Молекула: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м т. е. --> т.е.
м замяна с n-тире
Ред 9:
|publisher=New Age Publishers|isbn=8122415121}}</ref> Подобно разширение на понятието се прилага и в квантовата физика, органичната химия и биохимията, където за молекули се смятат и молекулните [[йон]]и, електрически заредените молекули и биомолекулите.
 
Една молекула може да е съставена от атоми на един химичен елемент например молекулата на [[кислород]]а (O<sub>2</sub>), или от атоми на различни елементи — например молекулата на [[вода]]та (H<sub>2</sub>O). Атомите и комплексите, свързани с нековалентни връзки като водородна или йонна връзка, обикновено не се смятат за самостоятелни молекули.<ref name="iupac"/>
 
Като съставни части на [[вещество]]то молекулите се срещат много често в органичните вещества, предмет на [[биохимия]]та. Те съставляват и по-голямата част от океаните и атмосферата. В същото време има голям брой твърди тела, които съдържат множество химични връзки, но не са съставени от ясно различими молекули - такива са повечето от минералите, от които се състои земната кора, мантията и ядрото на Земята. Не може да се определи точна молекула и при йонните кристали (соли) и ковалентните кристали, макар че те често са съставени от повтарящи се елементарни клетки, разположени в равнина — например [[графен]]ът — или обхващат трите измерения като [[диамант]]ът. Повечето кондензирани среди с метална връзка също имат повтаряща се елементарна клетка. При стъклата (твърди вещества в стъклообразно неподредено състояние) атомите също са свързани с химични връзки без ясно изразена молекула и без подреденото състояние на кристалите с повтарящ се елемент.
Ред 22:
Макар че в резултат постиженията на науката от началото на 19 век и особено на законите на [[Джон Далтон]], изведени при опитите му по определяне на атомното тегло (1803–1808) и на извеждането на закона на [[Амедео Авогадро|Авогадро]] (1811) мнозина химици приемат съществуването на молекулите, съществуват и противници на това понятие. Те са сред привържениците на [[позитивизъм|позитивизма]], както и [[физик|физици]] като [[Ернст Мах|Мах]], [[Лудвиг Болцман|Болцман]], [[Джеймс Кларк Максуел|Максуел]] и [[Уилард Гибс|Гибс]], за които молекулите не са нищо повече от удобна математическа конструкция. На международния конгрес на химиците в град [[Карлсруе]] ([[Германия]]) през [[1860]] година са приети определенията за понятията молекула и атом. Молекулата според приетата конвенция е най-малката частица на химичното вещество, имаща всичките му химични свойства.<ref>[http://de.gubkin.ru/chemistry/ch1-th/node6.html Основные понятия химии]</ref> По съвременните представи за молекулите обаче от тях се състоят само вещества в парообразно или газообразно състояние. За окончателно доказателство за съществуването на молекулите се счита работата на [[Жан Батист Перен]] за [[Брауново движение|Брауновото движение]] (1911).
 
С увеличаването на знанията за строежа на веществото еволюира и дефиницията за молекула. Първите дефиниции я определят като „най-малката частица от дадено чисто химическо [[вещество]], способна на самостоятелно съществуване и носител на основните му химични свойства“.<ref>{{икона|en}} [http://antoine.frostburg.edu/chem/senese/101/glossary/m.shtml#molecule Молекула - дефиниция] (Frostburg State University)</ref> Но тази дефиниция не отразява например факта, че много вещества, срещани в природата — като [[скала|скали]], химическите [[сол]]и или [[метал]]ите са съставени от голям брой химически свързани атоми или йони, без да може да се идентифицират дискретни молекули.
 
== Размер на молекулите ==