Уикипедия

Набуко (газопровод): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-. В момента а +. А)
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 7:
Това е модификация на оригиналния проект за тръбопровода „Набуко“, който е трябвало да преминава от Ерзурум в Турция до Баумгартен ан дер Март в Австрия. Целта на газопровода „Набуко“ е да диверсифицира доставчиците на природен газ и маршрутите за доставка за Европа, като по този начин намали зависимостта на континента от руските енергийни доставки. Първоначалният проект е подкрепен от няколко страни членки на [[ЕС]], както и от [[САЩ]], и се разглежда като конкурент на проекта „Южен поток“. Главният доставчик се очакваше да бъде Ирак, с потенциални доставки от [[Азербайджан]], [[Туркменистан]] и [[Египет]].<ref>Nabucco venture sees Iraq as top supplier</ref> Основните доставки за „Набуко-Запад“ ще се осъществяват от находището „Шах Дениз“ чрез планувания Трансанадолски газопровод.
 
Газопроводът ще бъде с обща дължина 1329 км<ref name=bbc1>{{cite news | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/5121394.stm | title = Nabucco gas pipeline is approved | publisher = BBC News |date = [[27 юни]] [[2006]] | accessdate = 2007-11-10}}</ref>. Предвиденият годишен капацитет е 10 до 23 млрд. кубически метра газ. След стартирането на алтернативния руски проект [[Южен поток]] се очаква бързо развитие и по този мегапроект.
 
Подготовката на този проект започва през 2002 г., а на 13 юли 2009 г. основните страни -– участници в „Набуко“ (Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия) подписват междуправителствено споразумение в Анкара в подкрепа на проекта. Проектът се осъществява от компанията Nabucco Gas Pipeline International GmbH, учредена през 2004 г. във [[Виена]]. Акционери в компанията са: [[OMV]] ([[Австрия]]), [[FGSZ]] ([[Унгария]]), [[Transgaz]] ([[Румъния]]), [[BOTAŞ]] ([[Турция]]), [[Български енергиен холдинг]] ([[България]]).
 
През февруари 2008 в дружеството влиза и компанията [[RWE]] ([[Германия]]), която също получава равен дял в проекта, за сметка на дяловете на останалите участници.<ref name="Набуко">[http://pazari.dnevnik.bg/show/455617/ Търговци от 7 страни вече са заявили желание да ползват газопровода]</ref> През същото време френската компания [[Gaz de France]] получава отказ за включване в проекта, въпреки заявеното желание, а Газпром и [[OMV]] договарят смесено дружество с по 50% участие, което ще управлява газовия разпределителен център в Баумгартен ([[Австрия]]). През април 2013 г. RWE продаде своя дял от проекта „Набуко Запад” на OMV<ref name="rweomv">[http://www.monitor.bg/article?id=380941 RWE продаде дела си в „Набуко” на OMV, в. Монитор, 15 април 2013 г.]</ref>. През май 2013 бе обявено, че френският гигант GDF Suez ще се присъедини към акционерите в проекта<ref name="gdfsuez">[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5802951 Нов партньор в „Набуко Запад” – френската GDF Suez, Vesti.bg, 28 май 2013 г.]</ref>.
 
Nabucco International е предложила на консорциума "Шах Дениз 2" да придобие 50% от проекта "Набуко"<ref name="Набуко2">[http://pressadaily.bg/publication/8453-България-е-един-от-моторите-за-Набуко преса, 10.01.2012, България-е-един-от-моторите-за-Набуко]</ref>. Останалите 50% ще се разпределят между сегашните акционери.
 
