Норманско нашествие в Англия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 9:
| местоположение = <!-- място, където се е провело събитието -->
| дата = 1066
| nongregorian = <!-- ако събитието не е по Григорианския календар, предложения - "да", име на календара ("юлиански календар") или "праистория". -->
| жертви = <!-- брой жертви, ако е събитието е взело такива -->
| резултат = <!-- резултат от събитието -->
Ред 28:
При така стеклите се обстоятелства, той успява да акостира в [[Певънзи]] на [[28 септември]] и разполага силите си от стрелци и пехота в близост до селището [[Хейстингс]]. Крал Харолд II отговаря на предизвикателството веднага – избързва на югоизток с близка по численост армия, която обаче е изморена след битката при Стамфърд Бридж. Вероятна причина за прибързаните му действия (той би могъл да изчака и да събере подкрепления в Лондон) е това, че районът, в който навлиза врагът, е част от личното феодално владение на Харолд и той приема действията му като провокация.
 
Англосаксонските сили пристигат на мястото на битката късно вечерта на [[13 октомври]]. Решителното сражение е на следващата сутрин и остава в историята като ''[[Битка при Хейстингс|Битката при Хейстингс]]'' от [[14 октомври]] [[1066]]. В нея отначало преимуществото е на страната на англосаксонсците, но войските на нормандския херцог обръщат развоя и&#768;ѝ, а изходът и&#768;ѝ става окончателно ясен, когато крал Харолд пада убит. Според най-разпространената версия, може би легендарна, последният англосаксонски крал е поразен в окото от стрела.
 
Това е ключовият момент в събитията, които днес наричаме ''Норманско нашествие''. След като не успява да влезе в [[Лондон]], Уилям се насочва към [[Уолингфърд]], където част от англосаксонската аристокрация минава на негова страна. Изправени пред възможността за продължителна обсада на столицата, останалите първенци също се отказват от по-нататъшна борба. Съпротивата до този момент е организирана от името на непълнолетния по това време законен наследник на английския престол [[Едгар Етелинг]], правнук на англосаксонския крал Етълред Бавния от първата му жена, кралица Алфгифу. Именно младият Едгар обаче е начело на делегацията, която посреща Уилям при [[Бъркамстед]] и му предлага английската корона. Новият крал Уилям I е коронясан на [[Коледа]], [[25 декември]] [[1066]] в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]]. Така се поставя и началото на новата [[Нормандска династия]] и на нова страница в историята на Англия.