Мария фон Хабсбург: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{редактирам}}
{{Жена монарх
| име = Мария Хабсбург
Line 29 ⟶ 30:
<div style="text-align:justify">
'''Мария Хабсбург''', известна още като '''Мария Унгарска''', '''Мария Кастилска''', '''Мария Австрийска''' и '''Мария Бургундска''', е кастилска инфанта, австрийска ерцхерцогиня, кралица на [[Унгария]] и [[Бохемия]] като съпруга на крал [[Лайош II]], а по-късно и губернатор на [[Нидерландия]] от името на брат си император [[Карл V]].
Мария е родена в [[Брюксел (община)|Брюксел]] на [[18 септември]] [[1505]] г. Тя е дъщеря на бургундския херцог [[Филип I (Кастилия)|Филип Хубави]] и кастилската кралица [[Хуана Кастилска|Хуана Лудата]]. Мария е сестра на свещените римски императори [[Карл V]] и [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]].
== Физика и личност ==
=== Външен вид и здраве ===
На 19 години тя е описана с крехко телосложение, с издадена челюст, кестенява коса, кафяви очи, леко изпъкнали като при Хабсбургите . След смъртта на съпруга си, тя решава да се облича предимно в черно, за да подчертава своята скръб и да показва решението си да не се омъжва отново. С възрастта физиката и се променя : лицето се удължава, брадичката и челото се увеличават, очите хлътват.
Има съмнения, че е страдала от [[циклотимия]] /нестабилно настроение, което варира от лека депресия до лека еуфория/. Тя дори има дълъг период на депресия от 1532 до 1535 година. Може би сърдечните неразположения са последица от това заболяване, защото това се показва, при конфликтите с нейните братя.
=== Взаимоотношения с братята ===
Макар да е авторитарна, тя никога не нарушава правилата, придавайки на собствените си действия формат на заповеди на Карл, до такава степен, че е трудно да се знае точно кои решения взема Карл по неин съвет и кои са негови първоначално собствени решения.
Мария поддържа редовна кореспонденция с братята си. Отначало е по-близка с Фердинанд, после се сближава с Карл, когато поема длъжността на губернатор. Братска любов я свързва с брат и Карл; в своята кореспонденция тя го нарича „всичко, което има на този свят“, а той нарича нея „изпълнител на неговите замисли". Карл смята, че тя е "важен втори ключ към всички действия в империята". В допълнение към близкото си родство, те имат общ вкус към музиката, сила на волята, упоритост, издръжливост и твърдост при преодоляване на нещастията. Карл я вижда като една горда жена, с бърз ум, приказлива, буйна, директна.
Страст към лова
В младостта си Мария прекарва много време с дядо си Максимилиан. Той и предава вкуса си към лова до такава степен, че тя редовно тренира с възрастните. Тази страст, вкусът към ездата, както и силният и характер и спечелват прякора "войнствената богиня на лова". По време на пътуванията си, тя никога не се качва в карета, а язди на кон. Английският посланик ще каже за нея, че това е една амазонка. Мария предава любовта си към лова и начина си на езда на племенницата си Кристин Датска .
Мария практикува всички видове лов на: елени, диви свине, по чапли и ястреби .Тя хвърля много добре копие, служи си с арбалет и ръководи церемонията за отдаване почит на плячката и да възнаграждаване на кучетата . Тя дори участва, през 1544 г.,след смъртта на своя главен ловец, в състезанието за тази титла и функция. Това е безпрецедентно.
Кралицата следва стриктно протокола, който никога не и дава да остава сама: тя винаги е придружена от дами и част от двора. Нейната страст и струва много разходи, защото е необходимо да се поддържа материал, многоброен персонал, който да се грижи за животните и да се възнаграждават собствениците , които участват в лова. Тя компенсира собствениците, когато техните поля са повредени. Когато някой е контузен, тя поема лечението за своя сметка. Разбира се, тя ловува в земите на придворните си и също заплаща на придружаващия персонал и участниците, които я подпомагат.
Ловът също е част от дипломатическите игри, Мария изпраща соколи на [[Франсоа I]] Френски, който на свой ред и изпраща птици и хрътки. Крал Хенри VIII и предлага сокол , отгледан от херцога на Прусия. На Мария предлагат подаръци във връзка с нейната страст монсеньор Line предлага двете си хрътки, Ан дьо Монморанси и подарява кон . Соколите на кралицата имат международна репутация, тя е получила 191 соколи, заловени от херцога на Бранденбург .