След обявяването на строителството на Трансанадолския газопровод, е представен проектът за Набуко-Запад.<ref>“Nabucco-West”: Abridged Pipeline Project Officially Submitted to Shah Deniz Consortium</ref><ref> About Us Programs Regions Press Multimedia Archives Store Nabucco-West in Synergy with Trans-Anatolia Project</ref> Изграждането му зависи от решението на консорциум „Шах Дениз 2“ за предпочитан маршрут за износ на природен газ и транспортирането му до Централна Европа. След решението му в края на юни 2013 г. да предпочете Трансадриатическия газопровод пред Набуко, акционерите на Набуко трябва да решат следващите стъпки за развитието на проекта.<ref>NABUCCO: Shah Deniz II Decision a Setback for Planned European Gas Highway</ref>
В края на месец юни 2013 г. консорциумът „Шах Дениз 2” ще обяви предпочитаното трасе за износ на природен газ и транспортирането му до Централна Европа<ref name="decision">[http://www.politika.bg/article?id=32234 Шах Дениз избира между „Набуко” и ТАП, в. Политика, 24 май 2013 г.]</ref>.
 
Строителството на „Набуко Запад” може да започне през 2015 г. Първите доставки могат да бъдат в периода от края на 2018 до началото на 2019 г.<ref name="standartnews">[http://www.standartnews.com/biznes-biznes/stroitelstvoto_na_nabukozapad_mozhe_da_zapochne_prez_2015a_-191212.html Строителството на „Набуко-Запад” може да започне през 2015-а, в. Стандарт, 5 юни 2013 г.]</ref>
 
== Мотивация ==
Проектът „Набуко“ е подкрепен от Европейския съюз и САЩ. В програмата за трансевропейските енергийни мрежи (TEN -– E), газопроводът „Набуко“ е определен като проект от стратегическо значение. Една от целите на проекта е да подобри достъпа на Европейския съюз до източниците на природен газ в региона на Каспийско море и Близкия изток. Проектът е задвижван от намерението на Съюза да диверсифицира своите текущи енергийни доставки и да се намали зависимостта си от руските енергийни доставки (Русия е най-големият доставчик на газ за Европа). Една от причините за търсенето на алтернативни доставчици, източници и маршрути са газовите спорове между Русия и Украйна. Освен това, според Европейската комисия, потреблението на газ в Европа се очаква да се увеличи от 502 милиарда кубически метра през 2005 г. на 815 милиарда кубически метра през 2030 г., което означава, че сама Русия няма да бъде в състояние да задоволи търсенето<ref name=nyt221209>{{cite news | first = Judy | last = Dempsey | url = http://www.nytimes.com/2009/12/23/business/global/23fischer.html | title = Hoping for More Than Just Energy From a Pipeline | publisher = [[New York Times]] | date = 22 December 2009 | accessdate = 10 октомври 2013}}</ref>.
 
[[Югоизточна Европа]] е важна, тъй като много региони са силно зависими от вноса на руски газ. Набуко има за цел да разнообрази доставките на газ, за да увеличи конкуренцията и сигурността. Симон Пирани, старши научен сътрудник от Оксфордския Университет за Енергийни Изследвания, представя на делегатите на Украинския енергиен форум през 2013 г. списък с цени от руския вестник „Известия“: „Това, което те показват, са цените, по които се закупува руският газ в различните европейски страни и това показва нещо много просто. Ако сте част от Източна Европа и сте силно зависими от руския газ, вие плащате повече от $500/TCM; ако сте в Обединеното кралство, където имаме почти пълно господство над този вид пазар, плащате $300, или $370 + в Германия, което е някъде посредата.“<ref> [http://www.naturalgaseurope.com/eastern-europe-gas-import-dependence- "Eastern Europe: Import Dependence, Higher Prices"], Naturalgaseurope.com, 2 April 2013.</ref>
 
