Национално малцинство: Разлика между версии

Въпросът „Що е национално малцинство“ е спорен и не съществува общоевропейска правна норма. Определения за „национално малцинство“ съществуват само в „препоръки“, но не и в закони. Тоест, за момента са валидни определенията по вътрешното право на страните -– членки на ЕС.

:''"Определение на термина "национални малцинства" за нуждите на Конвенцията не може да бъде извлечено и от други международни актове, например чл. 27 МПГПП и Декларацията на Общото събрание на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства от 18 декември 1992 г. Позоваването на тези актове в Преамбюла на Конвенцията "не се отнася до каквото и да било определение за национално малцинство" -– т. 26 от Обяснителния доклад.''"

Според мотивите към решението, термин „национално малцинство“ съществува в българското право, той е въведен (инкорпориран) в него с подписването на ЕКПЧ, намира се в нейният чл.14. Но, в т. т.11 на своето решение КС подчертава: „Терминът "национално малцинство" е конвенционен термин.“ т.е. -– не е правен, с ясна легална дефиниция и оттам обхват на прилагане.

До момента България все-още не е определила съдържанието на термина „национални малцинства“ във вътрешното си право. Тоест, дефакто политиката ни е като френската -– съгласни сме с рамковата конвенция, в които държави има национални малцинства, да я прилагат.

* Списание „Маджаро-български преглед“ -– от 1915 г., на български и унгарски език с различно съдържание;

* Вестник „България“ -– от 1940 г.;

* Сп. „Хемус“ ("Haemus") -– тримесечно издание на български и унгарски език, от 1992 г.;

* „Български вестник“ -– месечно издание на български език, от 1996 г.;

* „Български културен форум“ -– тримесечно издание на български и унгарски език на едноименното дружество за българска култура в Унгария от 2000 г.