Разлика между версии на „Никола Падарев“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (Бот: премахване на уикивръзки към години)
м (замяна с n-тире; козметични промени)
'''Никола Петров Падарев''' или '''Пъдарев''' е изтъкнат [[българи|български]] [[възраждане|възрожденски]] просветен деец и участник в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби на българите]] в Източна [[Македония (област)|Македония]].<ref name="ЕПК2 91">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location=Благоевград |isbn=954-90006-2-1 |pages= 91 |url= |accessdate=}}</ref><ref>Марков, Иван. Дейци на националното Възраждане в Неврокопския край. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.107-109.</ref>
 
== Биография ==
Роден е през 1842 година.<ref>Пашев, Г., „Златна книга на дарителите за народна просвета“, Том 2, София, 1923, стр. 478.</ref> Падарев учи в родното си село и в гръцка прогимназия в град [[Сяр]]. Става учител и преподава в селата [[Старчища]] (1867-1871), [[Горно Броди]] (1871-1876) и Гайтаниново (1876-1878). Важно влияние за неговото формиране, като български просветен деец оказва учителят [[Захари Бояджиев]], при когото през 1869 година се учи на съвременни методи на преподаване на учебния материал. Той е един от организаторите на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народния събор]], проведен през 1869 година в село [[Гайтаниново]], на който се отхвърля върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Поддържа активна кореспонденция със [[Стефан Веркович]] и му сътрудничи за издирване на фолклорни материали и стари монети. Използва посредничеството на руското посолство, за да изпраща най-будните си ученичи на обучение в [[Русия]]. През 1873 година Падарев е един от инициаторите за основане на учителско дружество [[Серско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]] в [[Неврокоп]]. Подпомага финансово дейността на дружеството със сумата от 256 [[грош]]а.<ref>Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.</ref> Той е избран за пръв негов председател и като такъв развива активна дейност за укрепване на новобългарските училища в Източна Македония.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.48-55.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.485.</ref> Заради дейността си многократно е преследван и арестуван от османските власти.
 
За него през 1891 година, изследователят на Източна Македония [[Георги Стрезов]] пише следното:
 
{{цитат|Учителят Пъдарев бил от онези учители, които се отличавали с пламенна обич към отечеството и с неуморима енергия. В негово време Бродското училище видяло и тогавашен втори клас. Духът на Пъдарева и на неговите ученици още не е изгаснал.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, с. 66.]</ref>}}
 
През 1878 година Падарев заедно с други свои съратници напуска родния си край и се заселва в [[Дупница]], където работи като адвокат. Включва се в дейността на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]]. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница. В годините 1895 -1902 активно участва в неговата дейност и многократно заема ръководна длъжност - председател, деловодител, подпредседател.<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, с. 17, 19, 30, 38, 48-51, 89, 93, 95, 181, 227.</ref> През 1897 година е делегат на дружеството на [[Четвърти македонски конгрес|Четвъртия македонски конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.</ref> Никола Падарев е привърженик на [[Демократическа партия|Демократическата партия]].<ref>Георгиев, Георги. пос. съч, с. 171.</ref>
 
Датата на смъртта му е неизвестна. В някои източници е посочена годината 1895, но това не отговаря на истината, тъй като името му се среща в редица документи след тази дата.