Никола Андреев (костурски войвода): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8810144 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 8:
| починал-място = [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]], [[Османска империя]]
}}
'''Никола Симеонов Андреев''', известен като '''Алай бей''' или '''Кольо Мокренски''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 7, 71.</ref><ref name="Бистрицки 51">Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.</ref> е [[българи|български]] военен и [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], [[Костур (град)|костурски]] [[войвода]] и участник в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].
 
== Биография ==
[[Файл:Nikola Andreev Alaybey IMARO.JPG|ляво|мини|250п|Четата на Никола Андреев, 1903 г.]]
[[FileФайл:Cheta IMARO Nikola Andreev and Manol Rozov.JPG|мини|250п|Четата на Никола Андреев (трети на втория ред), [[Марко Иванов]] (отпред клекнал) и [[Манол Розов]] (втори на втория ред)]]
Никола Андреев е роден през 1879 година в [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Учи в [[Костурско българско училище|Костурското българско третокласно училище]].<ref name="Бистрицки 52">Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 52.</ref> Завършва с отличие<ref name="Бистрицки 51"/> пети гимназиален клас във [[Варна]], а после за кратко следва във [[Военно училище|Военното училище]] в [[София]]. Постъпва на служба в [[Осми пехотен приморски полк]].
 
Напуска военната служба, за да се отдаде на революционна дейност, привлечен във ВМОРО от [[Лазар Поптрайков]] и [[Тома Давидов]].<ref>[http://www.macedonia-science.org/print.php?news.549 Кепов, Петър. Един морален завет от Илинденското въстание.]</ref> Четник е за кратко при [[Марко Лерински]] през 1902 година. Става агитатор в [[Костур (град)|КостурКостурско]]ско, а после и войвода.
 
В началото на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] не успява да превземе [[Клисура (дем Костур)|Клисура]], после с помощта [[Пандо Кляшев]], [[Пандо Сидов]], [[Васил Чекаларов]], [[Манол Розов]] и [[Марко Иванов]] превземат Клисура и [[Невеска]]. <ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_2.html Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 45, 48.]</ref>
 
[[FileФайл:Klisura ilinden.jpg|мини|250п|Съединените костурски чети на войводите [[Васил Чекаларов]], [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], [[Пандо Кляшев]], Никола Андреев и [[Манол Розов]] след превземането на Клисура.]]
След въстанието заминава за България, но в 1904 година се връща в Македония и става лерински войвода, като през 1905 година е заместен от [[Кочо Цонката]].<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_25.html]</ref> Става кайлярски войвода.
 
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се легализира и става учител в Мокрени. Става деец на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и е избран за делегат на неговия [[Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Учредителен конгрес]] от Емборе.<ref>{{cite book |title= Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско |last=Карайовов |first=Тома |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |pages=727 }}</ref>
 
През септември 1910 година след възстановяването на революционната организация отново става нелегален.
Ред 36:
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1280 "Безпристрастно ли е нашето правосъдие"], едно писмо от Никола Андреев, публикувано във в. "Вести", брой 111, Цариград, 1911 година
 
== Бележки ==
<references />