Мария Унгарска също показва голям талант за езда. Доказателства за това е, че по време на разходка с Франсоа I, когато той иска да и помогне да премине на левия бряг на реката, Мария пришпорва коня си енергично преминава през канавката, вляво от краля.
== Родословие ==
Мария Унгарска и нейните братя и сестри принадлежат на едно могъщо знаменито семейство, благодарение на идеята на „сватбените пръстени“. Кръвта на Бургундите и Хабсбургите се влива в нейните вени. Тя е потомка е на католическите крале. Нейни видни предци са: Карл Смели, Фердинанд II Арагонски, император Максимилиан I и Изабела Католичка.
За разлика от някои по-късни потомци на семейството, ендогамията при нея е с много добър коефициент.
Род
Мария е предпоследната от шестте братя и сестри, които са:
*Елионор (1498-1558), която се омъжва през 1519 г., крал Мануел I Португалски(1469-1521) и през 1530 Франсоа I крал на Франция ;
*[[Карл V]] (1500-1558 г.), крал на Испания и Сицилия, император на Свещената Римска империя, който през 1526 г. се жени за [[Изабела Португалска]];
*Исабел (1501-1526), която се омъжва през 1515 г., Кристиан II, крал на Дания;
*Фердинанд (1503-1564), крал на Унгария и Бохемия, германски крал и Свещен римски император, който се жени през 1521 г. Ана Ягелонка;
*Катерина (1507-1578), която се омъжва през 1525 г. крал [[Жуау III]] Португалски.
=== Раждане ===
Родена в Брюксел на 15 септември 1505 г., между десет и единадесет часа сутринта, Мария е петото дете на Филип I и кралица Хуана от Кастилия. Нейното раждане е много трудно; животът на кралицата е в опасност и и отнема един месец да се възстанови. На 20 септември тя е кръстена от Никола льо Рюстър, епископ на Арас и е кръстена на бабата си [[Мария Бургундска]], която е починала през 1482 г. Неин кръстник е нейният дядо по бащина линия, Свещеният римски император [[Максимилиан І]].
=== Ранни години ===
На 17 март 1506 г. император Максимилиан обещава да я омъжи за първия син, роден на унгарския крал Владислав II. В същото време двамата монарси решават, че братът на Мария Фердинанд ще се ожени за дъщерята на Владислав - Ана. Три месеца по-късно съпругата на Владислав, Ана дьо Фоа ражда син, Лайош Ягело. Кралица Ана умира при раждане и кралските лекари полагат големи усилия, за да запазят малкия Лайош жив.
След смъртта на бащата на Мария през септември 1506 душевното здраве на майка й Хуана започва да се влошава. Мария, заедно с брат си Карл, и сестрите си - Елинор и Изабела, са предадени на грижите на лелята ерцхерцогиня Маргарита, докато двамата и други брат и сестра, Фердинанд и Катерина, родена след смъртта на баща им, остават в Кастилия. Мария, Изабела и Елинор се обучават заедно в двора на леля си в Мехелен. Техният учител по музика е Хенри Бредемерс.
От 1508 до 1512 година , децата живеят в двореца в Брюксел с император Максимилиан I , който иска да са с него.
=== Кралица на Унгария и Бохемия ===
Мария е призована в двора на дядо си Максимилиан през 1514 г. На 22 юли 1515 г. Мария и Лайош се женят в катедралата „Свети Стефан“ във Виена. Същевременно сестрата на Лайош, Анна е сгодена за брат на Мария, който все още не е определен, като император Максимилиан действа като пълномощник. Поради възрастта им е решено, че новосъздадената двойка няма да живее заедно още няколко години. Ана се омъжва за брата на Мария, Фердинанд и идва във Виена, където двойките са обучавани заедно до 1516 г. Тази година свекървата на Мария умира, правейки Лайош и Мария крал и кралица на Унгария и Бохемия.
Мария се премества в Инсбрук, където е обучавана до 1521 г. Максимилиан насърчава интереса и към лова, а уроците от детска възраст запазват интереса и към музиката. Тази страст по-късно ще бъде демонстрирана по време на мандата й като губернатор на Нидерландия.
