Мурад IV: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Монарх
|
|изображение за личността = Murad IV.jpg
|описание на изображението =
|
|управление=[[1623]]-[[1640]]
|роден=27 юли [[1612]]
|починал=[[8 февруари]] [[1640]]
|предшественик=[[Мурад IV]]
|
|наследник=[[Ибрахим I]]
▲| баща = [[Ахмед I]]
▲| майка = [[Кьосем Султан]]
▲| брак = Айше Султан
▲| деца = Ахмед<br>Сулейман<br>Мехмед<br>Алаедин<br>Абдулхамид<br>Гевхерхан Султан<br>Хафса Султан<br>Ханзаде Султан<br>Исмихан Кая Султан<br>Сафие Султан<br>Рукие Султан
}}
'''Мурад IV''' е 17-ият султан на [[Османската империя]] (от 1623 г. до 1640 г.). Син е на султан [[Ахмед I]] и на етническата гъркиня [[Кьосем Султан]]<ref>{{Cite book|last=Finkel |first=Caroline |title=Osman's Dream: The Story of the Ottoman Empire, 1300-1923 |place=New York |publisher=Basic Books |date=2005 |pages=197 |isbn=978-0-465-02396-7}}</ref>. Отнел от [[Персия]] [[Ереван]], [[Тебриз]] и [[Багдад]]. Получава прозвището „Завоевател на Багдад“ и през [[1638]] г. построява Багдадския павилион в двореца „[[Топкапъ]]“. Скоро след това здравето му се влошава и умира през 1640 г. само на 27 години от цироза на черния дроб.
== Управление ==
=== Първи период (1623–1632) ===
Мурад IV застава на престола през 1623 г., вследствие на държавен преврат, предизвикан от неговата майка – Кьосем Султан, която премахва от престола чичото на Мурад – султан [[Мустафа I]]. Фактически властта поема Кьосем Султан заедно с нейни доверени лица. Сред нейните подчинени се отличават великият везир Гюрджю Мехмед паша и Хаджи ага. Първите години на Султан Мурад IV, който всъщност не управлявал държавата, а този ангажимент бил на плещите на неговата майка, били много трудни за Османската империя. Започналата през 1623 г. война с иранския шах Аббас I следва неуспешна линия. Още през първата година от войната персийската войска взима Багдад под свой контрол. През следващата година под властта на Сефевидите падат целият Арабски Ирак заедно с [[Мосул]] и [[Басра]] и свещените за шиитите градове [[Наджаф]] и [[Кербала]].
Едновременно с това не прекъсвали успешните морски походи на казаците срещу Османската империя. В добавка през 1625 г. започва чумна епидемия и за три месеца в столицата умират десетки хиляди души. Едновременно с това хазната е твърде малка след изтощителните неуспешни войни и се налагат нови постъпления от други места. Също така се налага увеличение на войската, която достига до числото 100 хиляди при Мурад IV.
| |||