Франц Конрад фон Хьотцендорф: Разлика между версии

| портрет = [[КартинкаФайл:Franz Conrad von Hötzendorf (Hermann Torggler, 1915).jpg|250px]]

| роден-град = [[FileФайл:Flag of the Habsburg Monarchy.svg|borderръб|20px]] [[Пенцинг]]

| починал-град = [[КартинкаФайл:Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg|20px]] [[Бад Маргентхайм]]

| преданост = [[FileФайл:Flag of Austria-Hungary 1869-1918.svg|20px]] [[Австро-Унгария]]

| битки = [[Първа световна война]]<br />* [[Битка за Галиция]]<br />* [[Карпатска операция]]<br />* [[Горлицки пробив]]<br />* [[Битка при Асиаджо]]<br />* [[Брусиловско настъпление]]<br />* [[Битка при Капорето]]

Бащата на Конрад, Франц Ксавер (1793-1878), участва като доброволец в [[битката при Лайпциг]] през [[1813]] г. Десетилетия по-късно той командва конен ескадрон при потушаването на революцията от 1848 година, но е ранен тежко и се пенсионира с чин [[полковник]]. През [[1851]] г. Франц Ксавер се жени за двадесет и шестгодишната Барбара Кюблер, която го дарява с две деца - Франц и по-малката му сестра Барбара<ref name=Sondhaus>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.2</ref>.

Ксавер насочва сина си към военното поприще. На 18 години Конрад завършва [[кадет]]ски корпус, а на 23 – и академията на австро-унгарския генерален щаб.<ref name="zal.kbkpmv-kvh"/>

Служи във войските, които в изпълнение на [[Берлинския договор]] окупират [[Босна (област)|Босна]] и [[Херцеговина]] през 1878 година. На 1 май [[1879]] г., по време на службата си в щаба на 4-та дивизия, Конрад е повишен в чин [[капитан]] и награден с първото си военно отличие – „[[Кръст за военна заслуга]]“.<ref name=Beaver>Jan G. Beaver (2000). Collision Course: Franz Conrad Von Hötzendorf, Serbia, and the Politics of Preventive War, стр.44</ref> През същата година е прехвърлен на служба в Картографското бюро на Генералния щаб на австро-унгарската армия, където работи до [[1882]] година. За това време той изпълнява редица поръчения за картографиране на новоокупираните земи, овладява писмено и говоримо [[сърбохърватски]] и извършва разузнавателни мисии в [[Западна Сърбия]].<ref name=Sondhaus5>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.24-27</ref> Участва в потушаването на [[Херцеговинско-босненско въстание (1882)|въстанието от 1882 година]] като част от щаба на 47-ма пехотна дивизия.<ref name="zal.kbkpmv-kvh">Залесский, К. А. Кто был кто в Первой мировой войне. Москва, АСТ, 2003. ISBN 5-17-019670-9, с. 317-318</ref>

Скоро след като приключва преподавателската си кариера Конрад е повишен в [[полковник]] и получава първото си значимо командно назначение през [[1895]] година, когато е направен командир на разположения в град [[Тропау]] престижен 1-ви пехотен полк чийто патрон е самият император. По време на това свое назначение той извоюва за себе си репутация на добър, приятелски настроен към подчинените си и модерен офицер в армия, отличаваща се с нуждата от модернизация. Тук по собственото му признание Конрад прекарва най-добрите години от живота си. Популярността му е толкова голяма, че когато през [[1899]] година е назначен за началник на 55-та пехотна бригада в [[Триест]] повечето от жителите на Тропау го изпращат на железопътната гара, а полковият оркестър свири специално композирания марш "Конрад"<ref name=Sondhaus7>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.58</ref>.

Само месец след пристигането си в [[Триест]] Конрад е повишен в чин [[генерал-майор]]. Скоро след това потушава бунт на италиански работници, вследствие на което добива убеждението, че италианските претенции над [[Трентино]] и [[Триест]] са значима опасност и повод за неразбирателство с [[Австро-Унгария|Двойната монархия]].