Преди да навърши една годинка, Мария е обещана за съпруга на първородния и още нероден син на унгарския крал [[Ласло II]] и Ана дьо Фоа. Годеникът на Мария, Лайош се ражда през 1506 г., а през 1516 г. се възкачва на Унгарския и Чешкия престол като [[Лайош II]]. Лайош и Мария се женят на [[13 януари]] [[1522]] г. в [[Буда (град)|Буда]], [[Унгария]].
Line 40 ⟶ 80:
Въпреки че бракът на Мария и Лайош е политически, той се оказва щастлив, поради което след смъртта на Лайош, Мария носи траур до края на живота си. Тя отхвърля всички последвали предложения за брак и винаги носи сърцевидния медальон, който съпругът ѝ е носил по време на битката при Мохач.
=== Живот с Лайош ===
Мария пътува до Унгария през юни 1521 г., две години и половина след смъртта на император Максимилиан. Тя е помазана и коронясана за кралица на Унгария от Симон Ердоди, епископ на Загреб, в Секешфехервар на 11 декември 1521 г. Коронацията на кралицата е последвана от блестящи празници. Кралският брак е благословен на 13 януари 1522 г. в Буда. Нейното помазване и коронация като кралица на Бохемия се състояват на 1 юни 1522 г.
Мери и Лайош се влюбват, когато се събират отново в Буда. Отначало, кралица Мария няма влияние върху политиката на Унгария и Бохемия поради младостта си. Дворът и е изпълнен с германци и нидерланци, които формират основата за интересите на Хабсбургския дом. До 1524 г. Мария договаря значителна власт и влияние за себе си. През 1525 г. тя поема контрола върху една мощна политическа фракция и неутрализира друга. Австрийският посланик Андреа де Борго е назначен от самата кралица.
По време на мандата си като кралица на Унгария, Мария привлича интереса на Мартин Лутер, който и посвещава четири псалми през 1526 г. Въпреки силното неодобрение на брат си Фердинанд, учението на Лутер привлича Мария по време на брака и, а още повече оказва влияние над нейната сестра Изабела и нейният зет крал Кристиан II Датски. Мери се отказва от учението най-вече поради натиска на Фердинанд. Нейният доверен дворцов проповедник Йохан Хенкел също се смята за отговорен за завръщането на Мария ортодоксалния католицизъм. Завръщането е безболезнено, [9] но историкът Хелмут Георг Коунисбергер смята, че репутацията на Мери за съчувствие към лутеранството е „силно преувеличена“ [2].
Лайош и Мери прекарваха свободното си време в езда и лов в откритите места близо до двореца. Те се опитват безуспешно да мобилизират унгарската аристокрация срещу непосредственото османско нашествие. Лайош е наследил короната в страна, чиито благородници се бият помежду си и срещу селяните. Унгария е дълбоко разделена, когато до края на 1525 г. става ясно, че османският султан Сюлейман планира да нахлуе.
=== Османска инвазия ===
На 29 август 1526 г. Сюлейман и неговата армия пробиват южните защити на Унгария. Лайош и цялото му правителство излизат срещу него с малка армия от 20 000 души. Битката при Мохач приключва за по-малко от два часа, като цялата унгарска армия е почти унищожена. Лайош се опитва да избяга от мястото на битката, но се подхлъзва от изплашения си кон и се удавя. Мария скърби за него до края на живота си.
След битката Унгария е разделена на три части: Османската Унгария - част от Османската империя, Кралска Унгария - управлявана от брата на Мария Фердинанд и Източно Унгарско кралство - управлявано от Ян Заполя. Фердинанд е избран за крал на Бохемия. Мария се заклева да не се омъжва и винаги носи оформения като сърце златен медальон, носен от съпруга й, във фаталната битка на Мохач.
=== Регентство в Унгария ===
Ден след смъртта на съпруга си, Мери съобщава на Фердинанд за поражението и го моли да дойде в Унгария. Тя иска войници да я подкрепят до пристигането му. Фердинанд е зает в Бохемия, където вече е избран за крал, вместо помощ посочва Мария за свой регент в Унгария.
Мария посвещава следващата година, за да осигури избирането на Фердинанд за крал на Унгария. На 14 февруари 1527 г. тя подава оставката си като регент. Отказано и е, и Мария трябва да остане на този пост до лятото на 1527, когато Фердинанд най-сетне стига до Унгария и короната, за облекчение на Мария.
