Витиня: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
замяна остарял линк
Ред 21:
Седловината е използвана като път още във времето, когато по българските земи са живели [[траки]]те и [[римляни]]те. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г., а автомобилен път има от 1934 г. <ref>Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688</ref>, който става основната транспортна връзка от [[София]] за [[Северна България]], като дотогава се използва предимно [[Ботевградски проход|Ботевградския (Арабаконашки) проход]].
 
През прохода преминава участък (от кмkm 201,8 до кмkm 227,6) от трасето на първокласния [[Републикански път I-1]], [[Видин]] – [[София]] – [[ГКПП Кулата - Промахон]].
 
От края на 1970-те години успоредно на съществуващото шосе започва изграждането на [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]], която вече повече от 25 години е в експлоатация. Под най-високата точка на седловината е прокопан тунелът „Витиня“ (първият от трите тунела в посока [[Варна]]), който се състои от две тръби със сечение 86 мm<sup>2</sup> и дължина 11251195 мm всяка (най-дългият в България). В експлоатация е от 1984 г.<ref>[httphttps://www.minstroytopsport.combg/?id=35economics/tunel-vitinya-na-magistrala-hemus-veche-e-s-nov-oblik.html СайтТунел „Витиня“ на Минстрой,магистрала изпълнител„Хемус“ навече строителние работис понов тунелаоблик]</ref><ref>[http://web.archive.org/web/20050212192112/http://www.uacg.bg/UACEG_site/fte/images/july.jpg Снимка на тунел Витиня]</ref>. От към София в тунела се навлиза на 928 мm н.в. и се излиза от него на 880 мm н.в.
 
== Топографска карта ==