Горнолужишки език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 30:
склонения – две за мъжки род (едно за одушевени и едно за неодушевени същества (вкл. животни)) и едно за среден и женски род.
* Пример за склонение на някои съществителни
{| class="prettytable"
!същ.
Ред 108:
== Склонение на прилагателните ==
В склонението на прилагателните няма разлика според рода в двойствено и множествено число, но има разлика в зависимост от критерия одушевеност/неодушевеност. Например:
* ''Jana widźi starej konjej.'' Яна вижда два стари коня. (неодушевен)
* ''Jana widźi stareju nanow.'' Яна вижда двама стари бащи. (одушевен)
* ''Jana widźi stare konje.'' Яна вижда стари коне. (неодушевен)
* ''Jana widźi starych nanow.'' Яна вижда стари бащи. (одушевен)
== Глаголи ==
При глаголите също е запазена категорията двойствено число. Прави се разлика между следните форми:
* ''wón pisa'' той пише, ''wonej pisatej'' те (двама) пишат, ''woni pisaja'' те (няколко) пишат.
* ''wón čita'' той чете, ''wonej čitatej'' те (двама) четат, ''woni čitaja'' те (няколко) четат.
=== Сегашно време ===
Ред 267:
Глаголи от свършен вид се образуват от глаголите от несвършен вид с помощта на представки или наставка -н-:
* ''čitać'' чета – ''přečitać'' прочета, ''dočitać'' дочета, ''počitać'' попрочета
* ''pisać'' пиша – ''napisać'' напиша
* ''mazać'' мажа – ''namazać'' намажа
* ''rězać'' режа – ''rěznyć'' резна
* ''padać'' падам – ''padnyć'' падна
Глаголи от несвършен вид се образуват от глаголи от свършен вид с помощта на наставка -''ow''- или флексия на корена, както и на български:
* ''kupić'' купя – ''kupować'' купувам
* ''wotmołwić'' отговоря – ''wotmołwjeć'' отговарям
* ''skočić'' скоча – ''skakać'' скачам
Сегашно време се образува от глаголите от несвършен вид:
* ''Nan nowiny čita.'' Бащата чете вестник.
* ''Hólcaj kopańcu hrajetej.'' Двете момчета играят футбол.
=== Бъдеще време ===
В горнолужишкия език се употребяват две бъдещи времена, както и на руски, чешки, украински и.т.н. Простото бъдеще време се изразява чрез формите за сегашно време на глаголите от свършен вид:
* ''Nan nowiny přečita.'' Бащата ще прочете вестника.
* ''Holca list napisa.'' Момичето ще напише писмо.
Сложното бъдеще време се образува от личните форми на глагола ''być'' + инфинитив:
* ''budźeš čitać'' ще четеш, ''budźemoj čitać'' ние (двама) ще четем, ''budźeće čitać'' вие (няколко) ще четете.
=== Минали времена ===
Сложното минало време (перфект) изразява действие, което е приключило към момента на говоренето. То играе в определени случаи и ролята на бъдеще предварително време.
* ''Wčera smy w měsće byli.'' Вчера бяхме в града.
* ''Jutře sym to zaso zabył.'' Утре пак ще съм забравил това.
Образува се от формите за сегашно време на глагола ''być'' съм + миналото деятелно причастие на глагола (окончание -''ł'' за мъжки, -''ła'' за женски и -''ło'' за среден род):
* ''Hanka, sy ty tam była? – Haj, ja sym tam była.'' Анка, там ли беше? – Да, там бях.
* ''Měrćin je to powědał.'' Мартин разказа това.
* ''Słónco je swěćiło.'' Слънцето е светило.
В двойствено число причастието приема окончание -''łoj'', а в множествено: -''li'':
* ''Handrij a Jana stej po zahrodźe běhałoj.'' Андрей и Яна са се разхождали в градината.
* ''Studentki a studenća su jara wjele pili.'' Студентките и студентите са пили много.
Горнолужишкият език пази все още формите на простите минали времена, които са отмрели в останалите славянски езици, с изключение на българския.
Формите за простите минали времена (аорист, имперфект) се образуват само от инфинитивната основа, както е и в класически старобългарски. Пример:
* ''nawuknyć'' -> ''nawukny''-
* ''so zalubować'' -> ''so zalubowa''-
* ''přečitać'' -> ''přečita''-
Минало свършено време (аорист) се образува само от глаголите от свършен вид:
Ред 452:
Примери:
* ''wón čitaše'' (нсв) той четеше – ''wón přečita'' (св) той прочете.
* ''wona pječeše'' (нсв) тя печеше – ''wona dopječe'' (св) тя допече.
* ''Měrćin cyły wječor zajimawu knihu čitaše, ju pak njedočita.'' Мартин четеше цяла вечер интересна книга, но не я дочете.
=== Минало предварително време ===
Миналото предварително време в горнолужишки и български се образува по еднакъв начин – от фомите за минало време на спомаг. глагол ''być'' + минало деятелно причастие.
Пример:
* ''Jurij chcyše mje wopytać, ale ja běch hižo wotešoł.'' Георг искаше да ме вземе, но аз вече си бях отишъл.
=== Условно наклонение ===
Условното наклонение се образува както в български с помощта на особена форма на глагола ''być'':
Ред 487:
|-
|}
== Влияние на немския език ==
В горнолужишкия език по исторически причини има много немски заемки, например: ''aděrować'' събирам (< ''addieren''), ''bleša'' шише (< ''Flasche''), ''bur'' селянин (< ''Bauer''), ''cybla'' лук (< ''Zwiebel''), ''dźak'' благодаря (< ''Danke''), ''hamor'' чук (< ''Hammer''), ''hela'' пъкъл (< ''Hölle''), ''kał'' зеле (< ''Kohl''), ''kašćik'' кутия (< ''Kasten''), ''kěrchow'' гробище (< ''Kirchhof''), ''klóšter'' манастир (< ''Kloster''), ''korbik'' кошница (< ''Korb''), ''kumšt'' изкуство (< ''Kunst''), ''špihel'' огледало (< ''Spiegel'') и др.
== Речник ==
{| class="prettytable"
Ред 572:
{{Славянски езици}}
[[Категория:Лужишки сърби]]
[[Категория:Западнославянски езици]]
| |||