Среднобългарски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
факт |
||
Ред 3:
На практика в периода от 16 до 19 век на базата на среднобългарския, чрез [[Дамаскини]]те, се оформя постепенно и говоримо т.нар. [[новобългарски език]].
Среднобългарският език добива значение на общ книжовен общославянски език (поне на [[южни славяни|южните]] и [[източни славяни|източните славяни]]){{факт|, без [[хървати]]те и [[словенци]]те|2018|11|16}}.
Среднобългарският език е един от официалните в султанската османска канцелария до края на 16 век. Султан [[Селим II]] го е владеел и ползвал, макар езика да се е наричал славянски, понеже по това време е нямало развита езикова стандартизация с книжовна норма. <ref>{{cite book |last= Чилингиров |first= Стилиян |authorlink= Стилиян Чилингиров |title= Какво е дал българинът на другите народи |year= 1938, 1939, 1941, 1991, 2006 |publisher= | pages = 60}}</ref>
Ред 9:
Забележителни паметници на нецърковния среднобългарски и прехода му към новобългарски са многобройните [[влахо-български грамоти]] от времето на последните царе преди падането под [[Българските земи под османско владичество|османска власт]] до началото на [[Възраждане]]то, съставяни от войводите на Влашко и Молдова от ХІV до ХVІІ век, писани на кирилица – на официалния в княжествата български език.
{{факт|Среднобългарският език търпи и има особено развитие в [[западни български земи|западните български земи]] по линия на т.нар. рашка и ресавска книжовни школи, откъдето оказва влияние и върху [[сръбски език|сръбския език]].|2018|11|16}}
==Особености==
| |||