Мише Развигоров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8807708 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 6:
| починал-място = [[Щип]], [[Османска империя]]
}}
'''Михаил (Мише) Спиров Развигоров''' с псевдоним '''Клебел'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО
== Биография ==
[[
Роден е през 1873 година в [[Щип]] в семейство на революционери. Братята му [[Александър Развигоров|Александър]] и [[Емануил Развигоров|Емануил]] (Мане) също са видни дейци на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], а племенникът му - [[Ипократ Развигоров]] (1900-1927) и синът му [[Страхил Развигоров]] (1897-1948) са сред забележителните фигури на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] след [[Първа световна война|Първата световна война]].
Завършва V клас на Солунската българска мъжка гимназия и III клас на [[Кюстендилско педагогическо училище|Кюстендилското педагогическо училище]] в 1896 година.<ref name="Божинов">{{cite book |title= Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913 |last=Божинов |first=Воин |authorlink= |coauthors= |year=1982 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= София |isbn= |pages= 100|url= |accessdate= |quote= }}</ref> В Кюстендилското училище към 1893 година участва в образуването на Македонско младежко дружество.<ref>Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903), Македонски научен институт, София, 2008, с. 80.</ref> Изключен е заради ученически бунт и завършва средното си образование в Педагогическото училище в [[Казанлък]]. През 1895 година се завръща в родния си град и работи като учител. През същата година се включва в редовете на ВМОРО. В края на 1897 година, след разкритията на властта във връзка с [[Винишка афера|Винишката афера]], е арестуван. За да спаси другарите си, поема цялата вина върху себе си, вследствие на което е осъден на доживотен затвор в [[Подрум кале]] в [[Мала Азия]].
През август 1902 година е амнистиран. Участва в подготовката на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в 1903 година. От 1904 година е щипски околийски войвода. През септември 1904 година с четата си наказва осем [[сърбомани]] в кумановското село [[Кокошине]] (вижте: [[Кокошинско клане]]), уличени в участието в мрежа, предала четата на [[Славейко Арсов]] на турските власти.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/25.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София 1943, с. 309.]</ref>
Ред 18:
През 1905 г. Развигоров е делегат на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес на ВМОРО]], а през 1906 г. е избран за член на [[Скопски революционен окръг|Скопския окръжен комитет]] на ВМОРО. За известно време като секретар в четата му се включва и бъдещият ръководител на ВМРО [[Тодор Александров]].
Мише Развигоров пленява [[Коста Георгиев]], секретар в четата на Кръстьо Българията, като в кореспонденцията им намира информация за издевателстване над местното население и дейци на организацията. Влиза в задочен спор с другия ръководител на скопския окръжен комитет [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]].
[[
Според [[Ефрем Чучков]] през 1907 година Мише Развигоров е предаден от [[Марко Секулички]], който по внушение от София се свързва с Ване Икономски от Щип от чорбаджийската партия, които развиват партизанщина и разцепление във ВМОРО<ref>Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, “ВЕДА-МЖ”, София, 2001 г., стр. 33-36.</ref>. Край Щип четата му е обградена от турска войска и след продължително сражение, за да не попадне в ръцете на османските части, Мише Развигоров се самоубива в подпалена от врага къща.<ref>Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.</ref><ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Foto/mishe-r.html Кратка биография на Мише Развигоров]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 143.</ref> В сражението загиват още четникът Петър Жабата и членът на градската организация Милан Кръстев.<ref>Михайлов, Иван. Спомени. Том I, Stabilimento „Tipografico Pliniana“
В статия по случай годишнината от смъртта на Мише Развигоров през 1943 година [[Ангел Узунов]] пише статия в списание [[Илюстрация Илинден]], в която се чете: {{Цитат|Днес Македония е свободна и обединена с майка България и безсмътният дух на Мише Развигоров е успокоен.<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.144, стр.2</ref>}}
| |||