Менча Кърничева: Разлика между версии

'''Мелпомена Димитрова Кърничева''', известна още като '''Менча Кърничиу''' или '''Кармен'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО —– псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.51</ref>, е деятелка на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]], съпруга на [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak10_1_9.html „Менча Кърничева“, в-к "Македония", брой 10, 10 март 1999 година.]</ref>

Менча Кърничева е родена в [[Крушево (град)|Крушево]] в [[българомани|българеещо]] се [[арумъни|арумънско]] семейство, бащата на [[баба]] и&#768;ѝ е [[българин]], бил е български [[поп|свещенник]] в Крушево, убит е от [[турци]]те.<ref>Михайлов, Иван. Спомени III. Освободителна борба 1924 - 1934, Льовен, 1967, стр. 175.</ref> Баща и&#768;ѝ работи като сарафин в [[София]], а по-късно и в [[Цариброд]]. Малката Менча се преселва с майка си при него след потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенкото въстание]] през 1903 година. През септември 1918 година заминава да учи в [[Мюнхен]], но след края на [[Първа световна война|Първата световна война]] прекратява образованието си и се връща в България. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на [[Тодор Паница]]. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с [[Комунистически интернационал|Коминтерна]] и [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]] за пагубни за българското дело в [[Македония (област)|Македония]]. Преориентира се към дясното крило във [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] след като е отвлечена, изтезавана и разпитвана<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр. 233.</ref> и на 15 март 1924 година влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница, за което е подготвена от [[Дончо Чупаринов]] и [[Петър Станчев]].<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=68 Биография на Петър Станчев от сайта на ВМРО]</ref>

На 8 май 1925 година във Виенския [[Императорски театър|Бургтеатър]] Кърничева застрелва в гръб Паница и ранява жена му [[Екатерина Измирлиева]] и телохранителя [[Яне Богатинов]]. Така чрез терористичен акт<ref>[http://www.kultura.bg/bg/article/view/16572 Щефан Трьобст, „Ванче Михайлов - терористът бюрократ“, в. Култура, Брой 4 (2576), 05 февруари 2010 г.]</ref> е изпълнена присъдата, издадена от ВМРО заради убийството на [[Борис Сарафов]] и [[Иван Гарванов]] и обслужването на чужди интереси в македонските дела от Паница.<ref>[http://www.promacedonia.org/ar/glava1.html Алфред Рапапорт, „В СТРАНАТА НА МЪЧЕНИЦИТЕ Спомени на генералния консул на Австро-Унгария в Македония (1904-1909)“]</ref> Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите и&#768;ѝ думи след убийството са: „Той бе един лош македонец“. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор&nbsp;— най-малкото наказание за убийство в Република [[Австрия]], предвид тежкото и&#768;ѝ здравословно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявава за неспособна да излежи наказанието си заради тежката [[туберкулоза]], бъбречно заболяване и [[ревматизъм]], от които Менча страда от детство, и в края на 1925 година тя е освободена и екстернирана от Австрия.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 207-211 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>

[[FileФайл:Vancheto i Mencha.JPG|мини|250п|Менча Кърничева и Иван Михайлов]]

== Бележки ==