Разлика между версии на „Националсоциалистическа германска работническа партия“

м
замяна с n-тире
м (нейн--->неин)
м (замяна с n-тире)
 
[[Файл:Erstausgabe von Mein Kampf.jpg|мини|''[[Моята борба]]'' в първото си издание.]]
За Хитлер двойните цели на партията винаги са германският националистически [[експанзионизъм]] и [[антисемитизъм]]. Тези две цели са разпалени в ума му от вярата му, че външните врагове на Германия - [[Великобритания]], [[Франция]] и [[Съветския съюз]] - са контролирани от евреите и, че бъдещите германски войни за национално разрастване непременно биха довели до война срещу евреите. За Хитлер и неговите лейтенанти винаги са били доминиращи национални и расови проблеми. Това е символизирано от приемането за партийна емблема на свастиката. В германските националистически кръгове, свастиката е символ на "арийската раса" и символизира замяната на християнския кръст с вярност към националсоциалистическата държава.
 
Нацистката партия нараства значително през 1921 и 1922 г., отчасти чрез ораторските умения на Хитлер, отчасти чрез призива на [[СА]] към безработните млади мъже и отчасти поради реакцията срещу социалистическата и либералната политика в Бавария, тъй като икономическите проблеми на Германия се задълбочават и слабостта на режимът на [[Ваймар]] става очевиден. Партията набира войници от Първата световна война, на които Хитлер като ветеран от първа линия може да се хареса особено, както и малки бизнесмени и недоволни бивши членове на съперничещи си партии. Нацистките митинги често се провеждат в бирарии, където потиснатите мъже биха могли да получат безплатна [[бира]]. [[Хитлерюгенд|Хитлеровата младеж]] е създадена за децата на партийни членове. Партията също така формира групи в други части на Германия. [[Юлиус Щрайхер]] в [[Нюрнберг]] става редактор на расисткото списание ''Der Stürmer''. През декември 1920 г. нацистката партия придобива вестника - ''Völkischer Beobachter'', чийто главен идеолог [[Алфред Розенберг]] става редактор. Други, които се присъединяват към партията по това време, са [[Хайнрих Химлер]] и летящият ас от Първата световна война [[Херман Гьоринг]].
Изборите от 1930 г. променят германския политически пейзаж чрез отслабване на традиционните националистически партии, ГННП и ДНП, оставяйки нацистите като главна алтернатива на дискредитираните социалдемократи и центристи, чийто лидер Хайнрих Брюнинг оглавява слабо малцинствено правителство. Неспособността на демократичните партии да образуват единен фронт, самоопределената изолация на комунистите и продължаващия упадък на икономиката, са бонус за Хитлер. Сега той се възприема като фактически лидер на опозицията, а даренията се изсипват в касите на нацистката партия. Някои големи бизнесмени, като Фриц Тисен са нацистки поддръжници и даряват щедро{{sfn|Evans|2005|p=372}}, както някои фигури от [[Уолстрийт]], но много други бизнесмени са подозрителни към крайните националистически тенденции на нацистите и предпочитат да подкрепят традиционните консервативни партии.{{sfn|Kershaw|2008|pp=224}}
[[Файл: Flag of the NSDAP (1920–1945).svg|мини|ляво|Знамето на НСДАП.]]
През 1931 г. и през 1932 г. политическата криза в Германия се задълбочава. През март 1932 г. Хитлер се кандидатира срещу президента [[Паул фон Хинденбург]], като в първия тур печели 30,1%, а на вторият - 36,8% срещу 49% и 53% за Хинденбург. До тогава СА има 400 000 членове и често провокират улични битки със СДП и комунистическите паравоенни части (които също се бият). Парадоксално, въпреки че нацистите са сред основните подбудители на тези сблъсъци, част от призива на Хитлер към деморализираната средна класа е обещанието му да възстанови закона и реда. Ясен антисемитизъм се отразява в официалната нацистка реторика. Германците гласуват за Хитлер, главно заради обещанията си да съживи икономиката (с неуточнени средства), да възстанови германското величие, да отхвърли Версайския договор и да спаси Германия от комунизма. На 24 април 1932 г. изборите в Прусия за Ландтаг носят до 36,3% от гласовете и 162 места за НСДАП.
 
