Разлика между версии на „Моин“

В XIX век Моин е чисто българско село в [[Гевгели]]йска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Моин (Moïn), Воденска епархия, живеят 270 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Моин (Moïne) е посочено като село с 42 домакинства и 224 жители българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168-169.</ref>

 

 

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. ''Мóйнъ'' има 404 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|152}}</ref>

 

 

 

След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година православните патриаршисти минават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.]</ref> Но по данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във ''Муин'' (Mouin) има 176 българи екзархисти и 160 българи униати и в селото работи българско униатско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.194-195.</ref>

След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].

 

 

== Личности ==

 

; Починали в Моин

 

== Бележки ==