== История ==
Подготовки за проекта „Набуко“ започват през февруари 2002 г., когато първите преговори се провеждат между австрийската [[OMV]] и турската [http://BOTAŞ BOTAŞ]. През юни 2002 г. пет компании (OMV от Австрия, MOL Group Унгария, Булгаргаз България, Transgaz Румъния и BOTAŞ от Турция) подписват протокол за намерението за построяването на газопровода Набуко. Протоколът е последван от споразумение за сътрудничество през октомври 2002 г. Името „Набуко“ идва от едноименната известна опера на Джузепе Верди, която петте партньора са слушали във Виенската държавна опера след срещата. През декември 2003 г. Европейската комися отпуска финансиране в размер на 50% от общия размер на предвидените допустими разходи за проучване на възможностите за реализация, включително анализ на пазара, както и технически, икономически и финансови проучвания. На 28 юни 2005 г. от петте партньора в Набуко се подписва договорът за съвместно предприятие. Споразумението на министрите по въпроса за газопровода Набуко е подписано на 26 юни 2006 г. във Виена. На 12 септември 2007 г. Йозиас ван Аартсен е избран от Европейската комисия за координатор на проекта Набуко.<ref> [http://www.euractiv.com/energy/hopes-revived-stalled-nabucco-pi-news-218704 "Hopes revived for stalled Nabucco pipeline"], EurActiv, 18 September 2007.</ref> През февруари 2008 г. немското дружество RWE става акционер в консорциума.<ref> [http://www.upstreamonline.com/live/article1147909.ece "RWE keen on Nabucco supplies"], Upstream Online, 19 October 2007.</ref>
 
На 11 юни 2008 г. е подписан първият договор за доставка на газ от Азербайджан през газопровода Набуко за България.<ref> Dempsey, Judy, [http://www.nytimes.com/2008/06/11/business/worldbusiness/11iht-pipe.4.13640390.html?_r=2& "EU natural gas pipeline project gets first order"], The New York Times, 11 June 2008.</ref> Президентът на Азербайджан Илхам Алиев потвърждава на 29 януари 2009 г., че Азербайджан планира най-малко да удвои производството си на газ през следващите пет години, с което да осигури доставките за тръбопровода.<ref> [http://uk.reuters.com/article/2009/01/29/davos-azerbaijan-idUKWLA618820090129 "DAVOS-Azeri chief urges political, financial will for Nabucco"], Reuters, 29 January 2009.</ref> На 12 април 2009 г. министърът на енергетиката на Турция Хилми Гюлер потвърждава, че Турция е готова да подпише споразумение, ако 15% от природния газ преминава през газопровода Набуко.<ref> [http://www.turkishweekly.net/news/71937/turkey-hopes-to-sign-nabucco-deal-by-june.html "Turkey Hopes to Sign Nabucco Deal by June"], The Journal of Turkish Weekly, 12 April 2009.</ref>
 
