Йосип Броз Тито: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ред.
Ред 29:
Записва се в основното училище в Кумровец, но не успява да завърши втори клас и напуска училище през [[1905]] г. Започва работа ([[1907]]) като чирак механик в [[Сисак]]. Там се запознава с работническото движение и празнува за първи път Деня на труда. През [[1910]] г. се присъединява към Сдружението на металурзите, както и към Социалдемократическата партия на [[Хърватия]] и [[Словения]].
 
През май [[1912]] г. Броз встъпва в армията, където печели адмирациите на своите командири и получава сребърен медал при отбраната на [[Будапеща]]. През [[1915]] г. е ранен и заловен от руснаците. След 13-месечен плен и лечение в руска болница Тито е изпратен да работи в мини на планината [[Урал (планина)|Урал]], където е избран от затворниците за техен лидер. През февруари 1915 г. недоволни работници разбиват оградите и освобождават затворниците. Броз избягва и се присъединява към болшевишката организация. На 16 – 17 юли 1917 г. се присъединява към демонстранти в [[Санкт Петербург]] и отново е заловен. Успява да избяга и се укрива при руско семейство в [[Омск]], където се запознава с бъдещата си съпруга, Пелагия Белоусова. Жени се за нея през януари 1920 г. (той е на 27, а тя – на 15 години).
 
Тито е член на Червената гвардия в [[Омск]]. През [[1918]] г. кандидатства в Руската комунистическа партия. През юни напуска Омск, за да търси препитание.
 
=== Политическа дейност ===
[[Файл:USSR stamp I.B.Tito 1982 6k.jpg|мини|150п|Съветска пощенска марка с Тито, 1982 г.]]
 
Завръщайки се в Югославия с жена си, се присъединява към Югославската комунистическа партия (ЮКП). Влиянието на ЮКП над политическия живот нараства все повече и през 1920 г. се стига до очаквана победа на комунистите, които печелят 59 места и стават третата по сила партия. Кралският режим обаче не толерира ЮКП и я обявява за нелегална през 1921 г. Всички спечелени от ЮКП места са анулирани, но въпреки тази пречка Тито продължава да върши тайно своята дейност.
 
Следващите години се оказват трудни за Тито, тъй като започва постоянно да се мести в търсене на работа. През [[1925]] г. намира постоянна работа на пристанище в Кралевица. Избран е за лидер на профсъюза и една година по-късно организира стачка. Веднага след нейния край е уволнен и се мести в Белград, където работи като кондуктор. Назначен е за комисар на работниците, но е уволнен веднага, след като се разкрива партийната му самоличност. Следващото му местене е в [[Загреб]], където е назначен за секретар на работниците в металургията в Хърватия.
Ред 46:
Комунистическите партизани скоро започват широка, обширна и успешна кампания и започват да освобождават части от територията на Югославия. Действията на партизаните провокират германците да правят ответен удар срещу цивилните. Тези ответни удари довеждат до масови убийства. Едно от тези деяния е обрисувано в исторически анал като „Втората световна в цвят“. Приемането на тези драстични удари, поети от невинни цивилни, е главен момент в отношенията между Михайлович и Тито. В освободените територии партизаните организират комитети, които да изпълняват ролята на гражданско управление. Тито е най-видният лидер на Антифашистския съвет на националното освобождаване на Югославия – АФСННО, чието заседание се състоява в [[Бихач]] на [[26 ноември]] 1942 г. и [[Яйце (град)|Яйце]] на [[20 ноември]] [[1943]] г. В тези две заседания се установява военната организация на държавата, правейки я федерация. В Яйце Тито е назначен за председател на Националния комитет за освобождение. На [[4 декември]] [[1943]] г., докато по-голямата част от държавата е окупирана от [[Страни от Оста|Оста]], Тито провъзгласява провинционално демократическо югославско правителство.
 
