Никос Казандзакис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 38:
Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че напуска Крит много млад, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещеният кръст в [[Наксос]], където научава френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г., Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899 – 1902). През есента на 1902 г. заминава за [[Атина]], където се записва да следва право. Учи 4 години в [[Атински университет|Атинския университет]], където през 1906 г. завършва като [[доктор]] по право. Първата му книга „Драконът и лилията“ е публикувана също през 1906 г.
 
[[FileФайл:Kazantzakis Grab.jpg|ляво|thumbмини|260px|„Δεν ελπίζω τίποτα. Δε φοβούμαι τίποτα. Είμαι λεύτερος.“<br>„''Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.''“]]
През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за [[Париж]], където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и [[философия]] в известния [[Колеж дьо Франс]] в Париж при [[Анри Бергсон]]. Тук младият автор развива и задълбочава [[ницше]]анските си възгледи. През периода 1910 – 1930 г. пише пиеси, стихове и пътеводители. Пътува често до [[Китай]], [[Япония]], [[Русия]], [[Англия]] и [[Испания]]. Първият роман на Казандзакис „Тода-Раба“ е публикуван на френски, когато той е 51-годишен.
 
[[FileФайл:Kazantzakisgrave.jpg|220px|thumbмини|Гробът на Казандзакис в [[Ираклио]]]]
Писателят прекарва много време работейки в [[обществения сектор]]. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка от поста през 1927 г. Въпреки че никога не е бил член на комунистическата партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с [[Ленинска награда за мир]]. Но след тригодишно пътуване в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] се разочарова от [[болшевики|болшевишките]] идеи.
 
Ред 59:
* Ο Πρωτομάστορας (Η Θυσία) (με το ψευδώνυμο Πέτρος Ψηλορείτης), αφιερωμένη στον Ίδα (Ίωνα Δραγούμη), Εστία, Αθήνα, 1910
* Ο Οθέλλος ξαναγυρίζει, Αίγινα, 1936
* Θέατρο Α' - Τραγωδίες με αρχαία θέματα: Προμηθέας (τριλογία), Κούρος, Οδυσσέας, Μέλισσα, Δίφρος, Αθήνα, 1955
* Θέατρο Β΄ - Τραγωδίες με βυζαντινά θέματα: Χριστός, Ιουλιανός ο Παραβάτης, Νικηφόρος Φωκάς, Κωνσταντίνος ο Παλαιολόγος, Δίφρος, Αθήνα, 1956
* Θέατρο Γ' - Τραγωδίες με διάφορα θέματα: Καποδίστριας, Χριστόφορος Κολόμβος, Σόδομα και Γόμορρα, Βούδας, Δίφρος, Αθήνα, 1956
 
; Романи