Разлика между версии на „Чечения“

м
др.
м (Bot: Automated text replacement (- , +,); козметични промени)
м (др.)
== Историческа справка ==
{{основна|История на Чечения}}
На [[30 ноември]] [[1922]] г. е образувана '''Чеченската автономна област''', а на [[7 юли]] [[1924]] г. '''Ингушката автономна област'''. На [[15 януари]] [[1934]] г. двете автономни области са обединени в '''Чечено-Ингушска автономна област''', а на [[5 декември]] [[1936]] г. е преобразувана в '''Чечено-Ингушска АССР'''. През 1944 г. Чечено-Ингушката АССР е ликвидирана, а населението ѝ е депортирано в [[Казахстан]], [[Средна Азия]] и [[Сибир]]. През [[1957]] г. Чечено-Ингушката АССР е възстановена и останалите живи депортирани чеченци и ингуши се завръщат по родните си места. На [[1 октомври]] [[1991]] г. президентът [[Джохар Дудаев]] обявява независимостта на новата '''Чеченска Република''' от [[Русия]], а на [[4 юни]] [[1992]] Чеченската Република се разделя на две отделни република '''Република Чечения''' на изток и [[Република Ингушетия]] на запад. От 1994 г. насам руското правителство прави безуспешни опити да установи с военни средства контрол над цялата ѝ територия.
 
== Географска характеристика ==
Чечения е разположена в централните части на северните склонове на планината [[Голям Кавказ]]. По южната граница на страната с [[Грузия]] е разположен Страничния хребет на [[Голям Кавказ]] и в него се издигат най-високите върхове на Чечения – '''Тебулосмта 4493 m''', Диклосмта 4285 m и др. Северно от Страничния хребет и успоредно на него се простират три паралелни един на друг хребети: Скалист (връх Хахали 3031 m), Пасбищен и Черните планини, които представляват типични куести (хребети с асиметрични склонове), с полегати южни и стръмни северни склонове. На югозапад, по границата с [[Република Дагестан]] се издига мощният (до 3308 m) Андийски хребет. В централната част на Чечения, северно от Черните планини се простира лесостепната Чеченска равнина, а северно от нея в пределите на страната попада южната част на степната и полупустинна Терско-Кумска низина, набраздена с ниски ридове и хълмове. На запад от Чеченската равнина се издигат ниските Терско-Сунженски възвишения, разделени от плодородната Алханчуртска долина.<ref name="bse"/>
 
В северните части на Чечения климатът е умерено-континентален, а в южната, планинска част има ясно изразена височинна зоналност. В Терско-Кумската низина средната януарска температура е -3&nbsp;°C, средна юлска 25&nbsp;°C, годишна сума на валежите 300 – 400 mm, вегетационен период (минимални денонощни температури над 10&nbsp;°C) 190 денонощия. В Чеченската равнина средната януарска температура е -4&nbsp;°C, средната юлска 22-24&nbsp;°C, а годишната сума на валежите 400 – 600 mm. В планините средната януарска температура е от -5&nbsp;°C в ниските части до -12&nbsp;°C и по-ниски във високите части, средната юлска съответно от 21&nbsp;°C до 5&nbsp;°C, а сумата на валежите от 600 до 1200 mm.<ref name="bse"/>
 
Речната мрежа на Чечения е представена от 3198 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 6509 km и принадлежи почти изцялаизцяло към водосборния басейн на река [[Терек]], вливаща се в [[Каспийско море]]. Незначителна част от територията на страната в югоизточната част принадлежи към водосборния басейн на река Сулак, също вливаща се [[Каспийско море]]. Най-голямитеголемите чеченски реки са: река [[Терек]], протичаща през северната ѝ част; [[Сунжа]] и Асса (десни притоци на [[Терек]]); [[Аргун (река)|Аргун]] (десен приток на [[Сунжа]]). Речната мрежа е разположена неравномерно – в планинската част има гъста речна мрежа, а на север от река [[Терек]], в Терско-Кумската низина практически напълно отсъства. Почти всички чеченски реки в горните си течения имат ясно изразен планински характер, а при навлизането си в равнината – типично равнинен характер, създават широки долини и водите им почти на 100% се използват за напояване. Подхранването на реките е два вида – смесено с преобладаване на ледниковото и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното. Водният режим също е два вида: пролетен и пролетно-летен (предимно летен – юли и август) в резултата на ивтензивнотоинтензивното ледо- и снеготопене в планините. По-голямата част от реките в страната през зимата не замръзват.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2547/Чеченская_Республика «Вода России» – Република Чечения</ref>
 
В Терско-Кумската низина почвите са кафяви и светлокафяви, в Терсо-Сунженските възвишения – карбонатни черноземи. В Чеченската равнина преобладават ливадните почви, в по-високите участъци – излужените черноземи, по долините на реките – алувиалните и ливадно-блатните почви, а в планините – планински-горски и планински-ливадни. В Терско-Кумската низина естествената растителност е степна и полупустинна, в Чеченската равнина – степна и лесостепна. В планините, до 1800 – 2200 m са разпространени широколистните гори, а по-нагоре – субалпийски и алпийски пасища. Горите в Чечения заемат 361 хил.ха (18,7% от територията на страната), като преобладава бука (48,8% от горския фонд), бреза (10,9%), габър (9,9%), дъб (9,6%). В степните и лесостепни райони са разпространени различни видове гризачи, влечуги, птици (дропла, дива гъска, кавказки фазан). В планините обитават кафява мечка, дива свиня, [[източнокавказки тур]], елен, дива котка, вълк, сърна, язовец, черноглав орел, планинска пуйка, кавказки тетерев, кеклик и др.<ref name="bse"/>
== Население ==
{{основна|Население на Чечения}}
Населението на Чечения на 1 януари 2017 г. е 1 414 865 души (33-то място по брайброй в [[Руската Федерация]], 0,96%). Броят на [[чеченци]]те е 1 206 551 души (95.3 %), на [[руснаци]]те 24 382 души (1.9 %), на [[кумики]]те 12 221 души (1.0 %), и др.
 
== Административно-териториално деление ==