Уикипедия

Бронирана бригада: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м форматиране: 14x кавички, 9x тире, 3 интервала, А|АБ (ползвайки Advisor)
Ред 52:
}}
 
'''Бронираната бригада''' се формира на 1 октомври 1943 г., съгласно министерска заповед №375 от 29 септември 1943 г. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935&nbsp;– 1945. С., 2000, с. 31. </ref> Тя е пряк приемник на Бронирания полк, създаден на 25 юни 1941 г. Бригадата взема участие в [[Участие на България във войната срещу Третия Райх|т.нар. отечествена война 1944&nbsp;– 45 г.]] През първата фаза на войната води боеве с армията на [[Германска империя (1933 – 1945)|Третия райх]] край [[Куманово]], [[Крива паланка|Крива Паланка]], [[Кочани]], [[Ниш]], [[Пирот]], [[Прокупле]], [[Косовска Митровица|Митровица]]. Във втората фаза част от нея, сформирана като 1-ва армейска танкова дружина към [[Първа армия|Първа българска армия]], участва в [[Дравска операция|Дравската]] и [[Мурска операция|Мурската]] операции – при превземането на линията Маргит. Бойният ѝ път приключва в унгарския град [[Надканижа]].
 
== История ==
=== Начало на танковите войски в България ===
[[Файл:Fiat Ansaldo.jpg|alt=Италиански танкети Carro Veloce L3/33, заведени в армията под името лека бойна кола "Ансалдо„Ансалдо-Фиат"Фиат“, България, края на 30-те.|мини|Италиански танкети Carro Veloce L3/33, заведени в армията под името лека бойна кола "Ансалдо„Ансалдо-Фиат"Фиат“, България, края на 30-те.]]
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] с [[Ньойски договор|Ньойския договор]] на [[Царство България|България]] са поставени сериозни ограничения спрямо армията. Освен всичко друго няма право и на тежко артилерийско въоръжение, включително танкове. Първите опити за въоръжаване на страната с бронирана техника датират едва от [[1934]] г. Министърът на войната ген. [[Пенчо Златев]] прави доклад до Министерския съвет за необходимостта за закупуване на военна техника от [[Кралство Италия|Италия]], която включва и танкети [[Carro Veloce L3/33]]. Взето е решение да са закупят 14 танкети срещу сумата от 10 770 600 лева. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935&nbsp;– 1945. С., 2000, с. 12. </ref> В началото на [[1935]] г. танкетите са доставени в [[пристанище Варна]] и са зачислени в българската армия под името '''лека бойна кола „Ансалдо-Фиат“'''. С тях на 1 март 1935 г. се се формира една рота към 2-ра колоездачна дружина от 1-ви инженерен полк в [[София]]. Така се поставя началото на бронираните войски в българската армия. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935&nbsp;– 1945. С., 2000, с. 13. </ref> Танкетите са доставени с трицветен камуфлаж (след [[1941]] г. са пребоядисани в тъмнозелено), а оригиналните сдвоени 8-mm картечници „Бреда“ по настояване на военните са заменени с една австрийска 8-mm тежка картечница „Шварц-Лозе“, обр. 1907/12 г., която е на въоръжение в българската армия.
[[Файл:Dobrudzha 1940.jpg|alt=Български танкети "Ансалдо„Ансалдо-Фиат"Фиат“ на Бронираната дружина навлизат в Южна Добруджа след подписването на Крайовската спогодба, 16 септември 1940 г.|мини|Български танкети "Ансалдо„Ансалдо-Фиат"Фиат“ на Бронираната дружина навлизат в Южна Добруджа след подписването на Крайовската спогодба, 16 септември 1940 г.]]
Тъй като танкетите са твърде слаби и ненадеждни, армията продължава да търси да закупи по-мощни и по-добре бронирани танкове. След отказа на [[Чехословакия]] да продаде нови машини, армейското ръководство се спира на лекия британски танк „Викерс Е“ (Vickers 6 ton mod E) с 47-mm оръдие QFSA. През [[1936]] г. министърът на войната ген. [[Христо Николов Луков|Христо Луков]] подписва договор с Vickers-Armstrong за доставката на 8 танка. Договорът е утвърден с министерско постановление от 4 септември 1936 г. В началото [[1937]] г. с новополучените танкове се формира 2-ра танкова рота с два взвода от по 4 танка. Танковете „Викерс“ са зачислени в армията под името '''бойна кола''' '''„Викерс“'''. Доставени са с петцветен фабричен камуфлаж, но след 1941 г. са пребоядисани в тъмнозелено.
[[Файл:The Tank Museum (2289).jpg|alt=Лек британски танк Vickers 6 ton mod E от танковия музей в Бовингтън с оригиналния петцветен камуфлаж, постъпил в българската армия като бойна кола "Викерс"„Викерс“.|мини|Лек британски танк Vickers 6 ton mod E от танковия музей в Бовингтън с оригиналния петцветен камуфлаж, постъпил в българската армия като бойна кола "Викерс"„Викерс“.]]
През същата 1937 г. са проведени и първите маневри с използване на бронирана техника, която се използва за поддръжка на пехотата. Резултатите от маневрите показват нуждата от увеличаване на броя на машините и огневата им мощ. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935&nbsp;– 1945. С., 2000, с. 16. </ref>
 
