Бронирана бригада: Разлика между версии

След преврата на 9 септември 1944 г. България заявява, че се присъединява към антихитлеристката коалиция и започва бойни действия срещу нея. Бронираната бригада към момента е от малкото съединения, окомплектовани по военновременния щат. Тя разполага с 97 танка „Майбах Т-IV“, 36 леки танка „Шкода“, 10 леки танка „Прага“, 20 разузнавателни автомобила М-222 и М-223. В тила за учебни цели са отделени 40 танка „Рено“ и 14 танкети „Ансалдо-Фиат“ и 8 танка „Викерс“. Като опознавателен знак на българските танкове в първата фаза на войната е въведен черен „Андреевски кръст“, изрисуван направо върху корпуса или в бял квадрат. От март 1945 г. за танковете на Първа бронирана дружина, продължаващи бойните действия с Първа българска армия, кръстът е заменен с остър щит с диагонално разположен в него български трикольор.

[[Файл:Kriva Palanka.png|alt=Българската пехота, подкрепена от щурмово оръдие Sturmgeschütz 40 Ausf. G на 2-о ЩАО навлиза в Крива паланка.|мини|Българската пехота, подкрепена от щурмово оръдие Sturmgeschütz 40 Ausf. G на 2-ро ЩАО навлиза в Крива паланка.]]

До 15 септември 1944 г. бригадата се изнася към [[Пирот]], където влиза в подчинение на Първи армейски корпус, командван от ген.-майор [[Иван Попов (генерал-лейтенант)|Иван Константинов Попов]]. Бригадата получава заповед да атакува противника по направление [[Пирот]] – [[Бела паланка]]. При изнасянето, на няколко километра западно от Пирот, колоната танкове е изненадана от стоящ в засада германски оръдеен разчет с 88-mm зенитно оръдие. След като улучва първия и последния танк от 7-а рота, разчетът успява да унищожи 10 танка. С изгубения лек танк „Шкода“ два дни по-рано бригадата губи още в началото 41 танкисти и 11 танка. На следващия ден бригадата е изтеглена в резерв на Първи корпус. След разформироването му на 23 септември бригадата е придадена към [[Втора армия]]. В нейния състав взема участие в [[Нишка операция (1944)|Нишката операция]]. На 8 октомври бригадата настъпва през труднопроходима клисура в посока на град [[Власотинци]] и след усилен походен марш на 9 октомври заема позиции в района на село Своге, за да изчака овладяването на височините край Власотинци от пехотата. На 10 октомври бригадата се включва активно в боевете, първа пробива противниковата линия и овладява Власотинци, като продължава преследването на противника по долината на река [[Южна Морава|Българска Морава]]. На 11 октомври е овладян град Лесковац. Ожесточено сражение край село Кочане води разузнавателната дружина на бригадата, подкрепена от моторизирана дружина и танкове. След оттеглянето на противника пътят към Ниш за бригадата е открит. На 13 октомври са формирани две бойни групи на от бригадата: група Диков - с 1-ва бронирана дружина, едно артилерийско отделение, една преносима дружина и една 75-mm бронеизтребителна рота, и група Мутафов с 2-ра бронирана дружина. На 14 октомври двете групи са насочени към град Прокупле и село Мрамор, където участват в боевете с изтегляща се колона на [[7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген|7-ма СС доброволческа планинска дивизия „Принц Ойген“]].<ref>Чолпанов, Б., Ст. Минев. Нови войни - нови оръжия. Бронирани войски и борбата срещу тях". С., 1945, с.VIII-XVI.</ref> На 15 и 18 октомври се водят тежки боеве за гр. [[Прокупле]], който е овладян на 16 октомври, и гр. [[Куршумлия]], който след тежки нощни боеве е овладян на 17 октомври. На 21 октомври 9-а рота, която е придадена на 4-та пехотна дивизия, без успех са атакува височините около с. Мердаре, където е унищожена машината на командира на ротата поручик Виниций Петров. На 3 ноември в рамките на [[Косовска операция (1944)|Косовската настъпателна операция]] бронираният полк овладява в [[Подуево]], като губи два танка в боевете. След сражението полкът е изтеглен в Куршумлийски бани, където почива до 16 ноември.