2001: Космическа одисея: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
+ източник
Ред 10:
| музика =
| монтаж = Рей Ловджой
| разпространител = [[Metro-Goldwyn-Mayer]] (1968- – 1998, само видео 1986- – 1998)</br>[[Turner Entertainment]] (кино и ТВ, 1986- – 1996)</br>[[Warner Bros.]] (кино и ТВ от 1996, видео от 1999)
| премиера = 2 април 1968
| времетраене = 142 минути
Ред 22:
}}
 
'''„2001: Космическа Одисея“одисея“''' или '''„Одисея в космоса“''' ({{lang-en|2001: A Space Odyssey}}) е научнофантастичен филм от 1968 година, режисиран от [[Стенли Кубрик]], и един от един от най-влиятелните филми в жанра и в историята на киното въобще. Сценарият, написан от Кубрик и [[Артър Кларк]], засяга теми, свързани с [[човешка еволюция|човешката еволюция]] и [[технология]], [[изкуствен интелект|изкуствения интелект]], и [[извънземен живот|извънземния живот]]. Филмът е характерен със своя научен реализъм, въвеждането на нови [[специални ефекти]] и използването на двусмислена, провокативна картина и звук вместо обичайните кинопохвати. „2001: Космическа одисея“ е финансиран и разпространен от американското студио „[[Метро Голдуин Майер]]“.<ref> {{икона|en}} {{cite book|author1=James Chapman|author2=Nicholas J. Cull|title=Projecting Tomorrow: Science Fiction and Popular Cinema|url=https://books.google.com/books?id=0jEIHfOErcsC&pg=PA97|date=5 февруари 2013 г.|publisher=I.B.Tauris|isbn=978-1-78076-410-8|pages=97}}</ref>
 
== История на филма ==
Малко след 1960 г. режисьорът [[Стенли Кубрик]] решава да заснеме [[научна фантастика|научнофантастичен]] [[филм]], който да е космическа епопея и да съдържа много символика. За написване на [[сценарий|сценария]] той се обръща към писателя [[Артър Кларк]] – тогава още млад, но вече известен с романите си ''"Краят„Краят на детството"детството“'' и ''"Срещу„Срещу падащата нощ"нощ“'' (по-късно преработен и издаден под името ''"Градът„Градът и звездите"звездите“'').
 
Като основа за сценария Кларк избира разказа си ''"Sentinel"„Sentinel“'' (на български езиик: ''"Стражът"„Стражът“''). В него космическа експедиция до [[Луна]]та открива на нея странен предмет, наречен "Монолитът"„Монолитът“, който при срещата с експедицията внезапно излъчва силен сигнал към звездите. Оказва се, че той е оставен много отдавна там от древна космическа свръхцивилизация, за да извести, когато новата космическа цивилизация бъде родена и направи първата си крачка извън планетата си. Кларк пренася мястото на Монолита в орбита около [[Юпитер (планета)|Юпитер]], въвежда в повествованието компютърния интелект [[ХАЛ 9000]], и по внушение на Кубрик и идеи, започнати в ''"Краят„Краят на детството"детството“'', разработва края на сюжета като изследване на превръщането на човека в свръхсъщество.
Малко след 1960 г. режисьорът [[Стенли Кубрик]] решава да заснеме [[научна фантастика|научнофантастичен]] [[филм]], който да е космическа епопея и да съдържа много символика. За написване на [[сценарий|сценария]] той се обръща към писателя [[Артър Кларк]] – тогава още млад, но вече известен с романите си ''"Краят на детството"'' и ''"Срещу падащата нощ"'' (по-късно преработен и издаден под името ''"Градът и звездите"'').
 
Като основа за сценария Кларк избира разказа си ''"Sentinel"'' (на български езиик: ''"Стражът"''). В него космическа експедиция до [[Луна]]та открива на нея странен предмет, наречен "Монолитът", който при срещата с експедицията внезапно излъчва силен сигнал към звездите. Оказва се, че той е оставен много отдавна там от древна космическа свръхцивилизация, за да извести, когато новата космическа цивилизация бъде родена и направи първата си крачка извън планетата си. Кларк пренася мястото на Монолита в орбита около [[Юпитер (планета)|Юпитер]], въвежда в повествованието компютърния интелект [[ХАЛ 9000]], и по внушение на Кубрик и идеи, започнати в ''"Краят на детството"'', разработва края на сюжета като изследване на превръщането на човека в свръхсъщество.
 
Филмът е завършен през [[1968]] г. В него са използвани най-добрите за времето си специални ефекти – смята се, че по-добри са създадени едва след масовото навлизане в киното на компютърно генерирани изображения. Отначало мненията за него са поляризирани – от ентусиазирани до крайно отрицателни – и посещаемостта му е сравнително неголяма за времето си. Впоследствие критиците конвергират около мнението, че това е един от най-добрите и най-влиятелните филми в историята на кинофантастиката. Съчетанието от строга научност, изключителни специални ефекти и почти мистичен завършек, докосващ мечтите на хората, въздейства изключително силно.
 
Филмът е номиниран за четири [[Награди на филмовата академия на САЩ|награди "Оскар"„Оскар“]], и печели една (за визуални ефекти). Също така, печели наградите Kansas City Film Critics Circle за най-добър режисьор и най-добър филм на [[1968]] г.
 
