Механика на непрекъснатите среди: Разлика между версии

'''Механика на непрекъснатите среди''' е клон на [[механика]]та, който се занимава с анализа на [[кинематика]]та на механичното поведение на материали, моделирани като непрекъсната маса, а не като отделни частици. Тя изучава общата теория на движението, деформирането и течението на деформируемите среди - газове, течности и твърди тела. Тези среди се разглеждат като непрекъснато запълващи пространството (или негови части) - пренебрегва се дискретният (прекъснатият) строеж на материята. Това е оправдано, тъй като размерите на атомите и молекулите са нищожни в сравнение с размерите на макроскопичните тела, които изучва механиката на непрекъснати среди. Понятието точка на непрекъсната среда се разбира не като [[Точка (геометрия)|геометрична точка]], а като обем на средата, който е достатъчно малък от макроскопична гледна точка (т.е. гледен с просто око, изглежда като точка - размерите му са от порядка на 10^-3 - 10^-4 cm.). От друга страна обаче, този обем е все още много голям от микроскопично гледище, защото съдържа огромен брой [[Атом|атомиатом]]и или [[Молекула|молекули]]. оттук веднага се вижда, че методите на механиката на непрекъснатите среди са неприложими или трябва да се прилагат много внимателно при проблеми, за които е съществен дискретният строеж на материята, например при изучаване на поведението на отделен дефект на [[Кристална решетка|кристална решетка]] и др.

Под действието на приложените външни сили в средата се появят деформации -– изменения на относителното положение на точките на тялото една спрямо друга в резултат на различното им преместване в пространството. Изменението на деформацията във времето се нарече течение. Като следствие от [[Деформация|деформациятадеформация]]та и течението в средите се появяват вътрешни усилия, наречени [[Напрежение (механика)|напрежения]].

Общите уравнения на механиката на непрекъснатите среди са следни: уравнения на движението ([[Закони на Нютон#Втори закон на Нютон|втори закон Нютон]], записан за точка от средата); уравнение за непрекъснатост, което изразява за съвместимост на деформациите, които извърша в тримерно пространство и не се проявяват вътрешни разкъсвания от типа на пукнатине и други ефекти; първият и вторият закон на [[Термодинамика|термодинамикататермодинамика]]та.

Характерът на деформирането или течението на непрекъсната среда в зависимост от приложените сили, т.е. нейната [[Реология|реология]], се задава с помощта на т.нар. конститутивни (определящи) уравнения. Това са съотношения, които свързват напр. [[Тензор|тензоратензор]]а на деформацията и производните му с тензора на напреженията и производните му. най-простите конститутивни уравнения са тези за еластично тяло (за което тензорите на напреженията и деформацията са свързани с линейни съотношения) и вискозна течност (за която теензорите на вискозните напрежения и на скоростта на деформация са свързани с линейни съотношения).

* {{cite book|last=Тарг С.М. |first=глав. ред. Прохоров А.М|editor=|title=Большая советская энциклопедия|url=http://bse.sci-lib.com/article076111.html |accessdate=29 March 2017|edition=3 изд|volume= 16 (от 30), Мёзия — Моршанск |year=1974|publisher=Издателство "Съветска енциклопедия"|location=Москва|language=ru|pages=189 |chapter=Механика сплошной среды }}''(на руски)''