Модел на Ръдърфорд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 1:
{{без източници}}
{{обработка|преработване и обединение на различните пасажи}}
'''Моделът на Ръдърфорд''' е теоретичен модел на [[атом]]а, предложен от британския физик [[Ърнест Ръдърфорд]] за обяснение на експеримента, проведен от [[Ханс Гайгер]] и Ернст Марсден, негови сътрудници.
[[FileФайл:Rutherfordsches Atommodell.png|thumbмини|Модел на атома на Ръдърфорд: електрони (зелено) и ядро (червено).]]
 
Откриването на катодните лъчи, радиоактивността, рентгеновите лъчи и термо-електронната емисия към края на XIX и началото на XX в. води до заключението, че атомът е сложна система, една от съставните части на които е електронът. През 1910 г. Ърнест Ръдърфорд (Rutherford) насочва поток от а-частици към метално фолио с дебелина 4.10-6 m (около 3300 атомни слоя). Една част от тези частици преминава безпрепятствено през фолиото, без да промени посоката на своята траектория. Това Ръдърфорд установява със сцинтилатор, направен на основата на цинков сулфид, който свети при удар с положително наелектризираните а-частици. Една малка част от тези частици променят посоката на движението си на известен ъгъл, а друга незначителна част, приблизително една на 10 000, се връща обратно.Свободното преминаване на ос-частиците може да се обясни с приемането,
Ред 14:
 
 
където v е скоростта на електрона с маса т, движещ се по орбита с радиус r; Z броят на протоните в ядрото; е елементарният електричен заряд на елетрона, или
 
(II. 2)
Ред 21:
 
 
В това уравнение има две неизвестни величини разстоянието г от ядрото, на което се движи електронът, и неговата скорост v. Ръдърфорд не можа да определи тези величини. По-нататъшните изследвания върху строежа на атома са свързани с експерименталните данни от атомните спектри.
 
Британският физик [[Ърнест Ръдърфорд]] открива опитно, че в центъра на атома е разположено ядро, в което е съсредоточена почти цялата маса на атома (99,9%). Атомното ядро има положителен електричен заряд " Ze " където "е" е ЕЛЕМЕНТАРНИЯТ ЕЛЕКТРИЧЕН ЗАРЯД, равен по големина на заряда на електрона, а "Z" - поредния номер на съответния химичен елемент в периодичната таблица. Понеже атомът е електронеутрален, в него трябва да има и Z електрона, чийто общ отрицателен заряд -Ze да неутрализира положителния заряд на ядрото. Ядрото привлича електроните с електрични сили, под действието на които те непрекъснато обикалят около него, подобно на планетите около слънцето. Поради приликата със слънчевата система, ядреният модел на атома, създаден от [[Ърнест Ръдърфорд|Ръдърфорд]], се нарича още '''Планетарен модел на атома'''.