Никола Киров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8810477 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 18:
| награди = }}
}}
'''Никола Киров Трайков''', известен като '''Майски''', '''Ноги''', '''Орлов''' и '''Гарибалди'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.26, 62, 72, 73</ref>, е [[българи|български]] [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
 
== Биография ==
[[Файл:Mayski mlad sreda.jpg|ляво|мини|250п|Никола Киров като млад, в средата]]
[[FileФайл:Vasil Hristov Nikola Kirov Mayski Taki Ashlakot Tashko Pophristov.JPG|мини|250п|[[Васил Христов]], Никола Киров, [[Димитър Костов Ашлака|Таки Ашлакот]] и [[Ташко Попхристов]].]]
Никола Киров е роден на 28 юни 1880 година в [[Крушево (град)|Крушево]], тогава в Османската империя. Родът му по произход е от [[охрид]]ското село [[Свинища]]. Завършва основно образование в родния си град, а после учи в [[Битолска българска гимназия|българската гимназия]] в [[Битоля]], откъдето е изключен през 1898 година при бунт против [[Българска Екзархия|екзархийската]] администрация и владиката Григорий. Премества се в Солун и в 1902 година завършва със седемнадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 97">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=97 }}</ref> В гимназията се присъединява към ВМОРО.
 
През 1902-1903 година е учител в село [[Баница (дем Лерин)|Баница]], Леринско. Арестуван е и е затворен в Лерин. При при конвоирането му в Битоля е направен опит да бъде убит от страна на съпровождащите го стражари.<ref>Киров, Никола. Спомени и преживелици, Македония, год. VI, бр. 1760, 2 септември 1932, с. 4, бр. 1761, 3 септември 1932, с. 4, бр. 1762, 5 септември 1932, с. 4.</ref>
 
През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Никола Киров е в Крушево и участва в обявяването и защитата на [[Крушевска република|Крушевската република]]. Последните и&#768;ѝ мигове си спомня така: {{Цитат|По заповѣдь на офицеритѣ си, [турската] войската мина край труповетѣ на нашитѣ борци и съ пушечна стрелба въ въздуха имъ отдаде почить; Бахтиаръ благоволи да разреши да бѫдатъ прибрани отъ домашнитѣ имъ и погребани по християнски обичай падналитѣ на „Слива” юначни „разбойници.”<ref>Силянов, Христо, „Освободителнитѣ борби на Македония, I“, [http://www.kroraina.com/knigi/obm1/6_5_1.html стр.372]</ref>}}
 
След въстанието остава ръководител на местния революционен комитет. По-късно е главен български учител в [[Емборе]].<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.37</ref>
 
Подир неуспеха на Илинденското въстание, в 1906 година повторно учителства во Леринско. По-късно се записва в Софиския университет, а през 1909 година учителствува в [[Ихтиман]].
 
В 1910 година е назначен за главен български учител в [[Дебър]], но при [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]] е арестуван в Крушево за подпомагане на четата на [[Блаже Кръстев]] и бит с 200 удара с тояга по краката. Лежи в затвора три седмици и заема мястото си в Дебър чак на 25 октомври.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 3.</ref><ref>Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 4.</ref> В Дебър Киров успява на 27 февруари 1911 година да възобнови дебърското българско околийско учителско дружество „Свети Иван Бигор“, на което той става председател, Александър Стрезов - секретар, Петър Алексиев - касиер, а Васил Велев - член на Управителното тяло.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 1.</ref>
 
През учебната 1911/1912 година е директор в училището в [[Ресен]].
Ред 45:
Автор е на научните трудове „С поглед към Македония“, „Крушово и борбите му за свобода“ (1935), „Епопеята на Крушево“, „Светлина към тъмнината“ и други. Изявява се и като драматург и поет. Редовно публикува материали в списание „[[Илюстрация Илинден]]“.
 
Умира през 1962 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 76 - 77.</ref>
 
== Външни препратки ==
Ред 53:
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1657 Никола Киров-Майски от Крушево, Вардарска Македония - "Светлосенки; разкази и скици"], Видин, 1942 година
 
== Бележки ==
<references />
 
{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Киров, Никола Майски}}
 
[[Категория:Български революционери от Македония]]
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]]