Огурски езици: Разлика между версии

'''Огурски'''<ref>Геният на България, Издателство Христо Г. Данов, автор Петер Юхас, 1986, стр. 29.</ref> (тур. Oğur grubu, Bulgar grubu; други понятия на бълг.: '''хуно-алтайски''',<ref>Annuaire de l'Université de Sofia "Kliment Ohridski," Faculté des philologies slaves, Volume 74, Part 3, Izd-vo na Bulgarskata akademia na naukite, 1980, str. 211-212.</ref> '''прабългаро-тюркски''',<ref>Palaeobulgarica: Staro-bulgaristika, Volume 5, Ttsentar za balgaristika (Balgarska akademiia na naukite), 1981, str. 8.</ref> '''булгарски''',<ref>Supostavitelno ezikoznanie, Volume 12, Sofiiski universitet, "Kliment Okhridski, 1987, str. 96-97."</ref> '''хуно-прабългарски''',<ref>Bulgarian ethnography, Volumes 5-6, Bŭlgarska akademia na naukite. Etnografski institut i muzei, 1980, str. 21.</ref> '''хуно-тюркски'''<ref>Bulgarski ezik, Volume 38, Institut za bulgarski ezik (Bulgarska akademiia na naukite), 1988, str. 118.</ref> и др.) са група изчезнали езици (без чувашкия), говорени главно в [[степ]]ната зона на [[Източна Европа]].<ref>Golden, Peter B. (2011). Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes. Editura Academiei Române; Editura Istros a Muzeului Brăilei. ISBN 9789732721520. p. 30, 239</ref>

Спорна е класификацията им в [[алтайски езици|алтайското езиково семейство]], като редица автори ги причисляват към тюркските езици, но други смятат, че са били по-близко до [[монголски езици|монголските]], или по-скоро, че са представлявали обособена група разположена между монголските и тюркските езици. В миналото са били класифицирани неправилно и като дял от [[уралски езици|уралското езиково семейство]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=jWwqAAAAQBAJ&pg=PT628&dq=bolgar+khazar+languages&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjArpmS2bzTAhUMbxQKHSksAfo4ChDoAQgfMAA#v=onepage&q&f=false Compendium of the World's Languages, Authors George L. Campbell, Gareth King, Publisher Routledge, 2013, ISBN 1136258450.]</ref> Тези езици представляват загадка за езикознанието, понеже с изключение на чувашкия, те не са достатъчно писмено засвиделствани. Не е известно как са били свързани помежду си. Не е ясно дали чувашкият език произлиза от някой от изчезналите огурски езици или е близък на тях съседен език. Самата подгрупа е конструирана почти напълно на базата на предположения и съществуването й като цяло е хипотетично.<ref>Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries, Boris Zhivkov, Publisher BRILL, 2015, ISBN 9004294481, [https://books.google.bg/books/about/Khazaria_in_the_Ninth_and_Tenth_Centurie.html?id=7Du2CAAAQBAJ&redir_esc=y стр. 37.]</ref> Съществуват и някои белези, които свързват отделни езици от тази подгрупа с [[тунгусо-манджурски езици|тунгусо-манджурските]], [[енисейски езици|енисейските]] и [[индоевропейски езици|индоевропейските езици]].

== Езикови особености ==

* Депалатализация на палатализираните пратюркски съгласни /ŕ/, /ĺ/ > /r/, /l/ във всички позиции. В останалите тюркски езици /ŕ/ > /z/, /l/ > /š/. Така в огурските езици на общотюркско /z/ съответства /r/, а на общотюркско /š/ съответства /l/. Това явление се наблюдава широко в [[чувашки език|чувашкия]], a има следи от него и в някои прабългарски думи, запазени в съвременния [[български език]] и [[сърбохърватски език]]. Такива са например:

** ''шаран'' (*siāŕagan "шаран, змей" ~ ''sazaɣan'' в останалите тюркски езици, но е и заемка от прабългарски в унгарски: ''sárkány'' "змей")

** ''шиле'' (от пратюркски корен *sīĺ "острие, зъб", със значение "животно с млечни зъби, агънце, малка камила"; в останалите тюркски езици *sīĺ > ''шиш'', ''siš'').

* Палатализация на /s/, /t, d/ пред /i/, /ї/ в началото на думата.

* Преход на *j- в африката ǯ-/č- - характерен също така за сибирските тюркски езици - якутски, тувински, хакаски, шорски и за някои къпчакски езици - казахски, киргизки, карачаево-балкарски.

* Преход /е/ > /а/.

* Единични остатъци от пратюркските дълги гласни.

* [[Древнотюркски език]]

* [[Тюркски езици]]

* [[Ротацизъм]]

* [[Ламбдаизъм]]

* [[Прабългарски ротацизъм]]

* [[Прабългарски ламбдаизъм]]

* [[Прабългарски език]]

* [[Чувашки език]]

== Бележки ==