Припой: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м °C
м интервал; козметични промени
Ред 1:
[[Файл:Solder on spool.jpeg|мини|Макара от припой (1,6 mm).]]
[[Файл:Solderedjoint.jpg|мини|Припояване на проводник към извод на задната част на платка.]]
'''Припоят''' е леснотопима сплав, използвана при процеса на спояване с цел създаване на здрава връзка между металните детайли. Съотношението на сплавите варива в зависимост от целта, за която се използва. Основно това са [[олово]], [[калай]], [[цинк]], [[сребро]], [[Мед (метал)|мед]] и др. Използва се при спояването на различни метали и сплави (като мед, [[месинг]], сребро, [[злато]], цинк, [[алуминий]], [[желязо]] и др). Спояват се главно метали, електронни елементи, проводници, бижута и т.н. Припоят се стопява чрез [[Поялник|поялник]], като така омокря краищата на спояваните метални детайли и ги свързва чрез твърда връзка при охлаждането.[[Точка на топене|Точката на топене]] на съответният припой трябва винаги да бъде по-ниска от тази на спояваните детайли.
 
== Общи положения ==
Преди спояването металните детайли трябва да се почистят механически от замърсяване, окиси, лак и др. Чрез това и с помощта на един добър флюс, се осигурява едно бързо и добро омокряне от припоя на повърхността на детайлите и с това едно качествено спояване. Специално при меките припои е добре детайлите да се калайдисат преди спояване, за да се съкрати времето на спойка. По време на спояването флюса разтваря новообразувания окисен слой върху детайлите. Температурата на детайлите трябва да достигне температурата на течния припой. При чувствителните към топлината електронни елементи, трябва да се спазва максималното време на спояване. Тъй като здравината на опън, особено на нискотемпературните припои, е по-малка от тази на основните метали, при големите механични натоварвания, слоя на припоя трябва да е по възможност по-тънък.
 
Припоите се делят на две основни групи в зависимост от температурата си на топене: високотемпературни и нискотемпературни припои (на немски съответно hartlot и weichlot). Припоите с температура на топене между 90 и 450  °C са нискотемпературни, а тези над 450  °C са високотемпературни. В английския език технологиите с използване на високотемпературни и нискотемпературни припои се наричат съответно ''brazing'' и ''soldering''.
 
== Високотемпературни припои ==
Ред 13:
Тези припои за разлика от нискотемпературният припой (на калаено-оловна база) служат за свързване на метални части, при които има голямо механично и температурно натоварване. Например за изработката на твърдосплавни инструменти.
 
Температурата на преработка на високотемпературните припои е между 500  °C и 1000  °C. Използва се обикновено газова горелка.
 
За тръбопроводи от медни тръби се препоръчва високотемпературен припой.
 
=== Сребърни припои ===
Сребърните припои са сплави от сребро, мед, кадмий и цинк, с малки количества манган и никел. Температурата на преработка е между 600  °C и 800  °C. С повишаването на съдържание на сребро се понижава температурата на преработка на припоя. Сребърните припои се разтичат по-добре от месинговите припои и се използват за свързване на фитинги на медни тръби.
* Сребърен припой без добавка на кадмий
* Сребърен припой с добавка от кадмий (не се използва за тръбопроводи за питейна вода)
 
=== Месингови припои ===
Месинговите припои са сплави от мед и цинк с малки добавки от сребро, силиций, калай и манган. Температурата на работа с припоя е между 800 °C до 1000 °C. С повишаване на съдържанието на мед се повишава точката на топене и здравината.
 
=== Фосфорни припои ===
Ред 33:
 
== Нискотемпературни припои ==
Съединенията с нискотемпературен припой имат по-ниска механическа здравина. Те се използват основно в електротехниката и електрониката и в изкуството. В изкуството оловни припои се използват в изработката на [[Витраж|витраживитраж]]и и по-ново време от [[Луис Комфорт Тифани]] за произведения на бита лампи и други.
 
За ръчно спояване се използват обикновено електрически поялници
 
=== Калаени припои ===
Най-често използваните нискотемпературни припои са калаените припои, т.е. сплави от калай и олово с малки добавки желязо, антимон, мед и никел. Точката на топене на калаените припои е под 330  °C. При загряването припоите преминават от твърдо в полутвърдо и накрая в течно състояние.
 
Калаените припои имат различно съдържание на калай в зависимост от приложението:
* 20 до 40%: Свързване на медни тръби, оловни кабели и муфи, поцинковани тръби за улуци
* 50% фино спояване на ламарини
* 60 до над 99% свързване и калайдисване на електрически проводници и платки
* >90% спояване на консервени кутии.
 
=== Свойства на различните съставни части на нискотемпературните припои ===
Ред 75:
|[[Калай]]
|Sn
|232  °C
|съществена част от нискотемпературните припои
|-
Ред 86:
Оловото поради добрите си технически характеристики и ниската температура на топене се използва в много припои. Поради вредното му въздействие върху околната среда са приети редица документи, които ограничават неговото използване. Специално в ЕС това се следи изключително стриктно. Затова тези пипои със съдържание на олово се заменят в производството с безоловни припои.<ref name="">http://www3.moew.government.bg/files/file/Chemicals/RoHS/Guidance_RoHS.pdf</ref>
 
В ЕС като икономически изгодна алтернатива се използва калаен припой със съдържание на сребро и мед. Sn95,5Ag3,8Cu0,7 (температура на топене 220 &nbsp;°C).
Обикновено тези припои имат по-ограничени технически възможности и водят до проблеми като образуване на кристални структури (whisker) по повърхността на спойката, които могат да предизвикат къси съединения и по-голяма крехкост.
 
Ред 94:
 
== Вижте също ==
* [[Флюс]]
* [[Тинол]]
 
== Източници ==
{{превод от|de|Lot(metall)|142179555}}
 
[[Категория:електротехникаЕлектротехника]]
[[Категория:Леснотопими сплави]]