Неофит Видински: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
|||
Ред 15:
На 12 януари 1889 година е ръкоположен в дяконски чин, а на следващия ден и за свещеник. Назначен е за енорийски свещеник на търновосейменските села [[Брод (област Хасково)|Гючерлии]] и [[Златополе|Пиринчлии]]. В 1889<ref name="Василев 56"/> или 1890 година<ref name="Цацов 171"/> съпругата му Желязка почива при раждане.<ref name="Василев 56"/> С помощта на управляващия [[Старозагорска епархия|Старозагорската епархия]] архимандрит [[Максим Пловдивски|Максим]] от януари 1892 година свещеник Никола Караабов учи в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска духовна семинария]]. По-късно се мести в [[Самоковско богословско училище|Самоковското богословско училище]] и през 1896 г. завършва [[Санктетербургска духовна семинария|Санктпетербургската духовна семинария]]. От същата година учи в [[Санктпетербургска духовна академия|Санктпетербургската духовна академия]], която завършва в 1900 година.<ref name="Цацов 171"/>
Завръща се в България и от юли 1900 година до края на юли 1902 година е протосингел на [[Сливенска епархия|Сливенската епархия]]. От август 1902 г. до май 1905 г. е протосингел на [[Видинска епархия|Видинската митрополия]]. На 15 февруари 1905 г. се замонашва под името ''Неофит'', а на 28 март същата година по решение на Светия синод на Екзархията е възведен в [[архимандрит]]ско достойнство. На 1 май 1905 година архимандрит Неофит е назначен за протосингел на Синода, а на 1 август 1906 г.
=== Велички епископ ===
Ред 24:
=== Видински митрополит ===
[[Файл:Bulgarian Bishops in 1937.jpg|дясно|мини|250п|От ляво надясно седнали: митрополитите [[Неофит Скопски]], [[Максим Пловдивски]], Неофит Видински, екзарх [[Стефан I Български]] и митрополит [[Иларион Сливенски]]; прави от ляво надясно: митрополитите [[Борис Неврокопски]], [[Михаил Доростолски и Червенски]], [[Паисий Врачански (Българска патриаршия)|Паисий Врачански]], [[Софроний Търновски]] и епископ [[Кирил Български|Кирил Стобийски]], главен секретар на Светия синод, 1937 г.]]
На 12 октомври 1914 година е избран, а на 26 октомври 1914 година е канонически утвърден за митрополит на [[Видинска епархия|Видинската епархия]]. В 1921 година става член на Синода и остава такъв до смъртта си. От 4 май 1930 г. до 15 октомври 1944 година е наместник-председател на Синода.<ref name="Цацов 171"/> Митрополит Неофит председателства Църковно-народния събор в 1922 и 1923 година.<ref name="БПЦ"/> Като епархийски архиерей Неофит се показва като внимателен към всички пастир.<ref name="pravoslavieto"/> Автор е на много сборници с проповеди и духовно-нравствена поучителна литература,<ref name="pravoslavieto"/><ref name="БПЦ"/> както и на книгата „Видинска епархия“, издадена в 1924 година.<ref name="БПЦ"/> През годините на [[България във Втората световна война|Втората световна война]] Неофит Видински се обявява против преследванията на евреите в България.<ref name="БПЦ"/>
Митрополит Неофит полага началото на оргинизираната благотворителна и цълркопнопросветна мисия на Православната църква в епархията. Той учредява Православно-добротворно братство при митрополитския храм „[[Свети Николай (Видин)|Свети Николай]]“ с ръководител протосингела на Видинската митрополия архимандрит [[Евгений Шиваров|Евгений]]. На 2 юни 1927 година митрополит Неофит освещава новата сграда на сиропиталището в града, което е изцяло на издръжка на Виднската митрополия и братството. Поддържа и набира средства за фонд „Просвета и народно добротворство“. През 1933 г. започва изграждането на Дом за християнска просвета и благотворителност и на неговото освещаване през есента на 1934 г. Неофит заявява:<ref name="Василев 55"/>
Ред 30:
{{цитат|Ние можем да идеализираме и да възхваляваме доброто и добротворството с най-избрани и затрогващи душата думи. Но ако не се даде пример за оделотворяване на тия думи, те си остават само красиви фрази...<ref name="Василев 55"/>}}
[[Файл:BASA-3K-7-493-40-Boris III of Bulgaria in Vidin, 1934.jpg|ляво|мини|250п|Митрополит Неофит и цар Борис III по време на освещаването на Мавзолея на Антим I във Видин, 1934 г.]]
През 1935 година Неофит Видински прави огромно лично дарение за просветни и благотворителни цели
[[Файл:BASA-3K-7-493-39-Boris III of Bulgaria in Vidin, 1934.jpg|дясно|мини|250п|Митрополит Неофит по време на освещаването на Мавзолея на Антим I във Видин, 1934 г.]]
Като наместник-председател на Светия синод през 1933 г. по европейски образец митрополит Неофит учредява Вътрешна църковна мисия с ръководител [[Борис Попстоименов]], която има за цел разрешаване на социалните проблеми в страната и противопоставяне на социализма и комунизма на социалното поле, тъй като те, непризнавайки Бог, Църква и Отечество, разглеждат социалните проблеми чисто механично и не се интересуват от морално-етичната им страна.<ref name="Василев 57"/>
Ред 50:
{{Портал|Християнство|България|Македония}}
[[Категория:Български духовници]]
[[Категория:Видински митрополити]]
|