Срещата на партньорите се състои на 27 януари 2009 г. в [[Будапеща]].<ref> [http://www.dw.de/proposed-nabucco-gas-pipeline-gets-european-bank-backing/a-3980038-1 "Proposed Nabucco Gas Pipeline Gets European Bank Backing"], Deutsche Welle, 27 January 2009.</ref> На срещата на високо равнище в София на 24-25 април 2009 г. газопроводът Набуко е обсъден наред с други енергийни въпроси <ref> [http://www.hri.org/news/cyprus/tcpr/2009/09-04-23.tcpr.html#08 "President Gül invited to Nabucco summit with EU leaders"], Today's Zaman, 23 April 2009.</ref>, както и на срещата за Южен коридор в [[Прага]] на 8 май 2009 г.
Междуправителственото споразумение между Турция, Румъния, България, Унгария и Австрия е подписано от петте премиера на 13 юли 2009 г. в Анкара.<ref> [http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/8147053.stm "Europe gas pipeline deal agreed"], BBC News, 13 July 2009.</ref> По време на церемонията ЕС е представян от председателя Жозе Мануел Барозу и комисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс, а САЩ са представени от специалния пратеник по Евроазиатската енергетика Ричард Морнингстар и от почетния член на Сенатския комитет на САЩ по външни отношения, сенатор Ричард Лугър.<ref> [http://www.turkishpress.com/news.asp?id=346171 "Nabucco Summits Begins"], Turkish Press, 13 July 2009.</ref> <ref> Kelly, Ian, [http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2009/july/125968.htm "Signing Ceremony for the Intergovernmental Agreement on the Nabucco Pipeline"], U.S. Department of State, 13 July 2009.</ref> Унгария ратифицира споразумението на 20 октомври 2009 г.<ref> Koranyi, Balazs, [http://uk.reuters.com/article/2009/10/20/nabucco-hungary-idUKLK850120091020 "Hungary Parliament ratifies Nabucco pipeline deal"], Reuters, 20 October 2009.</ref>, а България - на 3 февруари 2010 г.<ref> Tsolova, Tsvetelia, [http://uk.reuters.com/article/2010/02/03/nabucco-bulgaria-idUKLDE6120J220100203 "Bulgaria parliament ratifies Nabucco gas project"], Reuters, 3 February 2010.</ref> Румъния ратифицира споразумението на 16 февруари 2010 г. Турция е последната страна, която го ратифицира на 4 март 2010 г.<ref> Senerdem, Melis [http://uk.reuters.com/article/2010/03/05/nabucco-rwe-supplies-idUKLDE6241WB20100305?sp=true "Turkmen gas deal for Nabucco seen in months-RWE exec"], Reuters, 5 March 2009.</ref> <ref> Badalova, A., [http://en.trend.az/capital/energy/1649703.html "RWE: Ratifying Nabucco agreement by Turkey gives Azerbaijan and Turkmenistan basis for conclusion of gas contracts"], Trend News Agency, 5 March 2009.</ref>
 
Правната рамка, създадена с междуправителственото споразумение, е подсилена с подписването през 2011 г. на Споразуменията за подкрепа на проекта (PSAs) между Набуко и всяка от транзитните държави. Основните елементи на PSAs са утвърждаване на преференциален регулаторен транзитен режим по силата на правото на ЕС, защита на газопровода Набуко от потенциални дискриминационни промени в закона и подкрепа за законодателни и административни действия за по-нататъшното изпълнение на проекта<ref> [http://pipelinesinternational.com/news/nabucco_project_support_agreements_finalised_and_signed/061225/ "Nabucco Project Support Agreements finalised and signed"], Pipelinesinternational.com, 9 June 2011</ref>.
 
През май 2012 г. консорциумът „Набуко“ представя предложението „Набуко-Запад“ на консорциума „Шах Дениз“<ref name=edm230512>{{cite news |url= http://www.jamestown.org/single/?no_cache=1&tx_ttnews%5Bswords%5D=8fd5893941d69d0be3f378576261ae3e&tx_ttnews%5Bany_of_the_words%5D=Nabucco&tx_ttnews%5Btt_news%5D=39403&tx_ttnews%5BbackPid%5D=7&cHash=14f7efa1e66ef7e25b71f9df7b13dfff |title= "Nabucco-West": Abridged Pipeline Project Officially Submitted to Shah Deniz Consortium |first = Vladimir | last = Socor | authorlink = Vladimir Socor |volume = 9 |issue = 98 |publisher =[[Jamestown Foundation]] | work = Eurasia Daily Monitor |date=23 May 2012 |accessdate=22 декември 2013}}</ref>. На 10 януари 2013 г. Набуко Интернешенъл (Nabucco International) и Шах Дениз Партнърс (Shah Deniz partners) подписват споразумение за финансиране. Според споразумението Шах Дениз Партнърс ще вземат дял от 50% в проекта, ако е избран като маршрут за износа на газа на Шах Дениз<ref> Tsolova, Tsvetelia; Gloystein, Henning, [http://uk.reuters.com/article/2013/01/10/energy-gas-nabucco-idUKL5E9CA4RQ20130110 "Nabucco pipeline boosts prospects with Azeri deal"], Reuters, 10 January 2013</ref>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Набуко_(газопровод)“.