Томас Сас: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м препратка
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
Kloynat (беседа | приноси)
Ред 53:
 
Психиатърът неомарксист [[Дейвид Купър]] (антипсихиатър) е създал понятието "[[Антипсихиатрия]]", като противовес на методите на традиционната [[психиатрия]] от XX век. Според него "всички си имаме лудост", но не толкова колкото е при [[шизофрения]]та. Той разглежда [[шизофрения]]та като продукт от семейството и обществото, а самият шизофреник - като жертва на тези "шизофренични модели". Така [[шизофрения]]та е следствие от потискането на личността в семейството и обществото. [[Шизофрения]]та, според него не е заболяване, а революционен знак на протест против обществения строй - всеки "луд спрямо властта" го затварят в клиника. Купър смята, че лудостта и психозата са резултат от влиянието на обществото и, че решението се постига чрез [[революция]]. Той не вижда проблемът като биологически и психически, а само като социален.<ref> https://toplichnosti.com/meditsina/dejvid-grem-kupr.html</ref>Подобни виждания за социалната роля на психичните заболявания споделя и Томас Сас. Диагнозата на психичните разстройства и дори [[шизофрения]]та се описват от Сас като метафори. За него това не са заболявания в медицинския смисъл. Те представляват описание на житейските проблеми на хората в обществото. Така проблемът става чисто морален, а не психиатричен. Според него, това са неприемливи поведения, които не бива да се диагностицират, нито да се лекуват, защото "психичните заболявания са мит", а тяхната доказателствена стойност е под съмнение. След като не съществуват, няма какво да се лекува. Сас прави извода, че всичко това се дължи на социума и политиките на психиатрията с държавата. За него проблемът е предимно социален. Следователно, диагнозите са измислици, които "сътрудничат" на държавата, за да се вкарват "неудобните на властта" в психиатрия. Последното е вярно в периодът, в който Сас твори и живее - тоталитарните режими на фашизма и комунизма.
В XXI век изводите на Сас събират само фенове на [[конспиративната теория]]. Официалните изследвания на някои психични разстройства и на [[шизофрения]]та обаче говорят друго. Изследванията показват, че психичните разстройства, наречени от Сас "измислица" или "мит", имат наследствен фактор, което ги прави биологически и психически значими.<ref>https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0959438815001610</ref><ref>https://www.nature.com/articles/mp2014148?fbclid=IwAR0Oy5gsKIjdiYdMzLOGKqoBLnQeJ9VPTPqP0YYxWb7b4bJKZxVyK1ymCqo</ref><ref>https://link.springer.com/article/10.1007%2Fs11920-017-0831-5?fbclid=IwAR2RTFs_3VylHjWp-vK3pESQEmqyU99otVu346NApilx_KCcuitK_J-MARQ</ref><ref>https://www.cambridge.org/core/journals/the-british-journal-of-psychiatry/article/kraepelinian-dichotomy-going-going-but-still-not-gone/9BD6BEDF610DD5C7E7F376518CB515A0?fbclid=IwAR3hNYzcNOnsqEH9D7OEUn60dvha4lFvu4U6dFaUkzQeRNEg9sRSYQjd5_o</ref> Подобни виждания е имал [[Зигмунд Фройд]], наричайки факторите конституционални. Това е в разрез с тезата на Сас, виждайки факторите предимно като социални. [[Симптом]]ите при [[шизофрения]]та се съпътстват от [[халюцинации]]. Очевидно е, че [[общество]]то и [[политически]]ят режим не възпроизвеждат тези [[халюцинации]] в главата на пациента, за да се вземе предвид единствено социалния фактор като важен. Обществото и моралните му дилеми могат да играят ролята на отключващ фактор към дадено психично заболяване. Но човек, освен социален, той е биологически и психически функциониращ в това общество. Антипсихиатричният възглед, че шизофренията е продукт на социални процеси е бил повлиян от социалните науки за чернокожото население в САЩ и тяхната стигма (следвоенният период). По този начин [[Антипсихиатрия]]та започва да вярва, че шизофренията, подобно на [[расизъм|расистките]] идеи за чернокожите е продукт на социални процеси и политика.<ref>http://www.sgipt.org/medppp/antips1.htm</ref> Този възглед обаче не отговаря на реалността и на медицинските изследвания за шизофренията.
 
Психичното заболяване е умствено или психично увреждане, при което са необходими мерки за рехабилитация. То се разбира като патологично разстройство, което засяга живота на човек. При тежки психози, човек не разбира, че е болен заради заболяването си. То засяга патологично: възприятието (илюзии и халюцинации), настроението (еуфория и тъга), емоциите и афектите (радост, щастие, скръб, тъга, страх), мисленето и речта (несвързаност, нелогичност, параноичност, грандомандност, заекване, прекалено бърза реч), поведението и преживяванията (хиперактивност, агресивност, самоубийство, убийство), телесните функции (гадене, повръщане, глад, замайване, диария, запек, ускорен пулс. Нарушенията са без да са нарушени органите и физиологията им) и то засяга социалните взаимоотношения. За Томас Сас тези индивидуални патологии не съществуват - те са мит, а някои от болните дори симулират и си измислят. Той смята, че психиатрите са се наговорили да има болни, от които да печелят. Патологичните нарушения могат да бъдат причинени от психични или чисто физически фактори. Те стават разпознаваеми при психични и поведенчески симптоми, които могат да залегнат в кризите на умствената дейност на човек и неговите психични структури.<ref>http://www.sgipt.org/material/ptr.htm#2. In diesen Richtlinien wird seelische Krankheit</ref>