Ред 66:
На 31 юли 1938 г. България и страните от [[Балкански пакт|Балканския пакт]] подписват [[Солунска спогодба|Солунското споразумение]]. С него [[Югославия]], [[Турция]], [[Гърция]] и [[Румъния]] се отказват от приложението на част IV (военни клаузи) на договора за мир и от постановленията, съдържащи се в Конвенцията за границата на Тракия, подписана в [[Лозана]] на 24 юли 1924 г. По силата на това споразумение България придобива право на свободно въоръжение, а Турция, Гърция и България премахват демилитаризираните зони по границата на Тракия.<ref>http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/1779-1938-1941#_ftnref10</ref> Това дава възможност за увеличаване мощта на танковите войски.
 
На 2 февруари [[1939]] г. с наличната техника се формира дружина бойни коли. Структурата на дружината включва 1-ва танкова рота с 14 леки бойни коли „Ансалдо-Фиат“ и 2-ра танкова рота с 8 бойни коли „Викерс“. Създадена е и техническа работилница за обслужване на техниката. Все още организационното обособяване на дружината е формално – един взвод от 7 „Ансалдо-Фиат“ е придаден към бързата дивизия, втори взвод от 7 „Ансалдо-Фиат“ е отделен за [[Прикриващ фронт|Прикриващия фронт]], създаден за защита на границата с [[Турция]], а 2-ра рота с бойните коли „Викерс“ е за общовойсковите щабове. Дружината е настанена в казармите на Първи кавалерийски полк. Командир на дружината е майор Тодор Иванов Попов, поручик Иван Иванов Гюмбабов е командир на 1-ва рота, а поручик Тодор Стефанов Иванов – на 2-ра рота. По-късно е формирана и 3-та рота с командир капитан Александър Иванов Босилков.<ref>Рошкев, Я. История на танковите войски в България 1935 – 2015 година. С., 2015, с. 63&nbsp;– 64. </ref>
[[Файл:Mitrovica bg.jpg|alt=Чехословашки лек танк Skoda LT vz. 35 с 37-mm оръдие А3, заведен в армията като бойна кола "Шкода"„Шкода“. На снимката - – танк от Бронираната бригада при завръщането след края на бойните действия в София, 2 декември 1944 г.|мини|Чехословашки лек танк Skoda LT vz. 35 с 37-mm оръдие А3, заведен в армията като бойна кола "Шкода"„Шкода“. На снимката - – танк от Бронираната бригада при завръщането след края на бойните действия в София, 2 декември 1944 г.]]
През юни 1939 г. главният инспектор на въоръженията в Министерството на войната ген. [[Руси Русев (министър на войната)|Руси Русев]] е на посещение в [[Германска империя (1933 – 1945)|Германия]], където представя исканията на България за подсилване на армията с минимум 26 нови танка. На 22 юли [[фюрер]]ът [[Адолф Хитлер]] дава разрешение за доставка на военна техника на политически важните за Германия държави. На България са обещани поне 30&nbsp;– 40 чехословашки танка от военната плячка. През февруари-април са доставени първите 26 танка „[[LT vz.35|Шкода]]“ (Skoda LT vz. 35), въоръжени с 37-mm оръдие А-3 и с германски тъмносив камуфлаж – RAL 7021 (Schwarz Grau). През август-октомври същата година са доставени още 10 танка, но с по-новото оръдие А-7 – тези танкове остават известни като „афганистанските“, тъй като са били предназначени за износ в Афганистан, но окупацията на Чехословакия осуетила доставката им. Танковете „Шкода“ са зачислени в армията под името '''бойна кола „Шкода“'''. С получените танкове се формира 3-та рота към бронираната дружина. През лятото и есента на 1940 г. 2-ра и 3-та рота са съсредоточени в района [[Любимец]] – [[Свиленград]] за прикриване на турската граница, а танкетите от 1-ва рота са в района на [[Шумен]] на занятия с 4-та пехотна дивизия. Заедно с българските части те участват в навлизането в [[Южна Добруджа]] след предаването ѝ на България по силата на [[Крайовска спогодба (1940)|Крайовската спогодба]].
 
