Мемоар на Вътрешната организация: Разлика между версии

| име = „Македония и Одринско (1893 -– 1903). Мемоар на Вътрешната организация“

'''„Македония и Одринско (1893 -– 1903). Мемоар на Вътрешната организация“''' ({{lang-fr|La Macédoine, et le vilayet d'Andrinople (1893-1903). Mémoire de l'organisation intérieure}}) е книга, отпечатана от [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|Задграничното представителство на ВМОРО]] през септември 1904 година на [[български език|български]] и през октомври на [[френски език]] под заглавието, която има за цел да запознае българската и международната общественост с действителното положение на българското население в европейските части на [[Османска империя|Османската империя]], да разсее заблужденията относно програмата и дейността на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], да разкрие причините за национално-освободителната борба и представи в истинска светлина характера, мащабите и разгрома на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].

Поставен на солидна документална основа, подкрепена с конкретни имена, цифри, статистики, и таблици, Мемоарът е първостепенен исторически източник за развоя на македоно-одринското революционно движение за периода 1893 -– 1903 и неоспоримо свидетелство за неговия български национален характер. Мемоарът е дело на няколко души, сред които [[Никола Наумов]].<ref>Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 348.</ref>

Българското издание съдържа 283 страници, а френското -– 277. Приложени са две карти -– на [[Македония (област)|Македония]] в мащаб 1:400000 и на [[Одрински вилает|Одринския вилает]] в мащаб 1:450000. Изданието съдържа шест раздела, някои от които са поделени на глави.

В първите два раздела -– „Историческа справка“ и „Македонският въпрос (1876 -– 1893)“ се проследяват най-важните фази на турско-европейските отношения в периода от [[Парижки мирен договор (1856)|Парижкия договор]] от 1856 година до [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 1878 година и първите прояви на въоръжена съпротива на останалото под османска власт българско население. Авторите на Мемоара застъпват становището, че [[македонски въпрос|македонският въпрос]] е изкуствено създаден от западната дипломация с цел да се премахнат придобивките от [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 -– 1878 и да не се допусне създаването на единна българска държава.

Третият раздел -– „Революционно движение (1893 -– 1903)“ се състои от 13 глави, в които се разглежда създаването и развитието на ВМОРО, възникването на организационни чети и сраженията им с турски войски и потери, [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция на ВМОК]] през 1895 година и [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] от 1902 година. Отбелязани са различните форми на турски икономически, политически и духовен гнет и репресивните мерки към българското население. Показан е неуспехът на т. нар. [[Пъдарски реформи]]. От публикуваните в раздела материали става ясно, че решението на ВМОРО за вдигането на въстание, взето през януари 1903 година на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес]], е неизбежно и обективно подготвено от цялостното положение в Македония и Одринско.

В четвъртия раздел, озаглавен „Въстание“ са изложени обстойно по [[вилает]]и и [[каза|кази]] бойните действия по време на Илинденско-Преображенското въстание, броят на сраженията и на жертвите, съотношение на силите.

В раздела „Турски зверства и опустошения“ с конкретни числа и факти е представена потресаващата картина на турските репресии над мирното българско население по време на въстанието и непосредствено след него.

В последния шести раздел -– „Заключение“ се разглежда международния отзвук от въстанието сред европейската общественост и дипломация, прилагането на т.нар. [[Мюрцщегска реформена програма|Мюрщегски реформи]] през 1904 година и разочарованието на населението от тяхната неефективност. Мемоарът завършва с декларацията, че ВМОРО ще продължи борбата, дотогава, докато международната военна намеса не суспендира турския режим и не въведе нов ред, гарантиращ законността и човешкото съществуване. <ref>Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 566.</ref>

== Вижте също ==

== Бележки ==

[[Категория:Книги от 1904 година]]