Джеймс Джордж Фрейзър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м интервал; козметични промени
Ред 19:
| повлиял = [[Джак Гуди]]}}
}}
'''Джеймс Джордж Фрейзър''' ({{lang-en|Sir James George Frazer}}) e [[Шотландия|шотландски]] [[антрополог]], [[фолклорист]] и историк на религиите, представител на класическата [[Великобритания|британска]] [[антропология|социална антропология]], имащ голям принос в изследването на [[тотемизъм|тотемизма]], [[магия]]та и развитието на религиите в историята на човечеството. Автор на 12-томния труд ''[[Златната клонка]]'', систематизиращ материал върху примитивната [[магия]], [[митология]], [[тотемизъм]], [[анимизъм]], [[табу]], [[религия|религиозните вярвания]], [[фолклор]] и обичаи на различни народи.
 
== Биография ==
Джеймс Джордж Фрейзър е роден в [[Глазгоу]] на [[1 януари]] [[1854]] г. Фрейзър е най-голямото от четирите деца в семейството на фармацевт. Родителите му са част от Свободната шотландска църква, консервативна религиозна група, която се отделя от официалната презвитерианска Шотландска църква през 40-те години на [[19 век]]. Израства в атмосфера на дълбока набожност, която (както сам пише по-късно) съвсем не считал за угнетяваща.
 
Постъпва в [[Глазгоуски университет|Глазгоуския университет]] на възраст от 15 години (нещо обичайно за онези времена). Получава образование в специалността „[[юриспруденция]]“ (1869-1874 г.). В мемоарите си споменава, че по онова време с него се случват три важни неща – до края на живота си се увлича по класическите езици и литература, разбира, че светът се управлява от система неизменни природни закони и безболезнено губи религиозната вяра от детството си.
 
Прочитайки книгата на [[Едуард Бърнет Тайлър]] ''Примитивната култура'' (1871 г.) решава да изучава [[антропология]]. Фрейзър счита, че шотландското образование дава по-разностранна подготовка от английското, но въпреки това нивото не е достатъчно и постъпва в [[Тринити Колидж (Кеймбридж)|Тринити Колидж]], [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]], за да получи втора [[бакалавър|бакалавърска степен]]. Става ученик на [[Уилям Робъртсън Смит]] и през 1874-1879 г. изучава класическа филология, [[философия]] и [[право]]. Работи в [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]] от 1879 г. до края на живота си, а от 1907 г. е [[професор]] по [[антропология|социална антропология]].
 
През 1896 г. Фрейзър се жени за Елизабет (Лили) Гроув, която е с френски произход; вдовица с две деца, принудена от бедност да стане писателка. Елизабет е автор на важно изследване върху историята на танца и множество пиеси, използвани за обучение. Убедена е, че научната общност не оценява достатъчно заслугите на Фрейзър, който напълно съответства на стереотипа за учен – срамежлив и неразговорлив. Организира неговите работи да бъдат преведени на френски, и така той става известен във [[Франция]] след [[Първата световна война]]. През 1907 г. Фрейзър става член на съвета на [[Тринити Колидж (Кеймбридж)|Тринити Колидж]], а в 1907-1908 г. е [[професор]] по [[антропология|социална антропология]] в Ливърпулския университет. Получава най-високи академични награди и в 1914 г. е произведен в [[рицар|рицарско звание]]. Става член на Кралското общество през 1920 г.
 
Към 1930 г. почти напълно ослепява. Почива на [[7 май]] [[1941]] г. в [[Кеймбридж]], където е и погребан.
 
== Научна дейност ==
Сър Джеймс Джордж Фрейзър развива сравнителния метод в [[етнография]]та и е един от родоначалниците на сравнителното изучаване на религиите. Работата му засяга широк кръг от [[антропология|антропологически]] изследвания. Фрейзър първи предполага наличие на връзка между [[мит]] и [[ритуал]]. Основа на неговите трудове са три принципа – еволюционното развитие, психическото единство на човечеството и фундаменталната противоположност на разум и предразсъдък.
 
Като кабинетен учен той почти никога не напуща пределите на [[Великобритания]]. Практически не е пребивавал другаде освен в [[Гърция]] и [[Италия]], a голямата част от фактическия материал получава от мисионери и чиновници на [[Британска империя|Британската империя]], живеещи в колониите, използвайки нарочен въпросник.
 
