Мъртви души: Разлика между версии

| преводач =

}}

 

През 1835 г. Гогол започва работа по творбата на своя живот „Мъртви души”. Същата година „Ревизор” се проваля на сцената и авторът заминава за чужбина. През март 1837 г. пристига в Рим. Основава се на поетическия жанр – подобно решение е провокирано вероятно от Пушкиновия прецедент романа в стихове „Евгений Онегин”. Авторът определя творбата си като "епична поема в проза". Самият [[Пушкин]] дава на Гогол идея за сюжета на романа. Гогол е имал намерението да напише трилогия, пресъздаваща в реално време ситуацията в [[Русия]]. Гогол е имал за цел в трите части на творбата си да опише последователно лошите страни (в том 1), контраста между добри и лоши (том 2) и прекрасната родина, каквато той смята, че трябва да бъде (ненаписаният 3 том). От този замисъл е реализирана само първата част ''Мъртви души''. Авторът работи над творбата от 1835 до 1841 г., като тя излиза от печат през 1842 г.

 

 

Първият, с когото Чичиков се среща по делова работа, след като умело е успял да се настани в градския живот и в представите на първенците на града като господин "почтен във всяко едно отношение", е Манилов. Сладникавият и мислещ се за умен и за философ е може би най-безобидният до края на книгата. Затова той отстъпва без пари "мъртвите души" на Чичиков, който го омайва с галантните си отношения, а Манилов пък вече го има за приятел.

 

 

Романът е екранизиран 6 пъти, пресъсдаден е в множество театрални постановки и опера.

 

 

[[Категория:Руски романи]]

[[Категория:Сатирични романи]]

[[Категория:Николай Гогол]]