Ред 83:
 
* Дружинна работилница – 8 души. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935&nbsp;– 1945. С., 2000, с. 115. </ref>
[[Файл:Renault R35 KingFerdinandMuseum.JPG|alt=Лек френски танк Renault R-35, заведен в армията като бойна кола "Рено"„Рено“. Екземпляр от Военния музей в Букурещ.|мини|Лек френски танк Renault R-35, заведен в армията като бойна кола "Рено"„Рено“. Екземпляр от Военния музей в Букурещ.]]
На 14 февруари 1941 г. ген. Руси Русев отново е изпратен с мисия в Германия за закупуване на нови танкове. На 23 април 1941 г. е сключен договор за доставка на 40 френски трофейни танка „Рено“ (Renault R-35), който на 3 май е утвърден от министър-председателя [[Богдан Филов]]. В армията са зачислени като '''бойна кола „Рено“ ''' и с тях се формира 2-ра бронирана дружина с три роти – всяка с по 13 машини. Танковете са въоръжени с 37-mm оръдие L/21 SA18. Доставени са след ремонт и с германски тъмносив камуфлаж – RAL 7021 (Schwarz Grau).
 
=== Създаване на брониран полк ===
През април 1941 г. бронираната дружина провежда съвместни учения заедно с 16-а бронирана дивизия на [[Вермахт|Вермахта]]а край [[Пазарджик]], на които присъства и [[Борис III|цар Борис III]]. Той е впечатлен от показаното и дава указания за формиране на по-голямо бронирано съединение. Така на 25 юни 1941 г. бронираната дружина е развърната в брониран полк, имащ в състава си две дружини:
 
* Щаб – щабна рота (2 бойни коли „Шкода“ и 4 леки бойни коли „Ансалдо-Фиат“);
Ред 96:
 
