Пресиян II: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 45:
{{цитат|''Тук лежи княз Персиан'' [Пресиан], [роден] ''в годината 6505'' [996/997], ''[починал] в годината'' [1060/1061].<ref>Павлов, Пл., [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/presian_II.htm ''Пресиан II – последният владетел на Първото българско царство (1018 г.)'']</ref> }}
 
самият надгробен надпис е тема за коментари от страни на проф. П.Добрев. Той обръща внимание, че освен кирилски букви, на него има три знака, напомнящи древнобългарски руни и счита че чак до 1061 те са се използвали успередноуспоредно с кирилицатаа<ref>Древнобългарска Епиграфика, Петър Добрев, Милена Добрева ,2001 . Специфичните знаци вКирилския надпис на гроба на Пресиян II - потомъка на самуил</ref> Любопитно е, че на надписа има вместо думата "роден" има слънце. проф Йордан Вълчев и проф. Петър Добрев виждат соларен символ и застъпват иранска теза. Мариан Виздал и Ники Никилов, твърдят, че това е ореол на светец. И едните и другите свързват слънцето с неговия статус, на владетел и канартакин
 
'''Тълкувания на надписа'''
 
За първи път надпис е разтълкуван в съвременното си значение през 1979 от Иржи Риегер. <ref>Преславска школа том 9, 2006 - Мариан Виздал, Ники Николов</ref>Той се опира на цветни записи, направени чрез диапозитиви. Днес паметника е в много лошо състояние. За съжаление науката не разполага с диапозитивите на Риегер, но оттогава той е цитиран от много имена - Ласло Зрубец, Щефан Хоркай, Войтех Ткладчик, който се ползват от неговият труд За И. Риегер паметника е предкириливо славянско писмо основаващо се на латиница от умбрийски тип. В.Ткладчик <ref>пак там</ref> <ref>Древнобългарска епиграфика, Петър Добрев и Милена Добрева, 2001, Тангра ТанАкРа - виж по-горе.</ref>пък вижда в него типична славянска писменост от старобългарски тип . На подобно мнение са и тези които го цитират. , докато Л.Зрубец допуска старославянски За Щ. Хоркай епиграфският паметник от Михаловац е най старият славянски надпис от италийски тип и е ново свидетелство в археологичен и църковен аспект за това, че в населения със славяни Земплински регион , в селища като Зомбор , Брехов , Сендеров ,Михаловце, Лелес,е съществувала предмаджарска ( преди завладяването на Земплин през ХІ - ХІІ в .) църковна и писмена традиция , при това православна. Проф. Йордан Вълчев Забелязва, че паметникът е уникален<ref>Древнобългарски календар, Вълчев, Йордан - сборник посветен на Йордан Вълчев по случай 10 години от смъртта му, само с негови трудове, 2008г. ИК Тангра ТанАкРА</ref> - за първи път имаме в паметник, на който е отбелязано кога е роден даден български владетел. Досега имаме само кога умират владетелите или кога е построен надписа. Това той свързва с влиянията на унгарската традиция. Според всички български изследователи надписа е уникален и заради споменатия по-горе слънчев символ.. За сравнение - в паметника на Варош, има звезди.По-късните публикации на Щефан Лазор, Любомир Матейко, Стефан Смядовски и Пламен Павлов се обосновават до голяма степен върху изследването на В.Ткладчик. . Акцентира се и върху авторството на надписа. Според Л.Матейко, човекът съставил надписа е бил човек, от Персияновото обкръжение, който добре го е познавал.
 
== Бележки ==
<references />