Антиутопия: Разлика между версии

Първата записана употреба на cacotopia е от в периодичното издание News from the Dead: or the Monthly Packet of True Intelligence from the Other World. Written by Mercury през 1715 г. и е приписвана на Томас Берингтън<ref name="СУ">[http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/node/1830 ТомасЛитературната Берингтънантиутопия. Дефиниции, Чавдар Парушев]</ref>, в реч, в която изказва мнението си за кошмарната политическа обстановка в Англия. Първите [http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/node/1830 литературни антиутопии]<ref name="СУ"></ref> се появяват в края на XIX и началото на XX век – „Ние“ на [[Евгений Замятин]], „Прекрасният нов свят“ на [[Олдъс Хъксли]] и 1984 на [[Джордж Оруел]], като отзвук на нарастващата тревожност за бъдещето, идеологиите и все по-преобладаващите утопични планове.

Политически антиутопични сюжети – разказват история за определен политически утопичен план, превърнал се в нетърпим (най-често) [[Тоталитарентоталитарен режим]]. Изпълнени с песимистични нагласи спрямо властимащата политическа класа, която управлява брутално и незаинтересовано. Държавната структура е в различни степени технологично развита, но почти винаги си е осигурила възможността за двадесет и четири часово наблюдение по всякакви начини. Обществата в този вид дистопии почти винаги са безкласови. Всички граждани са равни, оттам – еднакви, дори обезличени (основно в антисоциалистическите). Например в романа „[https://chitanka.info/text/4625-nie Ние]“ на [[Евгений Замятин]] имената са заменени с комбинация от цифри и буква, отговаряща на съответния пол. В [https://chitanka.info/text/291-1984 1984] г. държавният апарат е усложнен с различни министерства, упражняващи контрол върху съответните области от ежедневието – Министерство на любовта, Министерство на истината. Гражданите са подслушвани, наблюдавани и контролирани през целия им живот. Натоварени с абсурдни задължения, наложени със закон (1984 – всеки е задължен да пуска телевизора си при влизане вкъщи, тъй като екранът е едно от средствата за наблюдение). Жителите на описвания дефективен свят нямат право на любов и чувства, а семейството е превърнато единствено в задължителна единица и граждански дълг към управляващите. Историята и езика се променят от Държавата, така че да са в нейна служба. Отчуждението се счита за добродетел. Всяка проява на чувства или мнение се приема като неподчинение и следва тежкото наказание на Държавата – най-често заличаване на индивида (номера).

Технологичният напредък е разглеждан единствено като негативен за човечеството. В „Машината спира“ [[Едуард Морган Форстър|Форстър]] разказва за свят, в който хората са принудени да живеят под земята, поради силното замърсяване на въздуха и комуникират помежду си само чрез аудио и видео връзки. В живота им машината е заела върховенство, създадена за улесняване и удобство на човека, тя се е превърнала в бъдеще, единствена защита и законотворец – всеки, който наруши установения ред или застраши машината, бива изхвърлен на земята. Пример за религиозни дистопии са – „[https://chitanka.info/book/7637-dzhamijata-parizhkata-sveta-bogoroditsa Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година]“ от [[Елена Чудинова]], където Европа е под мюсюлманско управление, [[Европейски съюз|Европейският съюз]] е преименуван на Еврабия. Всички католически храмове се унищожават, символът на християнска Европа „[[Света Богородица (Париж)|Парижката Света Богородица]]“ е превърнат в джамия. В това бъдеще християните живеят в гета.

* „Историята на прислужницата“ – <ref>[http://www.imdb.com/title/tt5834204/?ref_=ttfc_fc_tt "Историята на прислужницата" (The Handmaid's Tale)-]</ref>