Уикипедия

Надарево: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 13:
== История ==
 
Първите писмени сведения за село Надарево са от [[15 век|XV]] - [[16 век|XVI век]]. В данъчна книга от [[1573]] година фонд Ески Джумая, писан на [[Османски турски език|старотурски]], (съхранен в ориенталски отдел на [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]] - [[София]]), в регистъра за джелепкешани -– крупни овцевъди, в лист З-б, е регистрирано село Назарча, с един джелепкешанин на име Гаази Силяхидин, който бил длъжен да предава годишно 20 глави овце на държавата. Джелепкешанин е лице, което има над 200 глави овце, и държавата го задължава да отделя на всеки 100 овце по 10 срещу заплащане за войската.
 
Друг подобен документ е регистър за извънредния данък „[[Авариз]]“, плащан в натура със зърно.
Ред 29:
По-късно тия от Кортулука и околностите на река Врана се заселват на западния край на [[река]]та. Не е имало нито един [[българи]]н, селото било населено само от [[черкези]]. След войната се заселват и [[Балкански турци|турски]] семейства, които населяват турската махала.
 
Населено само с черкези и турци, селото наброявало 100 къщи -– 70 турски и 30 черкезки. Черкезите са заемали източната част на селото, наречена „Черкезката махала“, в непосредствена близост са били и гробищата им и до днес се е запазило наименованието „Черкезкото гробище“. Селото е било откъснато от пътища и съобщение.
 
Главното занятие на турците било скотовъдството -– отглеждали овце, а на черкезите -– разбойничеството и скотовъдството -– отглеждали коне, те са били и много добри ездачи. Черкезите живеели в мизерно направени жилища -– колиби покрити със слама и сас. Допуска се, че черкезите са правили обири на съседни български села, защото през [[Освобождение на България|Освободителната война]] всички са избягали.
 
По свой начин или натоварен от турската власт (не е известно), но от това село е бил назначен куриер, който разнасял писма, пари, колети чак до [[Босна (област)|Босна]] и [[Херцеговина]] на мобилизираните турски войници. Не е известно как, но след време този човек става най-богатия турчин в селото, наричан „Саля а“, прибавката „а“ към името означавало първенец, големец, богаташ.
Ред 37:
През [[1879]] година започва първото заселване на българи - бежанци от [[Западна Тракия|Беломорска Тракия]], главно от селaта [[Янюли]], Димотишко и Янурен, Дедеагачко. Преди да се заселят по тези места, те се задържат около една година в село [[Мокрен]], Ямболско. Когато пристигат тук, младата още българска държава ги настанява в дворищата на избягалите черкези, като им раздава по 4 - 5 [[Дюнюм|дюлюма]] (около 4-5 дка) изоставена земя.
 
Беломорците са наброявали 30 семейства. В селото е имало само един черкезин на име Йозер. Обект на заселване са били черкезката и турска махала -– днешните долна и горна махала. Първите им къщи са били изоставените черкезки колиби, изградени от пръти, слама и сас. Първи построили къщи дядо Георги Петков и Ради Караиванов. Дядо Георги е бил най-издигнат от всички, понеже знаел да пише и чете на [[Гръцки език|гръцки]].
 
Сеели са повече [[тютюн]], но най-вече са отглеждали големи стада овце (по 100 до 300 глави), тъй като е имало обширни пасища и ливади. Мъжете са носели широки вълнени дрехи -– потури и салтамарки, а жените широки везани ризи, вълнени сукмани и зупки (две престилки). На главите си жените носели ръченик от черен и бял плат.
 
През [[1900]] година пристигат нови заселници - българи от Търновския и Еленски балкан: от с. [[Самоводене]] - през 1900 година, от с. [[Присово]] - [[1901]] година, от с. [[Буковец (Област Велико Търново)|Буковец]] - [[1902]] година, а по-късно от с. [[Първомайци|Темниско]], с. [[Дебелец]], с. Даскот, с. Марийно и няколко семейства от Еленските села. Съжителството между българи и турци и между българи и българи, в началото било враждебно, но постепенно етническите и социални разногласия били преодолени.
 
Беломорците са заселили долната махала, а балканджиите -– горната, разделяни от шосето. И до днес беломорците са запазват беломорския си диалект, а балканджиите -– твърдия търновски говор.
 
Настъпили различия и в облеклото. Носиите били характерни за областите, от които идват.
 