Мария скоро изпитва финансови проблеми, придружени от болести и самота. През 1528 г. леля и Маргарет Хабсбургска и предлага да се ожени за крал Джеймс V Шотландски. Мария отхвърля идеята, защото тя казва , че обича съпруга си и не желае друг брак. През 1530 г. Карл отново и предлага да се ожени този път за Фридрих Баварски, който преди шест години безуспешно ухажва сестрата на Мария - Елинор. Мария отхвърля и това предложение.
Фердинанд предлага на Мария поста на регент отново през 1528 г., но тя отказа, заявявайки, че „решението на въпроса изисква човек по-мъдър и по-възрастен“. Фердинанд продължава да ползва Мария за помощник в управлението си. През 1529 г. ерцхерцогиня Маргарита Австрийска се разболява и умира на 1 декември следващата година, оставяйки позицията на управител на Седемнадесетте провинции в Нидерландия вакантно. Фердинанд я информира за смъртта на леля им, заявявайки, че сега нейните дела могат „да поемат различен курс“.
== Губернатор на Нидерландия==
Въпреки смъртта на Лайош, Мария не скъсва с политиката. На [[1 декември]] [[1530]] умира леля ѝ Маргарита Австрийска, която дотогава заема поста губернатор на Седемнадесетте провинции (Нидерландия). Император [[Карл V]] решава да назначи Мария на овакантения губернаторски пост. На тази длъжност тя остава до 1555 г. В знак на благодарност за преданата ѝ служба [[Карл V]] подарява на Мария замъка [[Бенш]] в Южен Брюксел. Мария обновява замъка в стила на [[Фонтенбло]], но той е разрушен през 1554 г. от войските на [[Анри II]]. От Бенш оцеляват само две картини на [[Тициан]], поръчани от Мария през 1548 г., които днес се съхраняват в музея [[Прадо]].
Мария умира на [[18 октомври]] [[1558]] г. в Сигалес, Испания. Последното ѝ желание е златният медальон, някога носен от съпруга ѝ, да бъде разтопен и златото да бъде раздадено на бедните.
На 3 януари 1531 г. по-големият брат на Мария, свещеният римски император Карл V, иска тя да поеме регентството на Нидерландия.
По време на Диетата в Аугсбург, Мария се съгласява да поеме поста на Маргарита. Карл V изслушва похвалите за сестра си от Фердинанд за времето на нейното управление в Унгария, когато тя реално му помага да задържи унгарската корона.
Карл управлява огромна империя и постоянно се нуждае от надеждни членове от семейството, които да могат да управляват отдалечените му територии от негово име.
След четири месеца тя заминава за Нидерландия, за да заеме новата си длъжност и за което се иска да се отдели от реформаторския си двор. На 6 юли 1531 г. Мария се представя в Генералните щати и се установява в двореца Куденберг в Брюксел. /Тя ще се оттегли от този пост след двадесет и четири години управление и ще бъде заместена от Емануел Филиберт Савойски през 1558 г./
Мария с нежелание приема настояването на Карл. На 6 октомври 1537 г. в Монзон императорът й пише:
„Аз съм само един и не мога да съм навсякъде. Трябва да бъда там, където мога и когато мога, и често е недостатъчно това, къде искам да бъда, защото човек не може да направи повече, отколкото му е възможно да направи сам.“ <ref>Koenigsberger, Helmut Georg (2001). Monarchies, states generals and parliaments: the Netherlands in the fifteenth and sixteenth centuries. Cambridge University Press. ISBN 0-521-80330-6.</ref>
Мария служи като регент на Нидерландия толкова добре, че Карл я принуждава да запази поста си като и дава повече власт, отколкото е имала леля й. Предава под нейната власт Държавния съвет (външната и вътрешната политика), Съветът за съдиите (Justice) и Съветът на финансите, които да й помагат в задачата й. Брат и предоставя всички правомощия за вземане на решения, което означава почти пълна автономия
За разлика от леля си, Мария е дълбоко недоволна от времето на мандата си като губернатор и никога не се радва на длъжността си. Още през май 1531 г., след като е управлявала само четири месеца, Мария разказва на брат си Фердинанд, че се чувства като с въже около шията си. Докато Маргарет е смятана за наистина женствена, гъвкава, адаптивна, с чувство на хумор и очарователна, Мария е неотстъпчива и авторитарна. Маргарет постига целите си, използвайки усмивка, шега или думи за похвала, а Мария използва цинични и хапещи коментари. За разлика от леля си, Мария не може да прощава или да забравя. Тя признава тази липса на "женственост" като основен свой недостатък.