На 20 юли 1932 г. пруското правителство е свалено от преврат, а няколко дни по-късно на изборите за Райхстага през юли 1932 г. нацистите правят още един скок напред, като взимат 37,4% и се превръщат в най-голямата партия в парламента с голяма разлика. Освен това, нацистите и комунистите взимат 52% от гласовете и мнозинството от местата. Тъй като и двете партии се противопоставят на установената политическа система и не биха се присъединили или подкрепили една друга, това прави невъзможно формирането на правителство с мнозинство. Съгласно директивите на [[Коминтерн]]а, комунистите поддържат своята политика на третиране на социалдемократите като основен враг, наричайки ги "социални фашисти", като по този начин разцепват опозицията срещу нацистите. По-късно и социалдемократите, и комунистите, се обвиняват взаимно, че са улеснили Хитлер да се издигне на власт чрез нежеланието си да направят компромис.
 
Канцлерът [[Франц фон Папен]] извиква през ноември нови избори за Райхстага, надявайки се да намери изход от тази безизходица. Резултатът от изборите е същият, като нацистите и комунистите печелят 50% от гласовете между тях и повече от половината места, което прави този Райхстаг не по-работоспособен от своя предшественик. Подкрепата за нацистите обаче намалява до 33,1%, което предполага, че нацистката вълна е загубила своя подем - вероятно защото най-лошото от депресията е преминало, вероятно защото някои гласоподаватели подкрепят Хитлер през юли като протест, но сега се отдръпват от перспективата да го издигнат на власт. Нацистите интерпретират резултата като предупреждение, че трябва да се възползват от властта, преди мигът им да мине. Ако другите партии се обединят, това може да бъде предотвратено, но тяхната краткотрайност прави невъзможен единен фронт. Папен, неговият наследник Курт фон Шлейхер и националният пресмагнат Алфред Хюгенберг, прекарват през декември и януари в политически интриги, които в крайна сметка убеждават президента Хинденбург, че е безопасно да назначи Хитлер за канцлер на Райха, ръководен от кабинет, включващ само малцинство нацистки министри - което се случва на 30 януари 1933 г.
 
=== Консолидация (1933) ===
По време на [[Нощта на дългите ножове]] от 30 юни до 2 юли 1934 г., Хитлер лишава от власт ръководството на [[СА]] - повечето от които принадлежат на фракцията на Strasserist в рамките на НСДАП - са убити. Той ги обвинява, че се готвят да организират държавен преврат, но се смята, че това е само предпоставка за оправдаване за потискането на някаква вътрешнопартийна опозиция. Прочистването е извършено от [[СС]], подпомагани от звената на Гестапо и Райхсвер. Освен есесовските нацисти, те убиват и антинацистки консервативни фигури като бившия канцлер Курт фон Шлейхер.<ref>{{Cite book |author= Richard J. Evans |title=The Third Reich in History and Memory |publisher=Oxford University Press |year=2015 |page=98}}</ref> След това, СА продължава да съществува, но губи голяма част от своята важност, докато ролята на СС нараства значително. Преди това, само подорганизация на СА е създадена отделна организация на НСДАП през юли 1934 г.<ref>{{Cite book |author=Chris McNab |title=Hitler's Elite: The SS 1939–45 |publisher=Osprey |year=2013 |page=20}}</ref>
 
След смъртта на президента Хинденбург на 2 август 1934 г., Хитлер обединява длъжностите на партиен лидер и държавен глава в едно, като приема титлата фюрер и райхсканцлер (Führer und Reichskanzler). Канцеларията на Фюрера, официална организация на нацистката партия, поема функциите на президентската служба (правителствена агенция), която още повече размива разликата между структурите на партията и държавата. СС все повече упражнява полицейски функции - развитие, което е официално документирано от сливането на Райхсфюрер-СС и началника на германската полиция на 17 юни 1936 г., тъй като позицията е на Хайнрих Химлер, който получава правомощията директно от Хитлер. Sicherheitsdienst (SD, официално "Службата за сигурност на Райхсфюрер-СС"), е създадена през 1931 г. като интерактивна инстанция, и се превръща в [[де факто]] разузнавателна агенция на Нацистка Германия.<ref>{{Cite book |author=Jacques Delarue |title=The Gestapo: A History of Horror |publisher=Frontline Books |year=2008 |pages=x–xi}}</ref>
 
=== Поражение и закриване (1945) ===