Разлика между версии на „Филипини“

м
редакция без резюме
м
Между 1898 и 1911 г. – период, в който продължава Филипино-американската война, един милион филипинци са убити в борбата си да сложат край на американската окупация на островите предвождана от генерал Артър Макартър. Войната започнала, когато филипинците, след победата над Испания, не получили обещаната от САЩ независимост. Филипинците били победени от силната армия на САЩ и Малоската конституция, с която се обявявала Първата филипинска република с испански като официален език била отменена. След пълната победа на американците във филипино-американската война, започва съпротивата на средната испаноезична класа бореща се против налагането на английския език и ограничаването на използването на испанския, език който американците не допускали в политическия живот на страната и в образователната система. В този период, чак до 30-те години на 20 век, започнали да излизат различни вестници на испански език, които критикували политиката по отношение на испанския език на правителството на САЩ.
 
В началото на Тихоокеанската война като част от Втората световна война, Филипините били окупирани от Япония. По време на борбата срещу японската власт се зародило движението Хук, което било подкрепено от селското население и се борело за идеите на социалистическото движение. След първоначалните си неуспехи, САЩ успява да неутрализира Япония от тази територия и Филипините преминават под управлението на генерал [[Дъглъс Макартър]]. САЩ признават независимостта на Филипините през 1946 г., но това останало само на хартия. Архипелагът продължавал да бъде под икономическата зависимост на САЩ.
 
== Политика и държавно устройство ==
Филипинците като цяло принадлежат на няколко азиатски етнически групи, които езиково се класифицират като част от австронезийските и малайско-полинезийските народи.<ref name="Ethnol" /> Смята се, че преди хиляди години австронезийскоговорещи тайвански аборигени мигрират от [[Тайван]] към Филипините, като със себе си донасят и знания за селското стопанство и океанското плаване, като накрая заместват по-ранните групи [[негрито]]си на островите.<ref name=AJHG>{{cite journal|url=https://web.archive.org/web/20110511201051/http://hpgl.stanford.edu/publications/AJHG_2001_v68_p432.pdf |author=Capelli |title=A Predominantly Indigenous Paternal Heritage for the Austronesian-Speaking Peoples of Insular South Asia and Oceania |journal=American Journal of Human Genetics |volume=68 |issue=2 |pages=432 – 443 |year=2001|accessdate= 18 декември 2009 |doi=10.1086/318205 |pmid=11170891 |pmc=1235276|author2=Christian|author3=James F. Wilson|author4=Martin Richards|author5=Michael P. H. Stumpf|author6=Fiona Gratrix|author7=Stephen Oppenheimer|author8=Peter Underhill|last9=Ko|first9=Tsang-Ming}}</ref> Бидейки на кръстопът между Запада и Изтока, Филипините приютяват и мигранти от места като Китай, Испания, Мексико, Перу, САЩ, Индия, Южна Корея и Япония. Китайците са главно потомци на имигранти от [[Фудзиен]] след 1898 г. и наброяват около 2 милиона души, макар приблизително 27% от филипинците също да имат частичен китайски произход,<ref>{{cite web|url=http://library.wur.nl/WebQuery/clc/587677 |title=Sangley, Intsik und Sino : die chinesische Haendlerminoritaet in den Philippine}}</ref><ref>{{cite web|url=http://summit.sfu.ca/system/files/iritems1/6689/b1744892x.pdf |title=The ethnic Chinese variable in domestic and foreign policies in Malaysia and Indonesia |format=PDF |accessdate= 23 април 2012}}</ref><ref>{{cite journal| pmc=4757630 | pmid=26781090 | doi=10.1007/s00439-015-1620-z | volume=135 | title=Resolving the ancestry of Austronesian-speaking populations | year=2016 | journal=Hum Genet | pages=309 – 26 | last1 = Soares | first1 = PA | last2 = Trejaut | first2 = JA | last3 = Rito | first3 = T | last4 = Cavadas | first4 = B | last5 = Hill | first5 = C | last6 = Eng | first6 = KK | last7 = Mormina | first7 = M | last8 = Brandão | first8 = A | last9 = Fraser | first9 = RM | last10 = Wang | first10 = TY | last11 = Loo | first11 = JH | last12 = Snell | first12 = C | last13 = Ko | first13 = TM | last14 = Amorim | first14 = A | last15 = Pala | first15 = M | last16 = Macaulay | first16 = V | last17 = Bulbeck | first17 = D | last18 = Wilson | first18 = JF | last19 = Gusmão | first19 = L | last20 = Pereira | first20 = L | last21 = Oppenheimer | first21 = S | last22 = Lin | first22 = M | last23 = Richards | first23 = MB}}</ref> което се дължи на доколониалните и колониалните китайски мигранти.<ref>"[https://web.archive.org/web/20090826194926/http://news.xinhuanet.com/english/2009-08/23/content_11930729.htm Chinese lunar new year might become national holiday in Philippines too]". ''Xinhua News'' (23 август 2009).</ref>
 