След като Титовитетитовите комунисти удържат силни нападения на Оста в периода януари – юни 1943 г., съюзниците дават подкрепата си на партизаните. [[Петър II (Югославия)|Петър Втори]] от Югославия, американският президент [[Франклин Рузвелт]] и британският министър-председател [[Уинстън Чърчил]] се присъединяват към [[Сталин]] в признаването на Тито и неговите партизани по време на [[Техеранска конференция|Техеранската конференция]]. Резултатът от това се изразява в изпращане на съюзнически парашутисти в тила на Оста, за да помогнат на партизаните. Като лидер на комунистическата съпротива, Тито е мишена на Оста в окупирана Югославия. Германците се доближават до залавянето и убиването на Тито на три пъти: през 1943 г. при офанзивата [[Битка при Неретва|операция „Бяло“]], в последвалата операция „Черно“ (когато е ранен и е спасен само заради смелата проява на вярното му куче, жертвало се за него) и на [[25 май]] 1944 г., след като едва успява да избегне германската операция „Ход с коня“ (Operation Rösselsprung) точно до неговия [[щаб]] в [[Дървар]].
 
В края на 1944 г. е подписан [[Споразумение от остров Вис|Виският договор]] за сливане на Титовото комунистическо правителство с това на краля в изгнание Петър II, известен и като споразумението Тито – Шубашич. На 7 март 1945 г. правителството на Демократическата федерална република Югославия е събрано в [[Белград]] от Тито и Комунистическата партия на Югославия. Това правителство е оглавено от Тито и няма никакви представители от югославското правителство в изгнание или от Петър Втори. След изборите през ноември 1945 г. Тито е назначен за министър-председател и министър на външните работи на ДФРЮ.
Ред 66:
След смъртта на Сталин Тито отхвърля поканата на СССР за нормализиране на отношенията между двете държави. [[Никита Хрушчов]] и [[Николай Булганин]] посещават Тито в Белград през 1955 г. и се извиняват за злините на Сталиновата администрация. Тито посещава СССР през 1956 г., което сигнализира на света, че отношенията между СССР и Югославия се успокояват. Взаимоотношенията обаче отново се нажежават в края на 1960-те г.
 
Под лидерството на Тито Югославия става учредителен член на Договораорганизацията за[[Движение необвързаностна необвързаните държави]]. През 1961 г. Тито е съосновател на движението заедно с [[Гамал Абдел Насър]] от [[Египет]], [[Джавахарлал Неру]] от [[Индия]], [[Сукарно]] от [[Индонезия]] и [[Кваме Нкрума]] от [[Гана]]. Чрез този договор Тито установява силни връзки с държави от Третия свят.
 
На 7 април 1963 г. държавата променя името си на Социалистическа федеративна република Югославия. Реформите насърчават частния бизнес и сериозно разширяват свободата на словото и религията.
Ред 79:
 
=== Болест, смърт и погребение ===
През 1980 г. Йосип Броз Тито се разболява тежко. Една от причините за болестта му е дългогодишното пушене. На левия му крак е открито запушване на вени, през януари кракът му е ампутиран, но това не подобрява общото му състояние. Тито умира в [[Любляна]], през нощта на [[4 май]] [[1980]] г., 3 дни преди 88-ия си рожден ден. Преди това той се намира в състояние на [[кома]] в течение на над 100 дни. Погребан е в [[Белград]], в мавзолея „[[ДомКъщата на цветята]]“. На погребението му присъстват държавни ръководители и обикновени хора от общо 128 държави. Единственото погребение, привлякло повече на брой хора от цял свят, е това на папа [[Йоан Павел II]] през [[2005]] г. Следващите 10 години, на всеки 4 май в 15 часа и 5 минути, цяла Югославия е отбелязвала с минута мълчание датата на смъртта на Тито.<ref>[https://archive.is/20121225090845/belopolye.narod.ru/known_people/may/tito.htm Йосип Броз Тито на сайта Belopolye]</ref>
 
== Памет ==