Норуз: Разлика между версии

В далечното минало, преди Шах Джамшид от персийската династия Пешдадиян, е основан фестивалът на ''Норуз'', с който празнично се е посрещало настъпването на пролетта след студената тъмна зима. В онези времена Иран е пасторална общност и този фестивал бележи победата на доброто над злото със светлината, която побеждава тъмнината. ''Норуз'' се посреща с настъпването на астрономическата пролет, когато е пролетното равноденствие -– вечерта се равнява на деня, а впоследствие денят започва да се увеличава.

'''Персийската Нова Година''' се празнува в продължение на най-малко 3000 години – традиция, която е дълбоко вкоренена в ритуалите и обичаите на иранците от тяхната древна религия Зороастрийството (религията на Древна Персия преди появата на исляма през 7 век). За зороастрийците, шестия ден след ''Норуз'' се нарича ''„Норуз-е Бозорг“'' или „по-голяма ''Норуз''“, тъй като се чества като рожден ден на Светия Заратустра. Това, което прави ''Норуз'' е уникално -– това е единственият празник, който се почита от различни религиозни общности в различни страни.

В древни времена традиционната „Софра“, нареждана 7 дена преди ''Норуз'', е наричана ''„Софре Хафт Шийн“'' -– Масата на Седемте „Ш”-та. Тя е символ на 7те дара на природата с имена, започващи с буквата на персийски език „Шийн”. Седмица преди празника се поставят в купичка на масата покълналите зърна от пшеница или леща, което символизира поникването и развитието на зелените растения. Масата е отрупана с плодове, ядки, сладки и закуски, свещи и Светото писание -– ''„Хордех [[Авеста]]“'' за зороастрийците. Поставят се също купа със златни рибки и кошница с шарени яйца, показващи нов живот. Обичаят повелява, че посетителите, които идват да споделят празника с домакините, трябва да се поръсят с ароматна розова вода и да се помолят да погледнат в огледалото, за да си пожелаят нещо. Някои казват, че този ритуал символизира, хората да са ароматни и свежи като рози и да са ярки и блестящи като огледалото, през новата година.

''„Софре Хафт Шийн“'' съдържала следните елементи, започващи с Персийската буква ''„Шийн“'' -– ''„Шараб“'' (вино), ''„Шир“'' (мляко), ''„Шеребет Наранж“'' (портокалов сок), ''„Шокуфре“'' (пъпки), ''„Шам“'' (свещ), ''„Шекер“'' (захар), ''„Шахд“'' (мед).

В Днешен Иран '''„Софре Хафт Сийн“''' е същият обичай, но видоизменен от ислямската религия, така че да не включва „Шераб“ (Вино). Така Персийската буква „Шийн“ е заменена с буквата „Сийн“. Седемте елемента са: ''„Саману“'' -– сладък пудинг, направен от пшеничен зародиш, символизиращ богатство; ''„Сир“'' (чесън) -– символизиращ здраве; ''„Сиб“'' (Ябълка) -– символизиращ красотата и свежестта; ''„Сомак“'' – червена подправка, която представлява цвета на изгрева; ''„Серке“'' (оцет) -– символизира зрялост и търпение; ''„Сабзе“'' -– покълнала пшеница или леща, която символизира растежа и новото начало; ''„Секе“'' -– (монети) -– символизиращи просперитет и богатство. Някои хора поставят и ''„Сонбол“'' -– [[зюмбюл]], който с неговите силни аромати възвестява идването на пролетта. Зороастрийците имат 7-дневен ритуал за отглеждане на семената от пшеница или леща (покълване), което напомня, че това са седемте дни на Сътворението, а тяхното покълване в нов растеж символизира възкресението и вечния живот, което трябва да дойде. Някои хора слагат на ''„Софре Хафт Сийн“'' и златна рибка в аквариум, която е представител на животните. В древни времена след приключване на 13-дневното празнуване на Новата година рибките са били връщани в реките, но днес повечето хора си ги задържат като домашен любимец.

Също така върху Софрата се поставя огледало, а пред него се поставя запалена свещ като символ на огъня. В Древна Персия хората са слагали книгата ''„Авеста“'' -– свещена книга на зороастрийците, и са казвали своите молитви, за да благословят Новата година. В днешно време някои хора са я заменили с книгата ''„Диван-е Хафез“'' (стихосбирката на [[Хафез]]). По време на посрещането на ''„Саал Тахвил“'' хората четът стихове от нея, които са много почитани и популярни сред иранците. Съществува поверието, че в зависимост на кой стих попаднеш при отварянето на книгата, той е посветен на теб и предвещава какво ще ти се случи през новата година.

Иранците смятат ''Норуз'' за най-големият празник на годината. Преди празника те основно почистват техните къщи „Хуне Такани“ и си купуват нови дрехи. Празнуването на ''Норуз'' продължава 13 дена, през които времето се прекарва в семейни и приятелски гостувания, танци, песни и гощавки -– дълго забавление за всички иранци, млади и стари.

Няколко дена преди настъпването на ''Норуз'' иранците имат още един празник, който се нарича ''„Чахаршанбе Сури“'' (което буквално в превод означава ''Чахаршанбе'' -– сряда, а ''Сури'' -– празник). Той се провежда преди „Саал Тахвил“, в последната сряда на старата година, и всъщност във вторник вечерта. Хората палят огньове и всички, млади и стари, се веселят – пеят и танцуват, и прескачат огньовете като изричат следните думи:

'''„Сорхи-е то аз ман, Зарди-е ман аз то!“''' -– ''„Дай ми твоя красив червен цвят и си вземи обратно жълтия!“''

В честването на Персийската Нова Година участват 2 митични герои -– ''Аму Норуз'' ("чичо" на Норуз) заедно с неговия помощник ''Хаджи Фируз''. Те са разпоредители на пролетта всяка година, според персийската традиция. В навечерието на пролетното равноденствие, когато персийската Нова година се празнува, ''Аму Норуз'' носи подаръци на децата, подобно на западния си колега Дядо Коледа. ''Хаджи Фируз'' е предвестник на настъпването на Но Руз (Новият Ден – Пролетта), докато ''Аму Норуз'' е повече от един уважаван стар герой, който дава подаръци на Норуз. ''Хаджи Фируз'' е млад, игрив клоун, който танцува, пее, и свири на дайре, за да донесе добро настроение, а ''Аму Норуз'' е един мъдър старец, който на Норуз разказва легенди и древни истории на младите, което символизира уважението и респекта на младото поколение към по-възрастното. Също така, ''Хаджи Фируз'' събира пари от заможните и възрастни хора, докато ''Аму Норуз'' раздава на бедните и на младите. Заедно с тях на Норуз, се включва и още един митичен герой -– ''Нанех Сарма'', която се нарича дама на студените магии, или баба скреж.

* „Норуз Мобарак“ -– ''„Честита Нова Година“''

* „Ейде Шома Мобарак“' -– ''„Честита Нова Година и на вас“''

* „Норуз Пируз“ -– ''„Желая ти успешна Нова Година“''

* „Сад Саал бех азин Саал-ха“ -– ''„Желая ви още 100 по-добри години“''.