Близо десет години след Освобождението селото е управлявано от турски кметове, но по-късно се избират и българи. Първият кмет българин е Ради Караиванов, след него -– Калуд Тодоров.
 
С идването си балканджиите започват да строят къщи от кирпич (който си приготвяли сами). Внасят уредба и вътре в къщите. Стените на стаите измазвали с бяла пръст, а подовете с червена. Постилали са подовете с рогозки, които изработвали от папур или царевична беленица. Цялото семейство спяло в една стая, направо върху рогозките, за завивки са използвали предимно черги тъкани от коноп, а възглавниците си пълнели със слама или царевична беленица. Заселниците донасят със себе си своите обреди и традии.
 
При балканджиите -– мъжете носели потури, салтамарка и елек от груб домашен шаек, боядисан тъмносиньо или бозево, пояс и антерия. Зимно време били обути в цървули, а през лятото ходели боси. На главите си носели калпаци от агнешка кожа. Жените носели дълги силно набрани фусти от вълнен, памучен или конопен плат, фанели и елек, препасан през кръста с шарена престилка.
 
Запазват се и старите турски родове -– Джиновите, Басриевите, Айнаджиевите. Главен поминък на населението е било земеделието -– сеели тютюн, памук, коноп, царевица, жито и скотовъдството -– отглеждали главно овце.
 
Населението било будно, а младите хора любознателни. Възникнала необходимост от училище. През [[1884]] година в селото се открива частно училище, в една изоставена черкезка колиба, в двора на дядо Стоян Илиев, с много мизерни условия. За учител е бил пазарен даскал Камбур Панайот от близкото село Ашиково ([[Певец (село)|Певец]]). Днес в ОУ „П.Хилендарски“ - Надарево учат 260 деца от Надарево и района - селата Острец, Ловец, Осен, Дългач, Певец - от първи до осми клас. От [[2007]] година училището е базово за всички деца от района. Специални автобуси ги извозват по двете направление - Дългач и Острец. Новата сграда на детската градина е открита през [[1993]] година.
Ред 59:
Селото е планирано през [[1912]] година, а водоснабдено през [[1927]] година. През [[1921]] година в сградата на земеделското училище е основана пощенско телеграфна станция, с началник Михаил Петров от град [[Попово]].
 
Потребителна кооперация „Орач“ е основана през [[1914]] година под името -– кооперативно земеделско спестовно заимно дружество „Орач“, чиито основатели са: Йордан Христов, Марчо Георгиев, Илия Дончев, Александър Николов, Иван Христов, Кръстю Петров, Неранзи Янев, Ради Сурилов, Иван Илиев, Ангел Дяков, Дончо Янев, Марин Гечев, Ташо Георгиев, Иван Агов и др. Първият касиер-деловодител е Неранзи Янев, а след това Марчо Георгиев.
 
Кредитната кооперация е учредена [[1920]] година, а през [[1949]] година се учредява всестранната кооперация, която [[1953]] година се преименува в Селкоп „Орач“ и са образувани два смесени магазина.
 
Ръководството на Селкопа закупува първата вършачка през [[1925]] година, а втората през [[1940]] година, които се ползват от хората в селото. През [[1949]] година е открита и фурната. През [[1949]] година селото е електрифицирано, а през [[1950]] година -– радиофицирано.
 
Църквата е построена през [[1922]] година. Първият свещеник е бил поп Алексий от град [[Търговище]]. Цървата носи името „Свети Димитър“. През 2004-2005 се направи ремонт и обновление на храма, благодарение на спонсорството на Богомил Янков Бойчев от Нарадев.
 
Народно читалище „Просвета“ -– Надарево е основано през [[1907]] година. Инициатор за основаването му е учителят Иван Николов, учителствал в селото заедно с жена си Геновева Петкова. Ведно с будните селяни Кръстю Петров, Михаил Караиванов, Александър Николов решават да създадат читалищна организация, която да буди патриотичното съзнание на надаревчани, да ги готви за прогрес и свобода. Първо за читалище служи домът на Мехмед Гаджалов, който дава две стаи под наем. Именно тук пламват първите искри на читалищна дейност. Осигуряват се вестници и списания за прочит.
 
През 70-те години на [[20 век]] в селото започват да се заселват и [[помаци|помашки]] семейства от [[Родопи|Родопския]] и [[Пирин]]ския край. Отначало идват десетина семейства родопчани, но днес вече наброяват около 40-50, които пренасят със себе си своя бит, традиции, песни. <gallery>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Надарево“.