Мъртви души: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 20:
| преводач =
}}
'''„Мъртви души“''' ({{lang-ru|Мёртвые души}}) е [[сатира|сатиричен]] [[роман]] на руския писател [[Николай Гогол]], самият автор определя произведението като жанр - [[поема]]. Първите глави са публикувани през [[1842]] г. Романът е замислен като трилогия, но са завършени само първите 2 части.
 
== История на създаването ==
През 1835 г. Гогол започва работа по творбата на своя живот „Мъртви души”. Същата година „Ревизор” се проваля на сцената и авторът заминава за чужбина. През март 1837 г. пристига в Рим. Основава се на поетическия жанр – подобно решение е провокирано вероятно от Пушкиновия прецедент романа в стихове „Евгений Онегин”. Авторът определя творбата си като "епична поема в проза". Самият [[Пушкин]] дава на Гогол идея за сюжета на романа. Гогол е имал намерението да напише трилогия, пресъздаваща в реално време ситуацията в [[Русия]]. Гогол е имал за цел в трите части на творбата си да опише последователно лошите страни (в том 1), контраста между добри и лоши (том 2) и прекрасната родина, каквато той смята, че трябва да бъде (ненаписаният 3 том). От този замисъл е реализирана само първата част ''Мъртви души''. Авторът работи над творбата от 1835 до 1841 г., като тя излиза от печат през 1842 г.
''„Мъртви души“'' е определян като роман-поема. Роман е, защото притежава мащабност и всеобхватност на описаните явления. Поема - наситена е с лирически отстъпления, имащи поетична тоналност и патетичност.
 
== Сюжет ==
[[FileФайл:Boklevsky chichikov.jpg|мини|260п|дясно|Чичиков изобразен от Боклевски.]]
Сюжетът на "Мъртви души" проследява пътя на позастаряващия и понапълняващия Чичиков, чиято единствена цел е да натрупа огромна сума пари. За тази цел той се опитва да приложи невероятен план - обикаляйки руските помешчици, той ги убеждава (чрез невероятния си талант на приспособяване) да му продават фиктивни крепостни, които все още не са зачислени към списъците като мъртви. Но срещайки го с различните земевладелци и обяснявайки подбудите на Чичиков, Гогол кара читателя да разбере, че не селяните са мъртвите души. Шестте образа-типове представят пълната бездуховност в Русия на 19 век.
 
Първият, с когото Чичиков се среща по делова работа, след като умело е успял да се настани в градския живот и в представите на първенците на града като господин "почтен във всяко едно отношение", е Манилов. Сладникавият и мислещ се за умен и за философ е може би най-безобидният до края на книгата. Затова той отстъпва без пари "мъртвите души" на Чичиков, който го омайва с галантните си отношения, а Манилов пък вече го има за приятел.
 
Градацията продължава. Сладващата помешчица, на която героят попада, е Коробочка (от руски "кутийка"). Стиснатата вдовица с неохота настанява Чичиков, а докато водят деловия разговор, тя все се пита дали мъртвите души не вървят на по-висока цена и постоянно предлага заедно с душите и други ненужни на главния герой неща. Именно скъперничеството ѝѝ е причината, поради която Чичиков е изобличен (в том 2).
 
== Екранизации ==
Романът е екранизиран 6 пъти, пресъсдаден е в множество театрални постановки и опера.
 
== Външни препретки ==
* {{Моята библиотека|9020-myrtvi-dushi|Мъртви души}} - Пълен текст на български език.
{{литература-мъниче}}
 
[[Категория:Руски романи]]
Line 44 ⟶ 45:
[[Категория:Сатирични романи]]
[[Категория:Николай Гогол]]
{{литература-мъниче}}