Скоро след първата прожекция на филма Кларк издава преработения в научнофантастиченроман сценарий под същото име. Книгата е посрещната с не по-малко одобрение от филма. Последват я три продължения: ''"2010„2010: Втора одисея"одисея“'' (също филмиран), ''"2061„2061: Трета одисея"одисея“'' и ''"3001„3001: Последната одисея"одисея“''.
 
== Създаване ==
Снимането на филма започва на [[29 декември]] [[1965]] г. в студията "Шепъртън"„Шепъртън“ в [[Шепъртън]], [[Великобритания]]. Студиото е било избрано заради размера си - – достатъчно голямо, за да побере яма с размери 60х120х60 фута (18х36х18 метра), изградена като декор за сцената с разкопките на Тихо - – първата сцена, която е трябвало да бъде заснета. От [[1966]] г. снимките продължават в МГМ-Инглиш Студиос в [[Борхъмууд]], [[Великобритания]]. Там е бил създаден специален "команден„команден център"център“ за заснемане на сцените със специални ефекти, описван като "огромен„огромен трептящ нервен възел, с атмосфера, много подобна на тази в командния пост на Кейп Кенеди по време на обратното броене преди старта"старта“. (Това е командният пост, от който е управлявано изстрелването на корабите "Аполо"„Аполо“ към Луната.) Филмът е заснет с [[камера "Супер Панавижън 70"]] на филмова лента с формат 65 мм. Стандартните 35-милиметрови ленти за общо разпространение са направени чрез процес за прехвърляне на цветовете на [[Техниколор]]. Кубрик започва редакцията на филма през март 1968 г., и завършва последното 19-минутно парче дни преди официалната премиера на 6 април. Към този момент филмът е надхвърлил с 4,5 милиона щатски долара първоначалния си бюджет от 6 милиона долара, и е закъснял с 18 месеца спрямо първоначалните планове.
 
Снимането на филма започва на [[29 декември]] [[1965]] г. в студията "Шепъртън" в [[Шепъртън]], [[Великобритания]]. Студиото е било избрано заради размера си - достатъчно голямо, за да побере яма с размери 60х120х60 фута (18х36х18 метра), изградена като декор за сцената с разкопките на Тихо - първата сцена, която е трябвало да бъде заснета. От [[1966]] г. снимките продължават в МГМ-Инглиш Студиос в [[Борхъмууд]], [[Великобритания]]. Там е бил създаден специален "команден център" за заснемане на сцените със специални ефекти, описван като "огромен трептящ нервен възел, с атмосфера, много подобна на тази в командния пост на Кейп Кенеди по време на обратното броене преди старта". (Това е командният пост, от който е управлявано изстрелването на корабите "Аполо" към Луната.) Филмът е заснет с [[камера "Супер Панавижън 70"]] на филмова лента с формат 65 мм. Стандартните 35-милиметрови ленти за общо разпространение са направени чрез процес за прехвърляне на цветовете на [[Техниколор]]. Кубрик започва редакцията на филма през март 1968 г., и завършва последното 19-минутно парче дни преди официалната премиера на 6 април. Към този момент филмът е надхвърлил с 4,5 милиона щатски долара първоначалния си бюджет от 6 милиона долара, и е закъснял с 18 месеца спрямо първоначалните планове.
 
В този филм за пръв път се използва техниката на [[ретрорефлективен матинг]], използвана при [[африка]]нските сцени, в които [[маймуна|маймуните]] се учат да използват [[инструмент]]и. Статични обзорни снимки на пейзажи, направени в Африка, се прожектират върху частично амалгамирано огледало, поставено диагонално пред камерата. Прожектираното изображение осветява както костюмираните изпълнители, така и обратно отразяващ сребрист екран, разположен зад тях. Проектираното изображение не се забелязва върху изпълнителите, защото интензивността му е далеч под тази на другото осветление. Екранът отзад обаче селективно го отразява обратно към снимащата камера, то преминава през частично амалгамираното огледало заедно с образите на изпълнителите, и се вижда като заден фон на завършената сцена. Тази техника позволява много по-реалистични изображения, отколкото другите достъпни по това време. Понастоящем е изместена от по-гъвкавите техники за компютърна обработка на изображение, заснето пред [[син екран]].
 
Кубрик заснема немалко сцени, които не влизат в първата версия. Сред тях са учебна стая в лунната база Клавиус, в която сред изпълнителите участва дъщерята на Кубрик, и купуването от футуристичен магазин на [[галаго]] за дъщеричката на Хейуд Флойд, която се появява в сцената с видеофона. Изрязани са също повтарящи се сцени с ходене в условия на [[безтегловност]], и сцена, в която Боумън взема резервна част за антена от осмоъгълен коридор. (Метро-Голдуин-Майер пуска публично кадър от тази сцена.) Най-забележителна сред изрязаните е начална сцена, в която учени обсъждат вероятността за съществуване на [[извънземен живот]]. Твърди се{{кой}}, че [[Артър Кларк]] е участвал лично в ролята на един от учените.
 
Последната редакция на Кубрик върху филма е направена след априлската премиера. При нея той премахва 10 минути сцени.
Line 83 ⟶ 81:
== Вижте също ==
* [[Марс Одисей]], космически апарат, кръстен в чест на филма.
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==