Министерство на железниците, пощите и телеграфите на България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Бележки: Ненужни колони: употреба на автоматично разделяне на колони редактирано с AWB |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 1:
[[Файл:Naredba za prugite, 1917.JPG|дясно|мини|250п|Окръжно на главния директор на Дирекцията на железниците и пристанищата [[Богдан Морфов]] от 10 март 1917 г. за поддържане на железопътните линиии]]
'''Министерството на железниците, пощите и телеграфите''' (МЖПТ) е [[държавна институция]] в [[България]] с ранг на [[министерство]], съществувала в периода 1911–1947 година, с прекъсване между 1934–1935 година<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_K1.pdf Пътеводител на Централния държавен архив]. Учрежденски фондове (до 1944 г.). т. I
[[Файл:Bulgaria Radio Licence Bitolya 1942.JPG|мини|Разрешително от Министерството на железниците, пощите и телеграфите за радиоапарат от времето на Втората световна война, [[Битоля]], 1942 г.]]
== История ==
Министерството на железниците, пощите и телеграфите е създадено с изменение на конституцията от [[11 юли]] [[1911]] г. Състои се от две самостоятелни дирекции: [[Главна дирекция на пощите и телеграфите]] и [[Главна дирекция на железниците и пристанищата]] (ГДЖП). МЖПТ започва да функционира от 1 януари 1912 г. под наименованието Министерство на железниците, пощите и телеграфите (МЖПТ) до [[11 декември]] [[1947]] г., когато се създава [[министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения|Министерство на железопътните, автомобилните и водните съобщения]] (на основание член 17, т. 3, и на член 40 от [[Конституция на Народна република България (1947)|Конституцията на Народна република България]] от 4 декември 1947 г.).
През 1934–1935 г. МЖПТ и [[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството|Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството]] се обединяват (с изменение на конституцията от 19 май 1934 г.) в [[министър на съобщенията|Министерство на съобщенията]] (МС) и отново се разделят с Указ № 120 от 21 април 1935 г.
| |||