Командир на Бронирания полк е подполковник [[Гено Генов (полковник)|Гено Костов Генов]], който през 1943 г. вече като полковник става и първият командир на Бронираната бригада.
[[Файл:PzKpfw 38(t) Ausf F in the Great Patriotic War Museum 5-jun-2014 Side.jpg|alt=Лек чехословашки танк LT vz.38, заведен в армията като бойна кола "Прага"„Прага“. Екземпляр от музея на Великата отечествена война в Москва.|мини|Лек чехословашки танк LT vz.38, заведен в армията като бойна кола "Прага"„Прага“. Екземпляр от музея на Великата отечествена война в Москва.]]
[[Файл:National Museum of Military History, Bulgaria, Sofia 2012 PD 059.jpg|alt=Германски среден танк Panzerkampfwagen IV Ausf. J, заведен в армията като средна бойна кола "Майбах„Майбах Т-IV"IV“. Експонат от Националния военноисторически музей в София - – танкът е от късните версии, доставени на Първа бронирана дружина през 1945 г. от трофейните складове на Трети украински фронт.|мини|Германски среден танк Panzerkampfwagen IV Ausf. J, заведен в армията като средна бойна кола "Майбах„Майбах Т-IV"IV“. Експонат от Националния военноисторически музей в София - – танкът е от късните версии, доставени на Първа бронирана дружина през 1945 г. от трофейните складове на Трети украински фронт.]]
През [[1942]] г. командването на армията прави извода, че наличната бойна техника е остаряла и ненадеждна, неспособна да подкрепя дори отбранителни операции. В края на годината се взема решение да бъдат създадени танкови бригади, които и като структура, и като бойна техника да бъдат по образец на германска танкова дивизия. За основен танк е избран германският [[Panzerkampfwagen IV]]. За разузнавателната част са избрани германските бронирани автомобили Pz. Spw. (Sd. Kfz. 222 и 223). Предвижда се и създаването на щурмови артилерийски отделения за борба с противниковите танкове. За изтребител на танкове е избран германският [[Щурмгешюц III|StuG 40]]. За учебно-бойни машини са предвидени танковете [[Panzerkampfwagen I]] и [[Panzerkampfwagen III]]. Българските искания са представени на Хитлер от военния министър ген. [[Никола Михов]], който се намира на визита в Германия в края на 1942 и началото на 1943 г. Исканията са приети и германската страна съставя плана за доставки „Барбара“, включващ „План 43“ и „План 44“, като до юли 1943 г. на България трябва да бъде доставена техника за комплектоването на една танкова бригада. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935&nbsp;– 1945. С., 2000, с. 26. </ref>
[[Файл:Bulgarian troops inYugoslavia.jpg|alt=Бойни мотоциклети BMW R 75 и бронирани коли Pz. Spw. (вер. 222 и 223), зачислени като бронирани разузнавателни коли М-222' и М-223 на разузнавателната рота при Бронираната бригада, преди началото на бойните действия, София, октомври 1944 г.|мини|Бойни мотоциклети BMW R 75 и бронирани коли Pz. Spw. (вер. 222 и 223), зачислени като бронирани разузнавателни коли М-222' и М-223 на разузнавателната рота при Бронираната бригада.]]
Първите танкове по тази програма са доставени през май 1943 г. Германската страна обаче променя типа на някои от договорените учебно-бойни машини. Вместо 10 Panzerkampfwagen III са доставени чехословашки [[LT vz.38]] или Pz. Kpfz. 38 (t) по германската класификация. Зачислени са в армията като '''бойна кола „Прага“'''. Вместо Panzerkampfwagen I са доставени 19 френски трофейни танка [[Hotchkiss H35]], въпреки нежеланието на българската страна да използа ненадеждните френски машини. По-късно те са зачислени като '''бойна кола „Хочкис“ ''' към жандармерията за борба с партизаните. Вместо предвидените 6 танка „Сомуа“ българската страна доплаща за още 6 танка Panzerkampfwagen IV, с които общото количество на получените от България танкове от този тип по плана „Барбара“ нараства на 97 машини. Германия доставя танкове от новите модификации&nbsp;– Aufs. G и Aufs. H, с по-мощното дълго 75-mm оръдие KwK 40 L48. Фабрично танковете са боядисани с тъмножълт цвят&nbsp;– Dunkelgelb или RAL 7028, който е стандартен за германската техника от февруари 1943 г. На бордовете са с германски кръстове, които са замазани от българските танкисти. Зачислени са в армията като '''средна бойна кола „Майбах T-IV“ '''. Освен танковете са доставени 40 бойни мотоциклета BMW R 75, както и 20 бронирани коли Pz. Spw. (вер. 222 и 223), зачислени като '''бронирани разузнавателни коли М-222''' и '''М-223''' – предназначени за бронираната разузнавателна рота.
[[Файл:Sturmgeschutz 40 Ausf.G BG.jpg|alt=Германско щурмово оръдие Sturmgeschutz 40 Ausf.G с маска на оръдието от заварени листове. Екземпляр от Националния военноисторически музей София с оригинален камуфлаж Dunken Gelb и черен андреевски кръст, поставян като опознавателен знак на българските танкове от септември 1944 г. до март 1945 г.|мини|Германско щурмово оръдие Sturmgeschutz 40 Ausf.G с маска на оръдието от заварени листове. Екземпляр от Националния военноисторически музей София с оригинален камуфлаж Dunken Gelb и черен андреевски кръст, поставян като опознавателен знак на българските танкове от септември 1944 г. до март 1945 г.]]
Ред 151:
[[Файл:Kriva Palanka.png|alt=Българската пехота, подкрепена от щурмово оръдие Sturmgeschütz 40 Ausf. G на 2-о ЩАО навлиза в Крива паланка.|мини|Българската пехота, подкрепена от щурмово оръдие Sturmgeschütz 40 Ausf. G на 2-ро ЩАО навлиза в Крива паланка.]]
[[Файл:Poduevo 1944.jpg|alt=Танкове на Бронираната бригада в Подуево, ноември 1944 г.|мини|Танкове на Бронираната бригада в Подуево, ноември 1944 г.]]
До 15 септември 1944 г. бригадата се изнася към [[Пирот]], където влиза в подчинение на Първи армейски корпус, командван от ген.-майор [[Иван Попов (генерал-лейтенант)|Иван Константинов Попов]]. Бригадата получава заповед да атакува противника по направление [[Пирот]] – [[Бела паланка]]. При изнасянето, на няколко километра западно от Пирот, колоната танкове е изненадана от стоящ в засада германски оръдеен разчет с 88-mm зенитно оръдие. След като улучва първия и последния танк от 7-а рота, разчетът успява да унищожи 10 танка. С изгубения лек танк „Шкода“ два дни по-рано бригадата губи още в началото 41 танкисти и 11 танка. На следващия ден бригадата е изтеглена в резерв на Първи корпус. След разформироването му на 23 септември бригадата е придадена към [[Втора армия]]. В нейния състав взема участие в [[Нишка операция (1944)|Нишката операция]]. На 8 октомври бригадата настъпва през труднопроходима клисура в посока на град [[Власотинци]] и след усилен походен марш на 9 октомври заема позиции в района на село Своге, за да изчака овладяването на височините край Власотинци от пехотата. На 10 октомври бригадата се включва активно в боевете, първа пробива противниковата линия и овладява Власотинци, като продължава преследването на противника по долината на река [[Южна Морава|Българска Морава]]. На 11 октомври е овладян град Лесковац. Ожесточено сражение край село Кочане води разузнавателната дружина на бригадата, подкрепена от моторизирана дружина и танкове. След оттеглянето на противника пътят към Ниш за бригадата е открит. На 13 октомври са формирани две бойни групи на от бригадата: група Диков - – с 1-ва бронирана дружина, едно артилерийско отделение, една преносима дружина и една 75-mm бронеизтребителна рота, и група Мутафов с 2-ра бронирана дружина. На 14 октомври двете групи са насочени към град Прокупле и село Мрамор, където участват в боевете с изтегляща се колона на [[7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген|7-ма СС доброволческа планинска дивизия „Принц Ойген“]].<ref>Чолпанов, Б., Ст. Минев. Нови войни - – нови оръжия. Бронирани войски и борбата срещу тях". С., 1945, с.VIII-XVI.</ref> На 15 и 18 октомври се водят тежки боеве за гр. [[Прокупле]], който е овладян на 16 октомври, и гр. [[Куршумлия]], който след тежки нощни боеве е овладян на 17 октомври. На 21 октомври 9-а рота, която е придадена на 4-та пехотна дивизия, без успех са атакува височините около с. Мердаре, където е унищожена машината на командира на ротата поручик Виниций Петров. На 3 ноември в рамките на [[Косовска операция (1944)|Косовската настъпателна операция]] бронираният полк овладява в [[Подуево]], като губи два танка в боевете. След сражението полкът е изтеглен в Куршумлийски бани, където почива до 16 ноември.
 
