Мирчо Найденов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 8:
}}
 
'''Мирчо Найденов Георгиев''', известен като '''Мирчо Найдов''' и '''Свакярчето''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 85.</ref> е [[българи|български]] [[революционер]], [[Прилеп (град)|прилепски]] войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
 
== Биография ==
Мирчо Найденов е роден в 1878 година в село [[Мажучище]],<ref>Според други източници е роден в 1881 г. в село [[Мало Коняри]].</ref> Прилепско, тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Баща му е Найдо хайдутин, четник на [[Спиро Църнев]]. Става член на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и през 1904 г. влиза в четата на велешкия войвода [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]]. През 1905 г. се прехвърля в прилепската чета на [[Георги Ацев]]. След смъртта на Ацев на 25 юни 1906 г. го замества като прилепски околийски войвода. Прилепските чети на Найденов и [[Гьоре Спирков]] взимат участие в [[Битка на Ножот|битката на връх Ножот]] на 14 юли 1907 година<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 112</ref>.
[[Файл:Tane Nikolov IMARO cheta new.jpg|ляво|мини|250п|Четите на Тане Николов, Мирчо Найденов и Гьоре Спирков след боевете на Ножот, юли 1907 година<ref>Илюстрация Илинден, 1929-1930, бр. 25, стр.10</ref>.]]
[[FileФайл:Tane Nikolov cheta young turks.jpg|мини|250п|Прилепските войводи след [[Младотурска революция|Хуриета]] в Битоля. На знамето пише: „Прилеп. Околия, 1908, Да живеят народа, конституцията и свободата!“. Седнали от ляво надясно: [[Кочо Хаджиманов]], [[Иван Смичков]], [[Тане Николов]] и Мирчо Найденов. Снимка на Пол Зепджи от книгата на Георги Трайчев „Принос към Историята на революционното дело в Македония: Прилепско“.]]
 
След избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в четата на [[Кръстьо Гермов]], а по-късно в 1 рота на 9 велешка дружина. На 7 ноември 1912 година е ранен. Носител е на орден „[[За храброст]]“ IV степен.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 477.</ref> През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] служи в [[Пети пехотен македонски полк|5 пехотен македонски полк]] на [[Единадесета пехотна македонска дивизия|11 дивизия]], а след това в ротата на [[Тане Николов]] в Моравската военноинспекционна област. Тежко е ранен при село [[Объртинце]], [[Поморавие]]то и умира на път за болницата в [[Ниш]].<ref>[http://www.macedonia-science.org/print.php?plugin:forum.45 Македонски научен институт]</ref><ref>Илюстрация Илинден, 1935, бр.67-68, стр.17-20</ref>