В миналото Поне една трета от населението на Лусон са испанци, примесени с местното население,<ref>{{cite web| url = http://www.philippine-history.org/spanish-expeditions.htm| title = Spanish Expeditions to the Philippines| publisher = PHILIPPINE-HISTORY.ORG | date = 2005}}</ref> вледствиевследствие на което днес 13,33% от филипинското население има испански корени.<ref>Jagor, Fëdor, et al. (1870). [http://www.authorama.com/former-philippines-b-8.html ''The Former Philippines thru Foreign Eyes'']</ref> Последните генетични изследвания потвърждават това европейско и латиноамериканско потекло.<ref>{{cite journal |url=http://www.genetics.org/content/early/2015/06/18/genetics.115.178616.full.pdf+html|author= *Institute for Human Genetics, University of California San Francisco
|title= Self-identified East Asian nationalities correlated with genetic clustering, consistent with extensive endogamy. Individuals of mixed East Asian-European genetic ancestry were easily identified; we also observed a modest amount of European genetic ancestry in individuals self-identified as Filipinos|journal= Genetics Online|year=2015|volume= |page=1}}</ref><ref>[http://www6.appliedbiosystems.com/yfilerdatabase/ With a sample population of 105 Filipinos, the company of ''Applied Biosystems'', analysed the Y-DNA of average Filipinos and it is discovered that about 13.33% of the samples have the Y-DNA Haplotype „R1b“, which is most common in Western Europe and had spread to the Philippines via Spanish colonists.]</ref><ref>{{cite web|url=https://genographic.nationalgeographic.com/reference-populations-next-gen/|title=Reference Populations – Geno 2.0 Next Generation|publisher=}}</ref>
 
 
=== Религия ===
Филипините е [[Секуларност|секуларна]] държава, макар християнтсвотохристиянството да е преобладаващото вероизповедание.<ref>{{Cite journal|last = Kalaw |first = Maximo M. |url = http://quod.lib.umich.edu/cgi/t/text/text-idx?c=philamer;idno=AFJ2233.0001.001 |title = The development of Philippine politics |publisher = Oriental commercial |year = 1927 |page = 431}}</ref> Данни от преброяването през 2010 г. показват, че 80,58% от населението изповядват [[католицизъм]].<ref name="PSA-2015PSY">{{cite journal|title=Table 1.10; Household Population by Religious Affiliation and by Sex; 2010|journal=2015 Philippine Statistical Yearbook|date=октомври 2015|pages=1 – 30|url=https://psa.gov.ph/sites/default/files/2015%20PSY%20PDF.pdf|accessdate= 15 август 2016|issn=0118 – 1564}}</ref> Около 37% редовно просъстватприсъстват на литургии, а 29% се самоопределят като много набожни.<ref name="newsinfo.inquirer.net">{{cite web|url=http://newsinfo.inquirer.net/463377/filipino-catholic-population-expanding-say-church-officials|title=Filipino Catholic population expanding, say Church officials|website=inquirer.net}}</ref><ref>[http://www.pewforum.org/2012/07/19/asian-americans-a-mosaic-of-faiths-overview/ Asian Americans: A Mosaic of Faiths], Pew Research. 19 юли 2012.</ref> [[Протестанти]]те представляват 10,8% от населението<ref>{{cite web|url=http://www.pewforum.org/2011/12/19/table-christian-population-as-percentages-of-total-population-by-country/|title=Table: Christian Population as Percentages of Total Population by Country|date= 19 декември 2011|publisher=Pew Research}}</ref> и се придържат основно към [[евангелизъм]], който е бил донесен от американските мисионери в края на 19 и началото на 20 век.<ref>{{Cite news|url=http://www.geocurrents.info/cultural-geography/religion/intriguing-patterns-in-scolbert08s-map-of-religion-in-insular-southeast-asia|title=Intriguing Patterns in Scolbert08’s Map of Religion in Insular Southeast Asia|work=GeoCurrents|accessdate=10 октомври 2017}}</ref><ref>{{cite web|url=http://philchal.org/dawn/nationalsum.asp|title=Philippine Church National Summary|website=philchal.org}}</ref> Те са концентрирани основно в северната част на Лусон и южната част на Минданао. [[Ислям]]ът е втората най-разпространена религия. Мюсюлманското население на Филипините е 5,57% от общото население към 2010 г. и изповядва основно [[сунизъм]].<ref name="PSA-2015PSY" /> Според някои мюсюлмански дейци, броят на мюсюлманите бива значително занижен при преброяванията, поради опасения за сигурността и враждебността на държавната администрация към мюсюлманите.<ref name=ReligiousFreedomon2004>{{cite web|url=https://www.state.gov/j/drl/rls/irf/religiousfreedom/index.htm?year=2014&dlid=238326|title=International Religious Freedom Report for 2014|publisher=United States Department of State, Bureau of Democracy, Human Rights and Labor}}</ref><ref name="HOWMANYMUSLIMSHASTHEPHILIPPINES">{{Cite journal|jstor=42632278|title=HOW MANY MUSLIMS HAS THE PHILIPPINES?|journal=Philippine Studies|volume=23|issue=3|pages=375 – 382|last1=O'Shaughnessy|first1=Thomas J|year=1975}}</ref> Официално преброяване на [[Атеизъм|атеистите]] не е провеждано.<ref>{{cite web|title=End of Year Survey 2014: Regional & Country Results|url=http://www.wingia.com/en/services/end_of_year_survey_2014/regional_country_results/8/46/|publisher=WIN-Gallup International}}</ref> Около 2% от населението, основно филипинци и китайци, изповядва [[будизъм]].<ref name=cia-rp>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20150719222229/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/rp.html |title=The World Factbook |website=cia.gov}}</ref>
 
== Източници ==