На 17 ноември полкът, разделен на три групи, наименувани на командирите им – Момчилов, Ценов и Диков, започва настъпателни действия. Група Момчилов заема Шайковска чука, а другите две групи достигат с. Бяло поле. Тежки боеве се водят край с. Долно Любче, Вучи трън и град [[Косовска Митровица|Митровица]], който е завзет след тежки боеве на 22 ноември.
Ред 167:
 
== Командири ==
# [[Майор]] Тодор Иванов Попов от 2 февруари 1939 г. до 25 юни 1941 г. – командир на Бронирана дружина
# [[Подполковник]] Гено Костов Генов от 25 юни 1941 г. до 1 октомври 1943 г. – командир на Брониран полк
# [[Полковник]] Гено Костов Генов от 1 октомври 1943 г. до 13 септември 1944 г. – командир на Бронирана бригада
# [[Генерал-майор]] [[Стоян Трендафилов|Стоян Константинов Трендафилов]] от 13 септември 1944 г. до 17 февруари 1945 г.
 
== Бойна техника ==
По реда на доставянето:
 
* танкета [[Carro Veloce L3/33]], зачислени в българската армия под името лека бойна кола „Ансалдо-Фиат“ – 14 бр.;
* лек танк Vickers 6 ton mod E, зачислени името бойна кола „Викерс“ – 8 бр.;
 
* лек танк [[LT vz.35|Skoda LT vz. 35]], зачислени под името бойна кола „Шкода“ – 36 бр.;
 
* лек танк Renault R-35, зачислени като бойна кола „Рено“ – 40 бр.;
 
* среден танк [[Panzerkampfwagen IV]] Ausf G и H, зачислени като средна бойна кола „Майбах T-IV“ – 97 бр.;
 
* щурмови оръдия Sturmgeschütz 40 Ausf. G, зачислени като щурмово оръдие „Майбах“ Т-III – 55 бр.;
 
* лек танк [[LT vz.38]] или Pz. Kpfz. 38 (t) по германската класификация, зачислени в армията като бойна кола „Прага“ – 10 бр.;
 
