Разлика между версии на „Мите Опилски“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (замяна с n-тире; козметични промени)
| починал-място = [[Кратово (община)|Кратовско]], [[Демократична федеративна Югославия]]
}}
'''Димитър Атанасов Михалков (Михайлов)''', известен като '''Мите Опилски'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.66</ref>, е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].
 
== Биография ==
При избухването на Балканската война е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в четата на [[Славчо Абазов]], а по-късно в 3 рота на 5 одринска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 63.</ref> След като родният му край попада в Сърбия след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се включва във възстановяването на ВМОРО и от ноември 1913 година е помощник на войводата [[Дончо Ангелов]]. През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е в партизанската рота на капитан [[Никола Лефтеров]].
 
[[FileФайл:IMRO cheta Ivan Burlyo, Mite Opilski.jpg|мини|250п|Чети на ВМРО, отпред Мите Опилски, Марко Секулички и Иван Бърльо.]]
След войната отново се включва във възстановената революционна организация и от края на 1921 година е кратовски околийски войвода. През 1923 година заедно с [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]] и [[Иван Бърльо]] участва в [[Кюстендилска акция на ВМРО|превземането]] на [[Кюстендил]]. В 1927 година напуска революционната борба поради влошено здраве и се занимава с мелничарство. Убит е от комунистически партизани на 8 септември 1944 година между Опила и Кратово.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 105.</ref>