=== Настойничество над племенниците ===
Кралица Изабела Датска умира през 1526 г. След смъртта на Изабела, за принцесите се грижи Маргарет Хабсбург. След смъртта на Маргарита, Мария има за задача както да се грижи за образованието на своите племенници ( Маргарет Пармска, Хуан, Филип, Доротея, Кристин и др), но и да реализира браковете им. Карл разчита изцяло на Мария да организира тези бракове , особено за Доротея, която иска да постави на датския престол. <ref>Jansen, Sharon L. (2002). The monstrous regiment of women: female rulers in early modern Europe. Palgrave Macmillan. ISBN 0-312-21341-7.</ref>
През 1532 г. Франческо II Сфорца, херцог на Милано, предлага брак с Кристина, която навършва едва 11 години. Карл се съгласява на брака и позволява дори непосредствената му консумация. Мария категорично се противопоставя на това решение, обяснявайки на Карл, че принцесата е твърде малка и бракът, сключен толкова рано, може да бъде фатален за едно момиче. Освен че отстоява правата на принцесата, Мария е много привързана към Кристин, с която споделя вкуса си към лова .Карл пренебрегва мнението и, но Мария успя да отложи брака. Тя първо казва на миланския пратеник, че нейната племенница е болна , а след това я отвежда в друга част на Нидерландия заради "сериозни дела". Кристина най-накрая е омъжена на 28 септември 1532 г., но Мария успява да отложи отпътуването си до 11 март 1533 г. <ref>Jansen, Sharon L. (2002). The monstrous regiment of women: female rulers in early modern Europe. Palgrave Macmillan. ISBN 0-312-21341-7.</ref>
Веднага след заминаването на Кристина, Мери се разболява и поисква разрешение да подаде оставка като управител, но Карл не й позволява. Година по-късно Доротея също е омъжена. Няколко месеца след заминаването на Доротея, сега пък овдовялата, Кристина се връща в двореца на своята леля след смъртта на Франческо II Сфорца.
Крал Хенри VIII Английски веднага предлага брак на Кристина, а Карл призовава Мария да преговаря за брака. Мария не подкрепя съюза и бави. Този път, Мария се противопоставя още по-категорично и успешно отклонява този брак. Хенри е отлъчен през 1539 г., след което Карл трябва да прекрати преговорите.
Малко по-късно Мери поръчва портрети на Мария Тюдор и Филип II Испански, за да запечата реализацията на този съюз. Тя изпраща на Мери Тюдор портрет на Филип II от Тициан и изпраща художникът Антонио Моро да нарисува портрет на Мария Тюдор за краля на Испания.
=== Взаимоотношения с Карл ===
Кралица Мария получава от император Карл в замъка си в Бинче. Замъкът е подарък от императора на сестра му, който тя възстановява под ръководството на архитект-скулптора Жак дьо Бруек. По късно замъкът е разрушен от френския крал [[Анри II]].
Императорът уверява Мария, че няма съмнения относно нейната лоялност към католическата църква. Беше научил, че кралицата не може да бъде тормозена, особено по въпроси, които я засягат лично. И все пак, след като напусна Генералните щати през октомври 1531 г., Карл я предупреждава, че ако има съпруга и дете или брат и сестра, станали последователи на [[Лутер]], ще ги смята за най-големия си враг. Тя се противопоставя на протестантството в Нидерландия, независимо от собствената си религиозна толерантност. Въпреки това, тя винаги се стреми да прилага възможно най-малко законите на брат си относно религията. Тя е обвинена, че няколко пъти защитава протестанти.
=== Сблъсъци с на волята с Карл ===
При повечето въпроси на управлението, Мария трябва да се отнася към Карл, затова не е много по-добре с Мария от Маргарита. Тя често го критикува, което отрицателно влияе върху иначе хармоничните им отношения.
Мария се тревожеше да не загуби управлението през февруари 1534 г. Тя се оплаква, че бюджетът не може да бъде балансиран по време на мир. Карл я уверява, че прави всичко възможно. <ref>Koenigsberger, Helmut Georg (2001). Monarchies, states generals and parliaments: the Netherlands in the fifteenth and sixteenth centuries. Cambridge University Press. ISBN 0-521-80330-6.</ref>
Кралицата се оплаква на Карл през август 1537 г., че ниските земи трудно се управляват и му казва, че трябва да дойде сам. В действителност, Мария се справя доста добре с кризата и държи спокойна обществеността. Крал Франсоа I, вторият съпруг на сестра и Елинор, през октомври, пътува на север от Франция, за да се срещне със зълва си. На 23 октомври, те подписват договор. Той касае компенсации за френски благородници, които са загубили своята земя в ниските земи по време на италианските войни.
