Националсоциалистическа германска работническа партия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м нейн--->неин |
м замяна с n-тире |
||
Ред 60:
[[Файл:Erstausgabe von Mein Kampf.jpg|мини|''[[Моята борба]]'' в първото си издание.]]
За Хитлер двойните цели на партията винаги са германският националистически [[експанзионизъм]] и [[антисемитизъм]]. Тези две цели са разпалени в ума му от вярата му, че външните врагове на Германия - [[Великобритания]], [[Франция]] и [[Съветския съюз]]
Нацистката партия нараства значително през 1921 и 1922 г., отчасти чрез ораторските умения на Хитлер, отчасти чрез призива на [[СА]] към безработните млади мъже и отчасти поради реакцията срещу социалистическата и либералната политика в Бавария, тъй като икономическите проблеми на Германия се задълбочават и слабостта на режимът на [[Ваймар]] става очевиден. Партията набира войници от Първата световна война, на които Хитлер като ветеран от първа линия може да се хареса особено, както и малки бизнесмени и недоволни бивши членове на съперничещи си партии. Нацистките митинги често се провеждат в бирарии, където потиснатите мъже биха могли да получат безплатна [[бира]]. [[Хитлерюгенд|Хитлеровата младеж]] е създадена за децата на партийни членове. Партията също така формира групи в други части на Германия. [[Юлиус Щрайхер]] в [[Нюрнберг]] става редактор на расисткото списание ''Der Stürmer''. През декември 1920 г. нацистката партия придобива вестника - ''Völkischer Beobachter'', чийто главен идеолог [[Алфред Розенберг]] става редактор. Други, които се присъединяват към партията по това време, са [[Хайнрих Химлер]] и летящият ас от Първата световна война [[Херман Гьоринг]].
Ред 87:
Изборите от 1930 г. променят германския политически пейзаж чрез отслабване на традиционните националистически партии, ГННП и ДНП, оставяйки нацистите като главна алтернатива на дискредитираните социалдемократи и центристи, чийто лидер Хайнрих Брюнинг оглавява слабо малцинствено правителство. Неспособността на демократичните партии да образуват единен фронт, самоопределената изолация на комунистите и продължаващия упадък на икономиката, са бонус за Хитлер. Сега той се възприема като фактически лидер на опозицията, а даренията се изсипват в касите на нацистката партия. Някои големи бизнесмени, като Фриц Тисен са нацистки поддръжници и даряват щедро{{sfn|Evans|2005|p=372}}, както някои фигури от [[Уолстрийт]], но много други бизнесмени са подозрителни към крайните националистически тенденции на нацистите и предпочитат да подкрепят традиционните консервативни партии.{{sfn|Kershaw|2008|pp=224}}
[[Файл: Flag of the NSDAP (1920–1945).svg|мини|ляво|Знамето на НСДАП.]]
През 1931 г. и през 1932 г. политическата криза в Германия се задълбочава. През март 1932 г. Хитлер се кандидатира срещу президента [[Паул фон Хинденбург]], като в първия тур печели 30,1%, а на вторият
На 20 юли 1932 г. пруското правителство е свалено от преврат, а няколко дни по-късно на изборите за Райхстага през юли 1932 г. нацистите правят още един скок напред, като взимат 37,4% и се превръщат в най-голямата партия в парламента с голяма разлика. Освен това, нацистите и комунистите взимат 52% от гласовете и мнозинството от местата. Тъй като и двете партии се противопоставят на установената политическа система и не биха се присъединили или подкрепили една друга, това прави невъзможно формирането на правителство с мнозинство. Съгласно директивите на [[Коминтерн]]а, комунистите поддържат своята политика на третиране на социалдемократите като основен враг, наричайки ги "социални фашисти", като по този начин разцепват опозицията срещу нацистите. По-късно и социалдемократите, и комунистите, се обвиняват взаимно, че са улеснили Хитлер да се издигне на власт чрез нежеланието си да направят компромис.
Канцлерът [[Франц фон Папен]] извиква през ноември нови избори за Райхстага, надявайки се да намери изход от тази безизходица. Резултатът от изборите е същият, като нацистите и комунистите печелят 50% от гласовете между тях и повече от половината места, което прави този Райхстаг не по-работоспособен от своя предшественик. Подкрепата за нацистите обаче намалява до 33,1%, което предполага, че нацистката вълна е загубила своя подем
=== Консолидация (1933) ===
Ред 108:
По време на [[Нощта на дългите ножове]] от 30 юни до 2 юли 1934 г., Хитлер лишава от власт ръководството на [[СА]] - повечето от които принадлежат на фракцията на Strasserist в рамките на НСДАП - са убити. Той ги обвинява, че се готвят да организират държавен преврат, но се смята, че това е само предпоставка за оправдаване за потискането на някаква вътрешнопартийна опозиция. Прочистването е извършено от [[СС]], подпомагани от звената на Гестапо и Райхсвер. Освен есесовските нацисти, те убиват и антинацистки консервативни фигури като бившия канцлер Курт фон Шлейхер.<ref>{{Cite book |author= Richard J. Evans |title=The Third Reich in History and Memory |publisher=Oxford University Press |year=2015 |page=98}}</ref> След това, СА продължава да съществува, но губи голяма част от своята важност, докато ролята на СС нараства значително. Преди това, само подорганизация на СА е създадена отделна организация на НСДАП през юли 1934 г.<ref>{{Cite book |author=Chris McNab |title=Hitler's Elite: The SS 1939–45 |publisher=Osprey |year=2013 |page=20}}</ref>
След смъртта на президента Хинденбург на 2 август 1934 г., Хитлер обединява длъжностите на партиен лидер и държавен глава в едно, като приема титлата фюрер и райхсканцлер (Führer und Reichskanzler). Канцеларията на Фюрера, официална организация на нацистката партия, поема функциите на президентската служба (правителствена агенция), която още повече размива разликата между структурите на партията и държавата. СС все повече упражнява полицейски функции
=== Поражение и закриване (1945) ===
|