Милковица: Разлика между версии

Геогр.дължина (Longitude): 24.75E

 

 

Област: Плевен

-Ех, че пее като славей!

Красива била Милка и всички и се радвали. Разнесла се нейната хубост далеко наоколо и от съседните села идвали момци да я видят. Всяка майка я искала за снаха, всяка майка искала дъщеря ѝ да бъде като нея. Чул за Милка един турчин-разбойник, който плашел със своята орда всички села наоколо. Яшар Ефенди се казвал. Имал си той цял харем туркини, но това не му стигало. Научил за красивата българка, за нейна работливост и за ясния ѝ глас, и започнал да се готви за път. Една сутрин, преди слънцето да огрее високите дървета, Яшар Ефенди оседлал с везано седло белия си кон и потеглил на път. Дълго яздил той, но селото към което отивал все още било далеко. Мушкал той с шпори коня, пляскал го с камшика и летял по прашния път. Бързал да стигне селото рано, да не би Милка да излезе някъде в полето и да не може да я види. Най-после се доближил до брега на Вита. На отсрещната страна се виждало прикътаното в зеленина село. Спрял коня си Яшар Ефенди и зачакал да се подаде някой от селото на другия бряг, за да го попита как да премине реката. Когато изгряло слънцето, на другия бряг се появили жени. Турчинът се скрил в един храсталак с коня си и търпеливо зачакал. Жените нагазили във водата и започнали да перат. Изскочил Яшар Ефенди от скривалището си и застанал на брега. Когато го видели, те с писък побягнали към селото. Извикал им турчина да спрат, но никой не го послушал. Само една девойка чиято, черна коса стигала до самата вода, останала на мястото си и попитала какво иска. Не отговорил търчинът, а само погледнал девойката, заслушал се в гласа ѝ и въздъхнал.

Девойката спряла да пере, стрелнала със свитите си очи турчина, но не отговорила. Видял Яшар Ефенди витите ѝ вежди, сините ѝ очи, видял тънките ѝ устни, които били разцъфнали в подигравателна усмивка и отново си казал: „Тази ще е!”

После без да пита повече нищо, казал направо:

- Ще дойдеш и хоро ще играеш!

После скочил на нагиздения си кон и преплувал реката. Спрял се на брега да почине, а Милка, нажалена, все продължавала да стои на мястото си. Развързал Яшар Ефенди аления си пояс, извадил една пълна с [[жълтици]] кесия и я заметнал на другия бряг. Но Милка дори не се обърнала, а бавно закрачила към селото.Отишъл си Яшар Ефенди и цяла неделя бил като болен. В очите му се въртяла все хубавата българка. Грозни му се виждали сега хамъните и никого не закачал вече. По цели дни мрачно мислел какво да направи.В началото на втората неделя турчинът изпроводил в селото на Милка свои хора да ѝ кажат в кой ден ще отиде да я вземе.

Вечерта, опрашени и изморени се върнали пратениците на Яшар Ефенди. Разбрал го той от думите им, че нищо не са постигнали и подаръците стоят непокътнати. Обяснили пратениците на своя главатар, че Милка не ще и дума да се отвоти да дойде в харема му, защото била сгодена и искала в селото да си остане, ала нито дума не поронил. Прибрал подаръците и наредил на най-верните си хора да бъдат готови и в уречения ден да тръгнат към селото на Милка да я вземат или да подпалят къщите.

Дните се източили за Яшар Ефенди бавно като месеци, а за Милка – бързо като часове. Залиняла тя от страх и от тревога. Не ѝ се искало да отиде в харема, но ако пък не отиде селото ще подпалят и хората ще изколят. Спомнила си тя какво казали турците, че Яшар Ефенди ще пощади селото й, макар да не отиде в харема, ако се откаже от годеника си. А как да живее без него като толкоз много го обичала. Да избягат двамата? Тогава е по-лошо за селото. Камък върху камък няма да остане в него... пък и годеникът на Милка по това време бил на гурбет нейде из пуста Румъния – нямало как да му каже.