"Който отговаря за тази страна, трябва да бъде много общителен с всички, за да спечели добрата воля както на благородството, така и на обикновените хора, защото тази страна не се управлява чрез подчинението, което се дължи на монархията, нито чрез олигархическия ред, нито дори чрез самоуправлението. Затова, една жена, особено ако е вдовица, не може да направи това, което трябва да се направи. "
Мария до Карл по повод на абдикирането му като суверен на Нидерландия. Брюксел, 1555 г.
=== Търсене на мир ===
През 1534 г. Мария подготвя предложение за отбранителен съюз на всички провинции в нейния съвет. Тя прави предложението на Генералните щати в Мехелен през юли, като се позова на брат си, който иска от провинциите да си оказват помощ един на друг. <ref>Koenigsberger, Helmut Georg (2001). Monarchies, states generals and parliaments: the Netherlands in the fifteenth and sixteenth centuries. Cambridge University Press. ISBN 0-521-80330-6.</ref> Писмата на Мери до Карл започва да прилича на театралните изблици на леля й Маргарита. <ref>Koenigsberger, Helmut Georg (2001). Monarchies, states generals and parliaments: the Netherlands in the fifteenth and sixteenth centuries. Cambridge University Press. ISBN 0-521-80330-6.</ref>
Мери се стреми към мир в Нидерландия. Карл не обръща внимание на проблемите, с които се справя като губернатор и често пренебрегваше предупрежденията си. Един такъв инцидент доведе до загубата на Карл при град Мец от Франция. <ref>Knecht, Robert Jean (2001). The rise and fall of Renaissance France, 1483–1610. Wiley-Blackwell. ISBN 0-631-22729-6.</ref> Мери беше принудена да се осмели да бъде срещу Франция през 1537 г. и да се справи с бунта в Гент между 1538 и 1540 г. Назначаването на Мери като управител на Нидерландия е подновено на 14 октомври 1540 г., след като въстанието в Гент бе потушено.
=== Оставка ===
Кралицата трябваше да посредничи между братята си през 1555 г., когато Карл решава да абдикира като император и да остави управлението на Нидерландия на сина си Филип, въпреки претенциите на Фердинанд. Когато научава за решението на Карл, тя го информира, че също подава оставка. Карл и Филип я призовават да остане на поста, но тя отказва. Тя мотивира отказът си към Карл, като сочи своята възраст и трудностите, с които се сблъсква, произтичащи от пола и като жена, както и несъгласията си с Карл. Освен това, тя не иска да се откаже от племенника след години на свикване на исканията на Карл . Освен това, след годините на привикване с желанията на Карл, тя не желае да се приспособява към привичките на своя племенник <ref>Jansen, Sharon L. (2002). The monstrous regiment of women: female rulers in early modern Europe. Palgrave Macmillan. ISBN 0-312-21341-7.</ref>. Действителната причина за оставката на Мария е нейните несъгласия с племенника й. <ref>Piret, Etienne (2005). Marie de Hongrie. Jordan. ISBN 2-930359-34-X.</ref> Тя иска разрешението на Карл да напусне Нидерландия след оставката й, опасявайки се, че тя отново ще бъде привлечена в политиката. <ref>Jansen, Sharon L. (2002). The monstrous regiment of women: female rulers in early modern Europe. Palgrave Macmillan. ISBN 0-312-21341-7.</ref>
Накрая Карл позволява на сестра си да подаде оставка. Тя официално обявява своето решение на 24 септември 1555 г. и напуска място си на 1 октомври. На 25 октомври, Филип, <ref>Jansen, Sharon L. (2002). The monstrous regiment of women: female rulers in early modern Europe. Palgrave Macmillan. ISBN 0-312-21341-7.</ref> който въпреки личното си неуважение към леля си, се опитва да я убеди да остане на поста. След една кавга с Филип, тя се оттегля в Тьорнхаут. Тя остана в Нидерландия още една година.
