Никейска империя: Разлика между версии

Образувана е през 1204 г. от византийски аристократи след унищожаването на [[Византийската империя]] от рицарите на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]], просъществува до 1261 г.

 

На [[12 април]] [[1204]] г. след продължителна обсада рицарите от Четвъртия кръстоносен поход нахлуват в столицата на Византийската империя, [[Константинопол]]. Византийският император [[Алексий V Дука Мурзуфул]] бяга от [[Константинопол]] при вестта, че френските рицари са пробили защитата. След бягството му за нов император е провъзгласен [[Теодор I Ласкарис]], зет на император [[Алексий III Ангел]]. Преценявайки, че положението в Константиновия град е безнадеждно, новият император също напуска града и се отправя към град [[Никея]] в областта [[Витиния]], която още не е засегната от нашествието на кръстоносците. Там се установява и византийският императорски двор в изгнание.

 

Теодор I умира през 1222 и е наследен от сина си [[Йоан III Дука Ватаций]]

 

През 1224 г. латинското [[Солунско кралство]] е унищожено от епирския деспот [[Теодор Комнин]]. След битката при [[Клокотница]] (1230) Епирското деспотство попада под властта на българския цар [[Иван Асен II]]. Никейската империя остава най-мощната византийска държава, на която се отдава реалната възможност да възстанови някогашна Византия. Благодарение на значителните сили, с които разполага, [[Йоан III Дука Ватаций]] разширява никейските владения в посока към [[Егейско море]], отнемайки все повече територии от Латинската империя в Мала Азия. През 1235 г. Никейската империя се съюзява с българския цар [[Иван Асен II]] в името на общата борба срещу латините в Константинопол. Благодарение на съюза си с българите Никея започва да превзема и латински територии в [[Източна Тракия]].

 

Успешните действия на император Йоан III Дука Ватаций са продължени от наследника му [[Теодор II Ласкарис]], който продължава никейската експанзия срещу [[България]] и Латинската империя в Тракия, но починал през 1259 г. Новият император [[Йоан IV Дука Ласкарис]] поради малолетието си управлява под регентството на генерал Михаил Палеолог, който се обявява за съимператор на Никея ([[Михаил VIII Палеолог]]). Михаил Палеолог предприема военни действия срещу възстановеното през 1258 г. Епирско деспотство на Манфред Сицилиански и разгромява силите на латинското [[княжество Ахея]] в битката при Пелагония. Така при управлението на Михаил VIII Палеолог Никейската империя достига до върха на своето могъщество.

 

През 1260 Михаил VIII започва приготовления за [[Превземане на Константинопол (1261)|превземането на Константинопол]] и окончателното прогонване на латините от някогашните владения на Византия. Михаил VIII се съюзява с [[Генуезка република|Генуа]], която е стара съперница на Венеция и разполага с флот, способен да съперничи на венецианската флотилия, охраняваща морските подстъпи към Константинопол. Междувременно Михаил VIII изпраща в Константиновия град генерал [[Алексий Стратегопул]], който в продължение на месеци изследва града, планирайки тактиката на атаката. През юли 1261 г., възползвайки се от временното отсъствие на венецианския флот, Алексий Стартегопул и хората му отварят портите на града и подпалват квартирата на венецианците. Михаил VIII влиза триумфално в Константинопол и няколко седмици по-късно е обявен за император на възстановената Византийска империя. Скоро след това е унищожено Ахейското княжество, но Трапезундската империя и Епирското деспотство продължават да съществуват като независими държави.

[[Файл:JohnIIIVatatzesGoldHyperpyronMagnesia.jpg|мини|Златна [[перпера]] на Йоан III Дука Ватаций]]

 

 

{{Държави-наследници на Византийската империя}}