Неофит Видински: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 15:
На 12 януари 1889 година е ръкоположен в дяконски чин, а на следващия ден и за свещеник. Назначен е за енорийски свещеник на търновосейменските села [[Брод (област Хасково)|Гючерлии]] и [[Златополе|Пиринчлии]]. В 1889<ref name="Василев 56"/> или 1890 година<ref name="Цацов 171"/> съпругата му Желязка почива при раждане.<ref name="Василев 56"/> С помощта на управляващия [[Старозагорска епархия|Старозагорската епархия]] архимандрит [[Максим Пловдивски|Максим]] от януари 1892 година свещеник Никола Караабов учи в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска духовна семинария]]. По-късно се мести в [[Самоковско богословско училище|Самоковското богословско училище]] и през 1896 г. завършва [[Санктетербургска духовна семинария|Санктпетербургската духовна семинария]]. От същата година учи в [[Санктпетербургска духовна академия|Санктпетербургската духовна академия]], която завършва в 1900 година.<ref name="Цацов 171"/>
 
Завръща се в България и от юли 1900 година до края на юли 1902 година е протосингел на [[Сливенска епархия|Сливенската епархия]]. От август 1902 г. до май 1905 г. е протосингел на [[Видинска епархия|Видинската митрополия]]. На 15 февруари 1905 г. се замонашва под името ''Неофит'', а на 28 март същата година по решение на Светия синод на Екзархията е възведен в [[архимандрит]]ско достойнство. На 1 май 1905 година архимандрит Неофит е назначен за протосингел на Синода, а на 1 август 1906 г. - за ректор на Софийската духовна семинария. Заема поста до юли 1912 г.<ref name="Цацов 171"/>
 
=== Велички епископ ===
Ред 24:
=== Видински митрополит ===
[[Файл:Bulgarian Bishops in 1937.jpg|дясно|мини|250п|От ляво надясно седнали: митрополитите [[Неофит Скопски]], [[Максим Пловдивски]], Неофит Видински, екзарх [[Стефан I Български]] и митрополит [[Иларион Сливенски]]; прави от ляво надясно: митрополитите [[Борис Неврокопски]], [[Михаил Доростолски и Червенски]], [[Паисий Врачански (Българска патриаршия)|Паисий Врачански]], [[Софроний Търновски]] и епископ [[Кирил Български|Кирил Стобийски]], главен секретар на Светия синод, 1937 г.]]
На 12 октомври 1914 година е избран, а на 26 октомври 1914 година е канонически утвърден за митрополит на [[Видинска епархия|Видинската епархия]]. В 1921 година става член на Синода и остава такъв до смъртта си. От 4 май 1930 г. до 15 октомври 1944 година е наместник-председател на Синода.<ref name="Цацов 171"/> Митрополит Неофит председателства Църковно-народния събор в 1922 и 1923 година.<ref name="БПЦ"/> Като епархийски архиерей Неофит се показва като внимателен към всички пастир.<ref name="pravoslavieto"/> Автор е на много сборници с проповеди и духовно-нравствена поучителна литература,<ref name="pravoslavieto"/><ref name="БПЦ"/> както и на книгата „Видинска епархия“, издадена в 1924 година.<ref name="БПЦ"/> През годините на [[България във Втората световна война|Втората световна война]] Неофит Видински се обявява против преследванията на евреите в България.<ref name="БПЦ"/>
 
