Отваря главното меню

Промени

м
.
Проходът свързва Северна с Южна България, респективно [[Ботевградска котловина|Ботевградската]] на север със [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на юг. Трасето започва югоизточно от „опашката“ на язовир Бебреш, на 539 м н.в., изкачва се на юг по северния склон на планината като следи най-горното течение на река [[Бебреш]] и след 11,6 км достига седловината. След това завива на запад и югозапад и в продължение на 14,2 км се спуска по долината на река [[Елешница (приток на Лесновска река)|Елешница]] и завършва на 690 м н.в. в село [[Потоп (село)|Потоп]].
 
Седловината е използвана като път още във времето, когато по българските земи са живели [[траки]]те и [[римляни]]те. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г., а автомобилен път има от 1934 г., <ref>Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688</ref>, който става основната транспортна връзка от [[София]] за [[Северна България]], като дотогава се използва предимно [[Ботевградски проход|Ботевградския (Арабаконашки) проход]].
 
През прохода преминава участък (от km 201,8 до km 227,6) от трасето на първокласния [[Републикански път I-1]], [[Видин]] – [[София]] – [[ГКПП Кулата - Промахон]].
 
От края на 1970-те години успоредно на съществуващото шосе започва изграждането на [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]]. Под най-високата точка на седловината е прокопан тунелът „Витиня“ (първият от трите тунела в посока [[Варна]]), който се състои от две тръби със сечение 86 m<sup>2</sup> и дължина 1195 m всяка (най-дългият в България). В експлоатация е от 1984 г.<ref>[https://topsport.bg/economics/tunel-vitinya-na-magistrala-hemus-veche-e-s-nov-oblik.html Тунел „Витиня“ на магистрала „Хемус“ вече е с нов облик]</ref><ref>[http://web.archive.org/web/20050212192112/http://www.uacg.bg/UACEG_site/fte/images/july.jpg Снимка на тунел Витиня]</ref>. От към София в тунела се навлиза на 928 m н.в. и се излиза от него на 880 m н.в.
 
== Топографска карта ==