Наследяване: Разлика между версии

{{друго значение|термина в правото|термина в генетиката|наследственост}}

 

 

'''Наследяването''' в [[право]]то е придобиването на [[имущество]], дългове, права и задължения, останали след [[смърт]]та на друго лице (наследодател). Имуществото, получавано при наследяване, се нарича ''наследствено имущество'', ''наследствена маса'', ''наследство''. Наследството на починалия преминава към наследниците в неизменен вид като едно цяло и в един и същи момент.

По наследство могат да се предават и [[аристокрация|аристократични]] титли и [[Монархия|престол]] (виж [[Престолонаследник]]). Понякога иронично се говори за „наследството“ на отделни разпаднали се държави, особено на големи империи. Такива са например [[Война за испанското наследство]], [[Война за австрийското наследство]], [[Война за баварското наследство]].

 

 

Различните правила за наследяване оказват голямо влияние върху обществото в различни области. Ролите на мъжа и жената силно зависят от законите и традициите на наследяване. Първородството, когато имуществото наследява само първото дете, допринася за запазването на натрупаното богатство и спомага за запазването на елита, защото социалното положение е по-здраво закрепено. От друга страна, разделянето на наследството по равно между децата създава повече възможности на отделните индивиди да постигнат личен успех. В „Демокрацията в Америка“ [[Алексис дьо Токвил]] твърди, че отмяната на законите на първородството при наследяване в гражданското право водят до по-бързо разделяне на земята и мотивират хората да търсят развитие извън семейството, за да подобрят стандарта си на живот, с което ускоряват загиването на [[аристокрация]]та и прехода към [[демокрация]]. <ref>{{икона|en}} {{cite book | last = de Tocqueville | first = Alexis| title = ''Democracy in America'' |year = 1835 | chapter = 3-The Social Condition of the Anglo-Americans| ref = }}</ref>

Първородството по бащина линия е наложилият се принцип на наследяване при монарсите или главите на благороднически семейства. Така наследството може да се проследи само по мъжка линия, а жените са напълно изключени. Този принцип е залегнал и в [[Салически закон|Салическия закон]]. Към него се придържат династиите във Франция, Белгия, Дания, Швеция и балканските монархии от края на 19 век Албания, България, Черна гора, Румъния и Сърбия. През 18 век в Испания и Португалия се водят граждански войни между наследниците на престола по женска линия и тези по Салическия закон.

 

 

== В България ==

В България наследниците се определят

# по специалния ред определен в Закона за наследството

 

== Източници ==