Николо Макиавели: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
увод по ен:
Ред 1:
{{Личност
| име = Николо Макиавели
| име-оригинал = Niccolo Machiavelli
| категория = философ
Line 13 ⟶ 12:
| школа = [[Ренесансов хуманизъм]], [[политически реализъм]], [[класическо републиканство]]
| интереси = [[Политическа философия]], [[военна теория]], [[история]]
| идеи =
| текстове =
| образование =
| повлиян =
* [[Ксенофонт]]
* [[Плутарх]]
* [[Публий Корнелий Тацит|Тацит]]
* [[Полибий]]
* [[Цицерон]]
* [[СалустСалустий]]
* [[Тит Ливий|Ливий]]
| повлиял =
* [[Френсис Бейкън|Бейкън]]
* [[Томас Хобс|Хобс]]
* [[Джеймс Харингтън|Харингтън]]
* [[Жан-Жак Русо|Русо]]
* [[Джамбатиста Вико|Вико]]
* [[Едуард Гибън|Гибън]]
* [[Дейвид Хюм|Хюм]]
* [[Джон Адамс|Адамс]]
* [[Фридрих Ницше|Ницше]]
* [[Вилфредо Парето|Парето]]
* [[Антонио Грамши|Грамши]]
* [[Луи Алтюсер|Алтюсер]]
* [[Антонио Негри|Негри]]
* [[T. Шелинг|Шелинг]]
}} }}
* [[Негри]] }}
| подпис = Machiavelli Signature.svg
}}
 
'''Николо̀ ди Бернардо деи Макиавѐли''' ({{lang-it|Niccolò di Bernardo dei Machiavelli}}) е [[Италия|италиански]] [[философ]], [[дипломат]], [[политик]] и [[историк]] от епохата на [[Ренесанс]]а.{{hrf|Mansfield|2018}}{{hrf|Biography.com|2018}}{{hrf|Honeycutt|2018}}
'''Нико̀ло̀ Макиавѐли''' ({{lang-it|Niccolò di Bernardo dei Machiavelli}}) е [[Италия|италиански]] [[философ]], държавник и [[историк]] от епохата на [[Ренесанс]]а. Дълги години е бил служител във Флорентинската република, с дипломатически и военни отговорности. Той е основател на модерната политическа наука и по-конкретно на политическата етика. Той също така е писал комедии, карнавални песни и поезия. Макиавели е бил секретар на Втората канцелария на Република Флоренция (1498 – 1512), когато Медичите не са били на власт. Написва своя шедьовър – „Владетелят“, след като Медичите възстановили своята власт и Николо вече нямал задължения и отговорности във Флоренция. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната [[държава]] и модерния владетел.
 
Той често е наричан баща на съвременната [[политология]].{{hrf|Lahtinen|2009|115 – 116}} В продължение на дълги години заема висши длъжности във [[Флорентинска република|Флорентинската република]] с отговорности в дипломатическата и военната сфера. Автор е и на комедии, карнавални песни и поезия, както и на обемиста лична кореспонденция. Макиавели е секретар на Втората канцелария на Флорентинската република от 1498 до 1512 година, когато [[Медичи]]те не са на власт. Пише най-известната си книга „[[Владетелят]]“ (''„Il Principe“'') през 1513 година, когато Медичите са се върнали на власт и той е отстранен от политическия живот.
Съчиненията на Макиавели по теория на политиката са интерпретирани противоречиво в историята на политическото мислене и са използвани за противоположни политически цели. Според някои той е истински републиканец, който иска да предупреди народа за машинациите на владетелите и с това дава указания за защита на свободата. За други той е съветник на безскрупулни силови политици и един от теоретичните бащи най-напред на абсолютизма, а след това и на тиранията, който разрушава етическите обвързаности на класическата политика и поставя политиката само под максимата на непосредствения успех и дългосрочното увеличаване на властта. В Западна и Средна Европа през ранното [[Ново време]] той е бил четен като първия представител на теорията за държавния интерес, с която се изтласква класическата аристотелианска представа за политиката, а политическата теория се ориентира към разширяване и гарантиране на характерната за Новото време властова държава. Приблизително по същото време представителите на републиканизма в английската революция и по-късно отците – основатели на САЩ, го смятат за поддръжник на едно политическо партиципативно мислене, който с най-голяма яснота и изключителна острота е премислил основните принципи на една република, механизмите за нейното обновяване и предпоставките за нейното запазване. Проблемът пред всяка модерна интерпретация на Макиавели е, че една до друга съществуват две противоположни възприятия, които се позовават или на „Владетелят“, или на „Размишленията“.
 
„[[Макиавелизъм|Макиавелизмът]]“ е често използвано пейоративно определение за безскрупулни политици, като описваните от Николо Макиавели във „Владетелят“. Там той показва неморално поведение, като нечестност и убийства на невинни, като нормални и ефективни в политическия живот. Той дори изглежда го поощрява при определени обстоятелство. Книгата му става известна, заради твърденията, че съдържа „зли препоръки за тираните, за да им помогне да запазят властта си“.{{hrf|Giorgini|2013|625 – 640}} В същото време много коментатори, като [[Барух Спиноза]], [[Жан-Жак Русо]] и [[Дени Дидро]], смятат, че в действителност Макиавели е [[Републиканство|републиканец]], дори когато пише „Владетелят“, и неговите произведения служат за вдъхновение в епохата на [[Просвещение]]то на застъпниците на съвременната [[Демокрация|демократична]] политическа философия. Така например, той отбелязва своето възхищение към самоотвержения римски диктатор [[Луций Квинкций Цинцинат]].{{hrf|Heller|2015|415}}
[[Файл:Machiavel Offices Florence.jpg|мини|Николо Макиавели]]
 
