Фружин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 36:
 
== Потомци ==
В акта за продажба на имението на Фружин от 1444 г. се споменава негов син на име Шишман, както и „други синове и дъщери“ (''Susmani filii sui ceterorumque filiorum et filianim suorum'')<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=160 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. В други документи фигурират имената и на други негови потомци, всичките по линия на най-големия му син Шишман останали да живеят в Унгария<ref>[https://bulgarianhistory.org/fruzhin-potomci/?fbclid=IwAR2Qy2Izpl33HDCZmt6aMqTjDvBjSHVpk3VNxWdBEX0eZ-nNRGnkgJ8vytM Потомците на Фружин]</ref>. Така например в източник от 1457 г. е отбелязан син на Шишман т.е. внук на Фружин на име Стефан Шишман, пълномощник на българското и влашкото население от [[Банат]] пред краля. В източници от XV в. се срещат имената и на Сандрин (Александър) Шишман като комендант на [[Караш-Северин|Северин]] през 1467 г., на Филип Шишман, Радослав Шишман, Владислав Шишман и Ференц Шишман като всички те са на унгарска служба<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=161, 162 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. За Ференц Шишман е известно, че загива през 1550 г. при обсадата на Липа като военачалник на конен отряд във войската на [[Стефан Батори]]<ref>[https://bulgarianhistory.org/fruzhin-potomci/?fbclid=IwAR2Qy2Izpl33HDCZmt6aMqTjDvBjSHVpk3VNxWdBEX0eZ-nNRGnkgJ8vytM Потомците на Фружин]</ref>. Последното засега известно ни споменаване на фамилията Шишман в унгарските хроники датира от 1596 г., когато в грамота на трансилванския княз Сигизмунд Батори е засвидетелствано името на Гьорги Шишман де Карансебеш<ref>[https://bulgarianhistory.org/fruzhin-potomci/?fbclid=IwAR2Qy2Izpl33HDCZmt6aMqTjDvBjSHVpk3VNxWdBEX0eZ-nNRGnkgJ8vytM Потомците на Фружин]</ref>. Трябва да се отбележи обаче, че голяма част от унгарските архиви още не са изследвани от български историографи и е възможно да бъдат открити и други представители на тази българска царска фамилия<ref>[https://bulgarianhistory.org/fruzhin-potomci/?fbclid=IwAR2Qy2Izpl33HDCZmt6aMqTjDvBjSHVpk3VNxWdBEX0eZ-nNRGnkgJ8vytM Потомците на Фружин]</ref>.
 
Има хипотеза, че самият Фружин се завръща в завладените от османците български земи, която се базира на един откъс от „Съкратения регистър на Видинския санджак“ от 1454/1455 г., където е записано<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=161 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>:{{цитат|... тези, които живеят като муселеми между Исфирлиг (Свърлиг) и Шекир-кьой (Пирот) и притежават свещен знак. Заповядано им е да доведат чужденци, неподлежащи на харадж, и тези от раята, които (не принадлежат) на никого, за да пазят прохода, Фрузин - княз, Стоян, негов син; Стойко, негов син; Станислав, негов син - четирима души|}}