Разлика между версии на „Осетински език“

м
интервал; козметични промени
м (→‎Външни препратки: без външни препратки към ненадеждни източници)
м (интервал; козметични промени)
 
== Писменост ==
Въз основа на анализа на Зеленчукския надпис може да се предположи, че предците на осетинците - кавказските [[алани]] - са имали писменост още през 10 век. Според езиковеда К. Е. Гагкаев, „Зеленчукският надпис се характеризира с постоянство в предаването на еднакви осетински звукове с еднакви гръцки букви, което говори за известни навици и традиции в тази област“<ref>Гагкаев К. Е. ''Осетинско-русские грамматические параллели''. Дзауджикау: 1953. Стр. 7</ref>.
 
Зеленчукският надпис съдържа следния текст с гръцки букви:
 
Ις Χς Исус Христос </br>
Οατς(?) Νικολαοή Свети (?) Николай</br>
Σαχηρη φουρτ син на Сахир </br>
X... ρη φουρτ Χ... Х... син на Х...</br>
Ανπαλ Αναπαλανη φουρτ син на Анбал Анабалан</br>
λακανη τζηρθε (?) паметник (?) на младежа </br>
<λακανητε ηρθε> (?) (младежа Ири ?)
 
Поради краткия текст на надписа е възможно тълкуване чрез тюркски или [[кавказки езици]]. Самият надпис се смята за изгубен и е невъзможно повторно снемане на текста.
== Особености ==
Осетинският език е един от малкото индоевропейски езици, които са разпространени в Кавказкия район. Под влиянието на кавказките и тюркските езици, той се е обогатил с интересни явления, каквито не се срещат сред другите индоевропейски езици като например:
* богата система на аглутнативно склонение, несвойствена за иранските езици;
* двадесетична бройна система;
* три времена в подчинителното наклонение на глагола;
* отсъствие на предлози, синтактичните отношения се изразяват чрез следлози.
* формално изразяване на определителен член чрез промяна на ударението на думата.
 
Кавказкият субстрат определя изцяло характера на осетинския език. Много от основните понятия от ежедневието се изразяват с думи от кавказки произход: ''къух'' „ръка“, ''къах'' „крак“, докато в сложни съчетания се употребяват конструкции, наследени от иранския праезик: ''арм-æвдулд'' „смачкан (с ръка)“ от иран. *''arm''- „ръка“.
 
=== Фонетика ===
Нямат съответсвие в иранските езици осетинските съгласни, означени с буквите [къ], [пъ], [тъ], [цъ] и [чъ]. Тези съгласни се срещат предимно в кавказки заемки и думи с неизвестен произход (много вероятно от кавказкия субстрат): ''къуыри'' „седмица“, ''чъири'' „баница“, ''чъыр'' „вар“, ''битъына'' „джоджен“ и др.
 
=== Морфология ===
Аглутинативното склонение на имената (9 или 8 падежа, в зависимост от критерия) и богатата падежна система са се образували вероятно под кавказко влияние. На практика се различват само 3 вида части на речта: имена, глаголи и неизменяеми (съюзи, междуметия). Разлика между прилагателните, съществителните, числителните, наречията и местоименията почти липсва, тъй като една дума има няколко значения, които на български в зависимост от контекста бихме превели като предмет, качество, начин или свойство. Имена могат да изпълняват даже ролята на следлози: например ''бын'' (дъно) в израза ''бæласы бын'' (под дървото) означава „под“.
 
Множественото число се образува по правило с помощта на окончанието -''т''- (в именителен падеж с окончание -æ): ''лæг'' (мъж) — ''лæгтæ'' (мъже), ''дур'' (камък) — ''дуртæ'' (камъни). При образуване на множествено число е възможна смяна на огласовката в корена: ''чиныг'' (книга) — ''чингуытæ'' (книги), ''æвзаг'' (език) — ''æвзæгтæ'' (езици), ''зарæг'' (песен) — ''зарджытæ'' (песни).
 
Осетинският език притежава и флексивно глаголно спрежение.
 
== Изследователи на езика ==
* Андрей Михайлович (Йохан Андреас) Шьогрен. Създател на кирилската осетинска азбука. На него принадлежи първото научно изследване на осетинския език, издадено в Петербург, „Осетинская грамматика с кратким словарем российско-осетинским и осетинско-российским“.
* [[Всеволод Милер|Всеволод Фьодорович Милер]]. Известен руски фолклорист и езиковед. Автор на „Осетинские этюды“ (1881, 1882, 1887).
* [[Васо Абаев|Василий Иванович (Васо) Абаев]] (1899–2001). Написал множество трудове по осетинознание и иранистика. Съставя четиритомния „Историко-етимологичен речник на осетинския език“ (1957–1989).
* [[Магомет Исаев|Магомет Измайлович Исаев]]. Иранист и осетиновед; изследвал дигорския диалект на осетинския език.
 
== Източници ==
 
{{Ирански езици}}
 
[[Категория:Ирански езици]]
[[Категория:Езици в Русия]]