== Биография ==
[[Файл:Machiavel Offices Florence.jpg|мини|Николо Макиавели]]
 
Николо Макиавели е роден на [[3 май]] [[1469]] г. във [[Флоренция]], която по това време е практически независим град-държава, управляван от фамилията [[Медичи]]. Произхожда от старо, но не много богато семейство, произлизащо от някогашните маркизи на [[Тоскана]]. През годините негови членове са тринадесет [[гонфалниер на правосъдието|гонфалниери на правосъдието]], {{hrf|Benigni|1913}} членове на градското правителство. Баща му, Бернардо ди Николо Макиавели, е юрист, и умира, когато синът му е на 16 години. Майка му се казва Бартоломеа ди Стефано Нели.
 
Line 71 ⟶ 67:
 
„The Anti-Machiavel“ – 18 век е есе от [[Фридрих Велики]], крал на [[Прусия]] и покровител на [[Волтер]], опровергаващ „Принцът“ и макиавелизма. За първи път е публикувано през септември 1740 г. няколко месеца след като Фридрих става крал и е едно от многото такива произведения.
 
Съчиненията на Макиавели по теория на политиката са интерпретирани противоречиво в историята на политическото мислене и са използвани за противоположни политически цели. Според някои той е истински републиканец, който иска да предупреди народа за машинациите на владетелите и с това дава указания за защита на свободата. За други той е съветник на безскрупулни силови политици и един от теоретичните бащи най-напред на абсолютизма, а след това и на тиранията, който разрушава етическите обвързаности на класическата политика и поставя политиката само под максимата на непосредствения успех и дългосрочното увеличаване на властта. В Западна и Средна Европа през ранното [[Ново време]] той е бил четен като първия представител на теорията за държавния интерес, с която се изтласква класическата аристотелианска представа за политиката, а политическата теория се ориентира към разширяване и гарантиране на характерната за Новото време властова държава. Приблизително по същото време представителите на републиканизма в английската революция и по-късно отците  – основатели на САЩ, го смятат за поддръжник на едно политическо партиципативно мислене, който с най-голяма яснота и изключителна острота е премислил основните принципи на една република, механизмите за нейното обновяване и предпоставките за нейното запазване. Проблемът пред всяка модерна интерпретация на Макиавели е, че една до друга съществуват две противоположни възприятия, които се позовават или на „Владетелят“, или на „Размишленията“.
 
== Произведения ==
Line 111 ⟶ 109:
През 20 век, Италианската партия комунистическа на Антонио Грамши била вдъхновена от трудовете на Макиавели за етика, морал и как те са били свързани с държавата и революция в неговите писания на пасивните революции и как едно общество можело да бъде манипулирано чрез контролиране на популярните представи за морал.
 
== ИзточнициБележки ==
{{Уикицитат|Николо Макиавели}}
<references/>
 
* Майер, Х., Денцер, Х. Класици на политическото мислене – Том 1
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Benigni | first = U | year = 1913 | title = Niccolò Machiavelli. // Catholic Encyclopedia | publisher = Robert Appleton Company | location = New York | ref = harv | url = http://en. wikisource. org/wiki/Catholic_Encyclopedia_(1913)/Niccol%C3%B2_Machiavelli}}
* {{cite web | publisher = Biography.com | year = 2018 | url = https://www.biography.com/people/niccolò-machiavelli-9392446 | title = Niccolò Machiavelli Biography | work = Biography.com | accessdate = 2018-11-16 | lang = en}}
* {{cite journal | last = Giorgini | first = Giovanni | year = 2013 | title = Five Hundred Years of Italian Scholarship on Machiavelli's Prince | journal = Review of Politics | volume = 75 | issue = 4 | pages = 625 – 640 | lang = en}}
* {{cite book | last = Heller | first = Agnes | url = https://books.google.com/books?id=K_kWCgAAQBAJ | url = https://books.google.com/books?id=K_kWCgAAQBAJ&pg=PT415 | title = Renaissance Man | publisher = Routledge | location = Abingdon | year = 2015 | isbn = 9781317403302 | lang = en}}
* {{cite web | last = Honeycutt | first = Kevin | year = 2018 | url = https://www.iep.utm.edu/machiave/ | title = Niccolò Machiavelli (1469 – 1527) | work = Internet Encyclopedia of Philosophy | publisher = Internet Encyclopedia of Philosophy | accessdate = 2018-11-16 | lang = en}}
* {{cite book | last = Lahtinen | first = Mikko | title = Politics and Philosophy: Niccolò Machiavelli and Louis Althusser's Aleatory Materialism | url = https://books.google.com/books?id=oSywCQAAQBAJ&pg=PA115 | year = 2009 | publisher = BRILL | isbn=9789047429944 | lang = en}}
* {{cite web | last = Mansfield | first = Harvey | year = 2018 | url = https://www.britannica.com/biography/Niccolo-Machiavelli | title = Niccolò Machiavelli | work = britannica.com | publisher = Encyclopædia Britannica | accessdate = 2018-11-16 | lang = en}}
 
== Външни препратки ==
{{Уикицитат| име = Николо Макиавели}}
* {{Моята библиотека автор|niccolo-machiavelli|Николо Макиавели}}
* {{gutenberg author|id=Machiavelli,_Niccolò|name=Николо Макиавели}} (на английски език)