Далматински език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 15:
'''Далматинският''' е изчезнал [[Романски езици|романски език]], който някога се е говорел по далматинското крайбрежие на [[Хърватия]] и на юг до [[Котор]] в [[Черна гора (държава)|Черна гора]].
 
Говорещите далматински са живели в крайбрежните градове и села: ([[Задар|Зара]], [[Трогир|Трау̀Трау̀]], [[Сплит|Спалато]], [[Дубровник|Рагуза]] и [[Котор|Катаро]]), като всеки от тези градове е имал свой собствен диалект, а също и на островите [[Крък|Велия]], [[Црес|Черсо]] и [[Раб|Арбе]].
 
Забележете че, „далматински“ днес се често се нарича [[Чакавски диалект|чакавският диалект]] на [[Хърватски език|хърватския език]], който се говори в Далмация и съдържа много думи, заети от [[Италиански език|италиански]], както и някои от [[Немски език|немски]] и [[Турски език|турски]]. Този диалект и първоначалният далматински език обаче не са свързани, и не трябва да се бъркат. Далматинският е близък до [[истрийския език|истрийския]], който е различен от [[истрорумънски език|истрорумънския]].
Ред 23:
 
Най-важните диалекти, за които има информация, са:
* '''Велиотски''' — северен диалект, говорен на остров [[Крък|Велия]] (Крък)
* '''Рагузки''' — южен диалект, говорен на [[Дубровник|Рагуза]] (Дубровник)
* '''Зарински''' — диалектът, говорен в [[Задар|Зара]] (Задар)
 
Първите два са най-добре познати и изглежда, че са били разделени в продължение на повече от 500 години. Заринският диалект изчезва заради силното [[Венеция|венецианско]] влияние, а другите диалекти заради асимилация от говорещите славянски езици.
 
[[Файл:Karta_na_dalmatinskia_ezik.JPG|centerцентър|thumbмини|300px|По-важни градове, където се е говорел далматинският език]]
 
=== Рагузки ===
Рагузкият е южният диалект и наименованието му идва от италианското име на Дубровник, ''Рагуза''. Знаем за него от две писма от [[1325]] и [[1397]] година (и от други средновековни текстове), но те показват един език, силно повлиян от [[Венециански език|венецианския]], а не чист далматински. Някои запазили се думи са ''pen'' (хляб), ''teta'' (баща), ''chesa'' (къща) и ''fachir'' (правя). Те са били цитирани от италианеца Филипо Диверси, който е бил директор на едно училище в Дубровник през [[1430-те|трийсетте години на петнайсети век]].
 
[[Дубровнишка република|Рагузката република]] играе важна роля през Средновековието, но постепенно влиянието ѝѝ намалява. Знае се, че далматинският е застрашен от [[славяни|славянската]] експанзия, тъй като Дубровнишкият сенат решава, че всички дебати трябва да се водят на ''lingua veteri ragusea'' (древен рагузки език), а използването на ''lingua sclava'' (славянски – хърватски) е забранено. Но през [[16 век]] рагузкият излиза от употреба и изчезва.
 
=== Велиотски ===