Разлика между версии на „Тюркски езици“

м
интервал; козметични промени
м (Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 22x тире, 21 интервала, заглавие-стил, запетая, й→ѝ, нов ред (ползвайки Advisor))
м (интервал; козметични промени)
| дете5 = [[Западнотюркски езици|Западнотюркски]]
| дете6 = [[Урумски език]]
| карта = [[КартинкаФайл:Map-TurkicLanguages.png|280px]]
| картанадпис = Държави и автономни територии, където тюркски езици са официални
}}
 
Повечето тюркски езици си приличат много във фонетиката, морфологията и синтаксиса, макар че има някои изключения (чувашски, халаджски, якутски). Носители на различни тюркски езици могат да се разберат взаимно в различна степен, особено ако езиците им спадат към един клон. Голямата степен на подобие затруднява класификацията на тюркските езици, понеже съществуват и преходни диалекти. По политически причини понякога се създават изкуствени граници между езиците, а по исторически причини понякога някои езици възникват като смесени езици и е трудно да се определи към кой клон принадлежат.
[[КартинкаФайл:TurkicLanguages.png|мини|Тюркските езици разпределени по броя на хората, за които съответният език е роден]]
 
Тюркските езици са разпространени в Източна и Югоизточна Европа, и в Западна, Средна и Северна Азия. Напоследък заради миграцията на турци в Западна Европа се разпространяват и там. Най-големите езици са:
* [[турски език|турскитурският]]ят – 83 милиона, в Турция, Балканите, Западна Европа, Близкия изток;
* [[азербайджански език|азербайджанскиазербайджанският]]ят – 31 милиона, в Азербайджан, Иран, Русия;
* [[узбекски език|узбекскиузбекският]]ят – 23 милиона, в Узбекистан, Таджикистан, Киргизия, Казахстан, Афганистан, Туркменистан и Китай;
* [[казахски език|казахскиказахският]]ят – 9 милиона, в Казахстан, Китай, Монголия;
* [[уйгурски език|уйгурскиуйгурският]]ят – 8 милиона, в Китай, Узбекистан, Казахстан и Киргизстан;
* [[туркменски език|туркменскитуркменският]]ят – 6,8 милиона, в Туркменистан, Иран, Афганистан;
* [[татарски език|татарскитатарският]]ят – 6 милиона в европейска Русия, Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан;
* [[киргизки език|киргизкикиргизкият]]ят – 3,7 милиона, в Киргизия, Казахстан, Китай;
* [[башкирски език|башкирскибашкирският]]ят – 2,2 милиона, в европейска Русия;
* [[чувашски език|чувашкичувашкият]]ят – 1,8 милиона, в европейска Русия;
* [[кашкайски език|кашкайскикашкайският]]ят – 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан.
 
[[хазарски език|Хазарският]], [[тюрко-аварски език|тюрко-аварският]] и [[прабългарски език|прабългарският език]] са мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски и тюрко-аварски те биват причислени към огурската група. Прабългарският език засега е с неустановена граматика, понеже запазените надписи и имена могат да бъдат тълкувани нееднозначно.
== Географска класификация ==
Тюркските езици могат да бъдат разделени на шест клона по географски признак [http://www.turkiclanguages.com/www/classification.html]:
# Югозападни – [[Огузски езици|Огузски тюркски]]
#* Западноогузска група: [[Турски език|турски]], [[Гагаузски език|гагаузски]] и [[Азербайджански език|азербайджански]]
#* Източноогузска група: [[туркменски език]] и [[хорасано-тюркски език|хорасански]] тюркски
#* Южноогузска група: включва някои ирански диалекти (''кашкайски'', ''сонкорийски'', ''айналуски'' и др.) и един афганистански (''афшарски'')
# Северозападни – [[Кипчакски езици|Кипчакски тюркски]]
#* Западнокипчакска група, включваща ''[[кумикски език|кумикски]]'', ''[[карачаево-балкарски език|карачаево-балкарски]]'', ''[[Кримскотатарски език|кримскотатарски]]'' и ''[[караимски език|караимски]]''.
#* Севернокипчакска или волго-уралска група включваща: ''[[татарски език|татарски]]'' и ''[[башкирски език|башкирски]]''. Сибирските татарски езики (''тура'', ''бараба'', ''томски'', ''тюменски'', ''ишимски'', ''иртишки'', ''тоболски'', ''тара'' и др.) са отчасти с различен произход
#* Южнокипчакска или арало-каспийска група включваща [[казахски език|казахски]], ''[[каракалпакски език|каракалпакски]]'', ''кипчапски узбекски'' и ''[[ногайски език]]''.
# Югоизточни – [[Карлукски езици]]
#* Съвременен [[узбекски език|узбекски]] и различните му диалекти, например ''огузки узбекски''
#* Съвременен ''[[уйгурски език|уйгурски]]'', ''таранчи'' и различните източни тюркски диалекти като ''кашгарски'', ''яркандски'', ''хотански'', ''керя'', ''черчен'', ''аксу'', ''кума'', ''турфански'', и др.
# Североизточни – [[Сибирски тюркски]]
#* Северосибирска група включваща [[Якутски език|якутски]] (''саха'') и ''[[долгански език|долгански]]''
#* Разнородната южносибирска група включваща следните подгрупи:
#** Чулимска тюркска група – диалекти като ''кюерик'';
#** Алтайска тюркска група – [[алтайски език]] (''ойрот'') и диалекти като ''туба'', ''куманда'', ''ку'', ''телеут'', ''теленгит''
# [[Огурски езици|Огурски тюркски]]
#* [[чувашки език]]
#* [[прабългарски език]]
# [[Халаджски език]]
 
Една от основните трудности, срещани при класификацията на различните тюркски езици и диалекти, е въздействието на съветските и особено сталинистките национални политики – създаването на нови национални граници, потискането на езици и писмености и масови изселвания – са имали върху етническия състав на културни кръстопътища като [[Хива]], [[Хорезмия]], [[Ферганска долина|Ферганската долина]] и [[Кавказ]]. Много от изброените класификации поради това не са общоприети нито в детайли нито в общи линии. Друг често разискван проблем е влиянието на [[пантюркизъм|пантюркизма]] и зараждащия се национализъм в новообразуваните средноазиатски републики върху схващанията за етнически подразделения.
== Фонетична класификация ==
Освен географска класификация, има и фонетична класификация на тюркските езици:
* [[Огурски езици|Огурските езици]] се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм/зетацизъм и ламбдаизъм/сигматизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. ''хĕр'' вм. пратюркски ''*kyz'' (дъщеря), както и в някои прабългарски думи ''шаран'' вм. тур. ''sazan''. Съществуват и български думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. ''корем'', чувашки ''хырăм'', пратюркски ''*qaryn'', което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. ''göz'' (око) – ''görmek'' (виждам).
* Междинната съгласна в пратюркската дума ''*adaq'' (крак) се запазва в източния клон: ''adaq'' (тувински), ''ataχ'' (якутски), но дава [j] във останалите езици ''ayaq''. Халаджкият (''hadaq'') е изключение и се причислява към групата [[аргу]].
* [[Огузски езици|Огузските езици]] се различават по загубата на начално [γ] в сричката, напр. тур. ''kalan'' вм. ''*qalγan'' (останал).
* Загубата на крайното [g] дели езиците на севернозападни и югоизточни, напр. уйгурски ''taγliq'' вм. татарски ''tawlı'' (планински).
 
== Вижте още ==