[[FileФайл:Conrad 1906.jpg|мини|Фелдмаршал-лейтенант Конрад през 1906 г.]]

След три годишен престой в Инсбрук, през ноември 1906 година Конрад е поставен начело на генералния щаб на Австро-Унгария. Назначаването му се основава в голяма степен на препоръката на [[ерцхерцог]] [[Франц Фердинанд]], с когото Конрад поддържа приятелски отношения от времето, когато е началник на 1-ви пехотен полк<ref name=franz>[http://www.austro-hungarian-army.co.uk/biog/conrad.htm Franz Graf Conrad von Hötzendorf]</ref><ref name=conrad>[http://www.oocities.org/veldes1/conrad.html Austrian Commanders Franz: Conrad Graf von Hötzendorf]</ref>. Изпълнен с идеи за модернизация на армията, само за първата година от назначаването си новият началник на Генералния щаб издава повече наредби, отколкото неговия предшественик за 25 години<ref name=conrad>[http://www.oocities.org/veldes1/conrad.html Austrian Commanders Franz: Conrad Graf von Hötzendorf]</ref>.

Особена активност Конрад проявява при модернизирането на артилерията<ref name="zal.kbkpmv-kvh"/>. В борба с парламента, който се скъпѝ за военни разходи, провежда реорганизация и въоръжаване на войската в условията на нарастващо напрежение между [[Централните сили]] и [[Съглашението]]. Настоявайки за превантивна война и окупация на [[Сърбия]] наред с [[Черна гора]] и [[Албания]], Конрад се меси често във външната политика на страната.

При започването на [[Итало-турска война|Итало-турската война]] през [[1911]] година Конрад настоява за превантивна война срещу [[Италия]], тъй като се опасява, че италианска победа над [[Османската империя]] ще доведе до прекомерно засилване на италианското националистическо движение в рамките на [[Австро-Унгария]]. Опасността от отслабване турските позиции на Балканите от друга страна пораждат опасения у него от засилване на сръбските амбиции към [[Босна и Херцеговина]]<ref name=conrad>[http://www.oocities.org/veldes1/conrad.html Austrian Commanders Franz: Conrad Graf von Hötzendorf]</ref>. Това води до конфликт с външния министър [[Алоис фон Ерентал]] и краткотрайно отстраняване на Конрад от генералния щаб през ноември 1911. В резултат той прекарва няколко месеца като инспектор на армията, но избухването на [[Балканската война]] води до бързото му връщане на поста в края на 1912 година.

Успехите на Сърбия в конфликта с Османската империя събуждат сериозни опасения у Конрад, който за пореден път настоява за превантивна война срещу малката славянска държава. По време на [[Обсада на Шкодра|обсадата на Шкодра]] от черногорските и сръбските сили той настоява за частична мобилизация на австро-унгарската армия, но императорът и ерцхерцог Франц Йосиф предпочитат да изпратят ясно послание към сърбите чрез голяма международна военноморска демонстрация в близост до обградената крепост<ref name=Sondhaus8>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.123</ref>. Впоследствие сърбите се оттеглят, но крепостта се предава на черногорците, които планират да я присъединят към кралството си. Това кара Конрад да нареди разработването на специален мобилизационен план, предвиждащ разгръщането на около 50 000 войници срещу Черна гора. До желаното от него и генералите военно решение обаче отново не се стига, тъй като черногорците изпълняват ултиматума да изоставят крепостта. Сърбия все пак излиза от войната уголемена двойно и с повдигнато самочувствие, което, съчетано с възстаноявяването на Русия от поражението в [[Руско-японската война]], кара Конрад да мисли, че колкото повече Австро-Унгария отлага използването на военна сила, толкова повече изгледите за успешна война намаляват<ref name=Sondhaus9>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.124</ref>.