Фрейзър започва да пише благодарение на своя приятел и учител [[Уилям Робъртсън Смит]], който е редактор на ''[[Енциклопедия Британика]]'' и му предлага сътрудничество. Статиите до буква „О“ били дадени под печат, и той започнал да работи върху такива след буква „P“, ставайки автор на важни статии като „[[Табу]]“ и „[[Тотем]]“. Първата му книга ''Тотемизмът'' излиза в 1887 г. Най-известният труд на Фрейзър, донесъл му световна известност, е ''[[Златната клонка]]'' (публикуван за първи път през 1890 г.). Книгата дава и паралел между древните култури и ранното християнство. Трудът е разширен до 12 тома през следващите 25 години.
 
Фрейзър прилага теорията за еволюция към [[антропология]]та и въвежда три стадия на развитие на човечеството - [[магия]], [[религия]], [[наука]].<ref>Томас Хиланд Ериксън и Фин Сиверт Нилсен, ''История на антропологията'', София, Арго Пъблишинг, 2006, ISBN 954-328-054-1, стр. 41.</ref> Според него [[магия]]та предшества [[религия]]та и почти напълно изчезва с нейната поява. При „[[магия|магическият]]“ стадий на своето развитие хората вярвали в своите способности да променят по [[магия|магичен]] път заобикалящия свят. По-сетне господстваща става идеята, че светът се подчинява на [[бог]]ове и свръхестествени същества. При третия стадий човекът се отказва и от тази идея. Преобладаваща става вярата с това, че светът се управлява не от [[бог]]ове, а от „законите на природата“, които може да бъдат опознати и управлявани.
 
Трудовете на Фрейзър вдъхновяват френския историк [[Рене Жирар]] при изграждането на теорията за „миметическото желание“ и „жертвения козел“. [[Зигмунд Фройд]], [[Карл Густав Юнг]] и [[Ерих Нойман]] също търпят неговото влияние. Материали от произведенията на Фрейзър, посветени на символния цикъл на живот, смърт и възраждане, широко се използват в литературата и изкуството в периода, последвал [[Първата световна война]]. Например отпратки към книги на Фрейзър се откриват в ''[[Пустата земя]]'' на [[Т. С. Елиът]].
 
== Библиография ==
* ''Тотемизмът'' (''Totemism'') (1887)
* ''[[Златната клонка]]'', 1-во издание (''The Golden Bough: a study in Magic and Religion'') (1890)
* ''[[Златната клонка]]'', 2-ро издание в 6 тома (''The Golden Bough'') (1900)
* ''Тотемизъм и екзогамия'' (''Totemism and Exogamy'') (1910)
* ''[[Златната клонка]]'', 3-то издание в 12 тома (''The Golden Bough'') (1906-1915, 1936)
** ''[[Златната клонка]]'', кратко издание в един том (''The Golden Bough'') (1922)
*** ''[[Златната клонка]]'', София, Издателство на Отечествения фронт, 1984.
* ''Вярата в безсмъртието и почитането на мъртвите'' (''The Belief in Immortality and the Worship of the Dead'') (1913-1924)
* ''Фолклорът в Стария завет'' (''Folk-lore in the Old Testament'') (1918)
** ''Фолклорът в Стария завет'', София, Издателство на Отечествения фронт, 1989.
* ''Почитането на природата'' (''The Worship of Nature'') (1926)
* ''Главата на Горгоната'' (''The Gorgon's Head and other Literary Pieces'') (1927)
* ''Човек, Бог и безсмъртие'' (''Man, God, and Immortality'') (1927)
* ''Адвокат на дявола'' (''Devil's Advocate'') (1928)
* ''Митове за произхода на огъня'' (''Myths of the Origin of Fire'') (1930)
* ''Страхът от смъртта в примитивните религии'' (''The Fear of the Dead in Primitive Religion'') (1933-1936)
* ''Създаване и еволюция на примитивните космогонии и други произведения'' (''Creation and Evolution in Primitive Cosmogonies, and Other Pieces'') (1935)
 
== Бележки ==