Повелително наклонение: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
|||
Ред 4:
В съвременния [[български език]] повелителното наклонение има прости и сложни форми.
=== Прости форми ===
Те са само за 2 л. ед. и мн. ч. (''вземи, вземете''). Простите форми се образуват от сегашната основа на глагола с помощта на специален форматив — ''‑й'' за 2 л., ед. ч., и ''‑ете'' — за 2 л., мн. ч. Това важи за глаголи от 1-во и 2-ро спрежение, а тези от 3-то образуват простите си повелителни форми с ''‑й'', ''‑йте'', които се прибавят към основната гласна ''‑а'' (''слушай, слушайте'').
Когато повелителните форми са образувани с формативите ''-й'', ''-ете'', ударението задължително пада именно върху този форматив.
Ред 15:
Спомагателният глагол ''съм'' има повелителна форма ''(аз) бъда, (ти) бъди, (вие/Вие) бъдете'', например ''Бъди все така красива.''
=== Сложни (аналитични) форми ===
Те се образуват от формите за сегашно време, към които се прибавят подбудителните частици: ''да'', ''нека'', ''нека да (да мисли, нека мисли, нека да мисли)''. Тези сложни форми означават редица разновидности на иреално, нефактическо действие.
Ред 31:
Частици за подсилване на подбудителни изречения, съдържащи императивни форми, са: ''де'', ''че'', ''хайде'': ''седни де''; ''хайде млъкни''.
== Бележки ==
<references />
== Източници ==
* [[Петър Пашов]] — ''Българска граматика'', София, 2006 г.
* Руселина Ницолова — ''Българска граматика. Морфология'', София, 2008 г.
|