След [[Сараевски атентат|Сараевския атентат]] Конрад се обявява за война срещу Сърбия, която става факт през август 1914 година.<ref name="zal.kbkpmv-kvh"/> Заема длъжността началник-щаб при върховния главнокомандващ ([[ерцхерцог]] [[Фридрих (ерцхерцог)|Фридрих]]), но на практика изпълнява неговите функции при планирането и осъществяването на стратегическите операции. Австро-унгарските сили са разпределени срещу Сърбия и Русия. Конрад съсредоточава вниманието си върху руския фронт, но първоначалните успехи там се превръщат в тежко поражение в [[Галицийска битка|Галицийската битка]] през септември 1914 година. През пролетта на 1915 година той взима реванш над руснаците с [[Горлицки пробив|Горлицкия пробив]], благодарение на помощта от германския си съюзник. През 1916 година съсредоточава усилията си срещу [[Италия]], но вместо успех търпи нови поражения от руснаците при [[Брусиловски пробив|Настъплението на Брусилов]].<ref name="zal.kbkpmv-kvh"/>

През ноември 1916 година Конрад е произведен във фелдмаршал, но скоро след това, през март 1917, е снет от поста началник-щаб на въоръжените сили. Поверена му е армия на [[Италиански фронт (Първа световна война)|Италианския фронт]], с която воюва в [[Тирол]] до лятото на 1918 година. През юли същата година му е отнето и това командване, като в замяна получава [[граф]]ска титла и почетни длъжности.<ref name="zal.kbkpmv-kvh"/>

== Последни години ==

След войната Конрад живее в Инсбрук и Виена. За разлика от много свои германски колеги, той не изпитва желание да играе активна роля в обществено-политическия живот и има критично отношение към републиканска [[Австрия]].<ref name=Sondhaus22>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.219</ref> В последните си години фелдмаршалът задълбочава националистическите си възгледи и се изявява като привърженик на [[аншлус]] мeжду Германия и Австрия.

През 1921 година Конрад подписва договор за публикуване на мемоарите си. Първият от общо пет тома на обемистия му труд е издаден през същата година. По същото време той започва да учи английски език, който става деветият език, овладян от него.<ref name=Sondhaus23>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.221</ref>

[[FileФайл:Grave Conrad Hötzendorf 03.jpg|мини|Гробът на фелдмаршал Конрад фон Хьотцендорф.]]

През януари 1924 година Конрад се разболява тежко от заболяване на [[жлъчен мехур|жлъчкажлъчката]]та, а лекуващите го лекари му препоръчват престой в известния [[Спа (физиотерапия)|спа]] курорт [[Карлсбад]]. Поради вероятността новото чешко правителство да му откаже достъп Конрад предпочита да се лекува в [[Бад Маргентхайм]], във [[Вюртемберг]]. Тук той често е в центъра на вниманието и приема на посещение редица стари познати и доброжелатели. След няколкомесечно лечение здравето му се подобрява и той напуска градчето с официално изпращане под звуците на „[[Радецки марш]]“.<ref name=Sondhaus24>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.224</ref> Въпреки това крехкото му здраве отново изисква специални грижи, включително хоспитализация в [[Щайр]], което му позволява да се завърне във Виена едва през октомври.

През май 1925 година Конрад е принуден да се завърне в Бад Мартгенхайм, за да се лекува повторно. Тук той отново е посрещнат с голям интерес и уважение, а здравето му укрепва достатъчно, за да му позволи редовно да се разхожда из градчето. На една от тези разходки го придружава бившият български [[цар]] [[Фердинанд I]], който остава впечатлен от руския език на фелдмаршала.<ref name=Sondhaus25>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.226</ref> През август Конрад е засегнат от заболяване на белите дробове, което се оказва фатално и на 25 август той умира в един часа следобед.<ref name=Sondhaus26>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.227</ref>

* {{икона|en}} Sondhaus, Lawrence. Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse. BRILL, 2000. ISBN 0391040979