* лек танк [[Hotchkiss H35]], зачислени като бойна кола „Хочкис“ – 19 бр.;
 
* бронирана разузнавателна машина Pz. Spw. (Sd. Kfz. 222 и 223), зачислени като лека бронирана кола М-222 и М-223 – 20 бр.;
 
* среден танк Panzerkampfwagen IV Ausf J (трофеен) – 1 бр.;
 
* щурмово оръдие [[Щурмгешюц III|StuG 40]] (трофейни), зачислени като щурмово оръдие „Майбах“ Т-III – 3 бр.;
 
* щурмова гаубица StuH 42 (трофейно), зачислено като щурмово оръдие гаубица 10,5 см – 1 бр.;
 
* щурмово оръдие [[Ягдпанцер IV|Jagdpanzer IV]] (Panzer IV/70 (V) и Jagdpanzer IV (Sd.Kfz.162) (трофейни), зачислени като щурмово оръдие „Майбах“ Т-IV – 2 бр.;
 
* щурмово оръдие Jagdpanzer 38 Hetzer (трофейни), зачислени като щурмово оръдие „Прага“ – 4 бр.;
 
* щурмово оръдие Semovente Da 42/37, зачислено като самоходно оръдие SPA – 1 бр.;
 
* лек танк [[Туран (танк)|Turan]], зачислен като танк „Венгер“ – бр.;
 
* тежък танк [[Panzerkampfwagen V|Пантера]] (трофеен) – 15 (25) бр.;
 
* среден танк [[Т-34|Т-34-85]] – 65 бр.
 
Line 215 ⟶ 198:
=== [[Национален военноисторически музей]]&nbsp;– София ===
* лек LT vz.35 с лафет за оръдие А3;
 
* лек танк Hotchkiss H35;
 
* среден танк Panzerkampfwagen IV Ausf J;
 
* щурмово оръдие StuG 40 с маска на оръдието от заварени листове;
 
* щурмово оръдие StuG 40 с маска на оръдието, лята тип Saukopf;
 
* щурмово оръдие Jagdpanzer IV (Sd.Kfz.162);
 
*среден танк Т-34-85.[[Файл:Sturmgeschutz 40 Ausf.G Saukopf BG.jpg|alt=Германско щурмово оръдие Sturmgeschutz 40 Ausf.G с маска на оръдието тип Saukopf (свинска глава). Експонат от Националния военноисторически музей.|мини|Германско щурмово оръдие Sturmgeschutz 40 Ausf.G с маска на оръдието тип Saukopf (свинска глава). Експонат от Националния военноисторически музей.]]
 
=== Музей на бойната слава&nbsp;– Ямбол ===
* среден танк Panzerkampfwagen IV Ausf G;
 
* среден танк Panzerkampfwagen IV Ausf H;
 
* щурмово оръдие StuG 40 с маска на оръдието от заварени листове;
* щурмово оръдие Panzer IV/70 (V).[[Файл:T-34-85 BG.jpg|alt=Танкове Т-34-95, доставени на българската армия след март 1945 г. Експонати на Националния военноисторически музей - – София|мини|Танкове Т-34-85, доставени на българската армия след март 1945 г. Експонати на Националния военноисторически музей - – София]]▼
 
▲*щурмово оръдие Panzer IV/70 (V).[[Файл:T-34-85 BG.jpg|alt=Танкове Т-34-95, доставени на българската армия след март 1945 г. Експонати на Националния военноисторически музей - София|мини|Танкове Т-34-85, доставени на българската армия след март 1945 г. Експонати на Националния военноисторически музей - София]]
 
== Бележки ==
Line 244 ⟶ 218:
* {{cite book | last = Рошкев | first = Янко | title = История на танковите войски в България 1935 – 2015 година | year = 2015 }}
* {{cite book | last = Ташев | first = Ташо | title = Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник| publisher = Издателство Св. Георги Победоносец | location = София | year = 2008 }}
* {{cite book | last = Чолпанов | first = Борис | title = И стоманата гореше | publisher = София, Държавно военно издателство| year = 1968 }}
* {{cite book | last = Чолпанов | first = Борис | title = Тревога – танкове! | publisher = София, Държавно военно издателство| year = 1965 }}
* {{cite book | last = Чолпанов, Борис | first = Стилиян Минев | title = Нови войни - – нови оръжия. Бронирани войски и борбата срещу тях. | publisher = София, Военна библиотека 123| year = 1945 }}
 
{{Портал Военна история на България}}
[[Категория:Танкови формирования]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бронирана_бригада“.