=== Живот в Кастилия ===
Мария иска да се оттегли в Кастилия и да живее с неотдавна овдовялата си сестра Елинор, близо до Карл, който се оттегля. Тя се страхува да се премести в Кастилия, защото, макар че умствено нестабилната й майка Хуана (която умира на 77-годишна възраст през април 1555 г.) е била суверена там, Мери никога не е живяла в Кастилия. Страхува се, че смъртта на Елинор ще я остави сама в страна, чиито обичаи не знае. Накрая решава да се премести в Кастилия, като запазва възможността да се върне в Нидерладия, в случай че не може да се приспособи към кастилските обичаи. Карл, Елинор и Мария отплават от Гент на 15 септември 1556 г. <ref>Jansen, Sharon L. (2002). The monstrous regiment of women: female rulers in early modern Europe. Palgrave Macmillan. ISBN 0-312-21341-7.</ref>
Въпреки че многократно е уверявала брат си, че няма намерение да се занимава с държавните дела, Мария предлага да стане съветник на племенницата си Хуана, която служи като регент на Филип. Хуана не иска да споделя властта си и отказва на предложението на леля си.
Мария малко се наслаждава на оттеглянето си; Елинор умира в ръцете и през февруари 1558 г. Кралицата, страда и отива при Карл да го попита за бъдещето си. Карл и казва, че иска тя да възобнови регентството си в Нидерландия, обещавайки и дом и голям доход, но Мария отказва предложението. Нейният племенник Филип настоява пред нейния съветник да я убеди да се върне. Когато Карл се разболява през август, Мария решава да приеме предложението и отново да стане губернатор.
През септември Мария е напълно подготвена да замине за Нидерландия и да възстанови поста си, когато е информирана за смъртта на Карл. Ужасена от смъртта на брат си и сестра си, кралицата, която страда от сърдечно-съдово заболяване през по-голямата част от живота си, получава две сърдечни атаки през октомври. И двете са толкова тежки, че лекарите й мислели, че тя ще умре. Когато Хуана я посещава, Мери все още е твърдо решена да изпълни обещанието, дадено на Карл, и да поеме регентството в Нидерландия, но тя е слаба и с треска. Тя починала само няколко седмици по-късно, в Сигалес на 18 октомври 1558 г. <ref>Jansen, Sharon L. (2002). The monstrous regiment of women: female rulers in early modern Europe. Palgrave Macmillan. ISBN 0-312-21341-7.</ref>
В последната си воля Мария оставя цялата си собственост на Карл. След като Карл умира, Филип наследява собствеността на леля си. Малко преди смъртта си тя моли Филип и Хуана да изпълнят волята и относно нейният златен медальон, който някога е бил носен от съпруга и. тя иска да се разтопи и златото да се дари на бедните <ref>de Iongh, Jane (1958). Mary of Hungary: second regent of the Netherlands. Norton.</ref>.
Кралица Мария е погребана за първи път в манастира „Свети Бенедикт“ във [[Валядолид]]. Петнадесет години след смъртта и Филип Испански нарежда останките да бъдат пренесени на [[Ел Ескориал]].
== Мария и изкуството ==
Мария Унгарска се интересува и от изкуството: музика, живопис, скулптура, литература и архитектура. Нейният вкус към изкуството я кара да реализира много проекти от свое име или това на семейството си, но тя обича да следи лично за напредъка на работата, независимо дали се касае за статуя, градеж на замък или на укрепление.
Тя остава в историята като запален колекционер на произведения на изкуството. Колекцията ѝ съдържа важни творби на ранното нидерландско изкуство като „[[Свалянето от кръста]]“ на [[Рогир ван дер Вейден]] сега в [[Прадо]], „Портретът на семейство Арнолфини“ от [[Ян ван Ейк]] сега в Лондонската национална галерия. След смъртта на Мария, по-голямата част от картините от колекцията ѝ преминава в ръцете на испанските ѝ роднини.
== Родословие ==
Line 93 ⟶ 204:
{{Ahnentafel bottom}}
== Източници ==
<references />
* Ласло Контлер - „История на Унгария“, изд.„Рива“ 2009, стр.137 - 152
* Фернандо Гарсия Де Кортасар, хосе Мануел Гонсалес Весга - „Кратка история на Испания“, изд.„Рива“ 2009, стр.181 и сл.
</div>
{{СОРТКАТ:Хабсбург, Мария}}
| |||