Митрополит Неофит полага началото на оргинизираната благотворителна и цълркопнопросветна мисия на Православната църква в епархията. Той учредява Православно-добротворно братство при митрополитския храм „[[Свети Николай (Видин)|Свети Николай]]“ с ръководител протосингела на Видинската митрополия архимандрит [[Евгений Шиваров|Евгений]]. На 2 юни 1927 година митрополит Неофит освещава новата сграда на сиропиталището в града, което е изцяло на издръжка на Виднската митрополия и братството. Поддържа и набира средства за фонд „Просвета и народно добротворство“. През 1933 г. започва изграждането на Дом за християнска просвета и благотворителност и на неговото освещаване през есента на 1934 г. Неофит заявява:<ref name="Василев 55"/>
Ред 30:
{{цитат|Ние можем да идеализираме и да възхваляваме доброто и добротворството с най-избрани и затрогващи душата думи. Но ако не се даде пример за оделотворяване на тия думи, те си остават само красиви фрази...<ref name="Василев 55"/>}}
[[Файл:BASA-3K-7-493-40-Boris III of Bulgaria in Vidin, 1934.jpg|ляво|мини|250п|Митрополит Неофит и цар Борис III по време на освещаването на Мавзолея на Антим I във Видин, 1934 г.]]
През 1935 година Неофит Видински прави огромно лично дарение за просветни и благотворителни цели - 1 105 340 лева, пари спестени от държавната издръжка. С дарените на Синода 605 340 лева се учредява фонд, управляван от Синода и предназначен „да подпомага подготовката на бедни, но способни юноши, възпитаници на духовните учебни заведения, за бъдещи пастири във Видинска епархия“.<ref name="Василев 56">{{Цитат периодика| last = Василев | first =Йордан | authorlink = | coauthors = | year = 2005 | month = | title =Социалната, благотворителна и добротворна дейност на Българската православна църква 1915-1950 година | journal =Обществено подпомагане и социална работа в България. История, институции, идеологии, имена. Сборник с доклади от конференция, проведена в Югозападния университет „Неофит Рилски“ - Благоевград 17-18 септември 2004 година | volume = |publisher =Университетско издателство „Неофит Рилски“ |location= Благоевград | issue = | pages =56 | doi = | id = | url =http://www.history.swu.bg/vasilev.pdf | format = | accessdate = }}</ref> В памет на починалите му съпруга и син през същата 1935 година Неофит Видински подарява на Епархийския духовен съвет ценни книжа с номинална стойност 500 хиляди лева, с които да бъде учреден фонд „Желязка презвитера и син Желязко“, чиито приходи се дават на Видинското женско благотворително дружество „Развитие“ за купуване на дрехи и обувки за децата, а остатъкът от парите е за ремонти на детския дом във Видин. През 1938 година в Лом, митрополит Неофит основава училище за малолетни осиротели девици, което е наречено от местните християни Епархийско девическо професионално училище „Неофит Видински“. През 1940 г. построява двуетажна сграда, оборудвана по европейски образец, за дневен детски дом за отглеждане на деца от три до седемгодишна възраст,<ref name="Василев 56"/> днес една от най-хубавите сгради във Видин. Митрополит Неофит откупува блатиста местност край Видин, която отводнява, залесява и превръка във видинския парк „Възхвала Рождество“, наричан от видинчани „Владикина бахча“.<ref name="Василев 57">{{Цитат периодика| last = Василев | first =Йордан | authorlink = | coauthors = | year = 2005 | month = | title =Социалната, благотворителна и добротворна дейност на Българската православна църква 1915-1950 година | journal =Обществено подпомагане и социална работа в България. История, институции, идеологии, имена. Сборник с доклади от конференция, проведена в Югозападния университет „Неофит Рилски“ - Благоевград 17-18 септември 2004 година | volume = |publisher =Университетско издателство „Неофит Рилски“ |location= Благоевград | issue = | pages =57 | doi = | id = | url =http://www.history.swu.bg/vasilev.pdf | format = | accessdate = }}</ref>
[[Файл:BASA-3K-7-493-39-Boris III of Bulgaria in Vidin, 1934.jpg|дясно|мини|250п|Митрополит Неофит по време на освещаването на Мавзолея на Антим I във Видин, 1934 г.]]
Като наместник-председател на Светия синод през 1933 г. по европейски образец митрополит Неофит учредява Вътрешна църковна мисия с ръководител [[Борис Попстоименов]], която има за цел разрешаване на социалните проблеми в страната и противопоставяне на социализма и комунизма на социалното поле, тъй като те, непризнавайки Бог, Църква и Отечество, разглеждат социалните проблеми чисто механично и не се интересуват от морално-етичната им страна.<ref name="Василев 57"/>
Ред 50:
 
{{Портал|Християнство|България|Македония}}
 
[[Категория:Български духовници]]
[[Категория:Видински митрополити]]